Историк иска изображенията на най-известните културно-исторически забележителности у нас да станат запазена марка и да не могат да се използват за комерсиални и търговски цели. Според траколога Валентин Деневски в последно време масово се наблюдавала тенденция за използване на рисунки или щампи на изображения на емблематични за страната ни сгради или обекти с изцяло рекламна цел. Той обаче бил особено потресен, когато видял изображение на крепостта “Царевец” върху етикета на колбас. “Дотам ли я докарахме, една такава национална светиня като Царевец да “грее” върху саламите по магазините”, възмущава се мъжът. Според него причината за това била в липсата на нормативна база, която да забрани използването на изображенията на културно-исторически обекти за цели, различни от туристическата реклама. “Крайно време е да се изготви и приеме закон, съгласно който Царевец, Трапезица и църквата “Св. 40 мъченици” да станат запазена марка и бранд на Община Велико Търново и да могат да се използват само от нея за точно определени и уредени в закона цели. По същия начин Мадарският конник можел да стане бранд на Шумен, храмът “Св. Ал. Невски” на София и т.н. По този начин според историка ще се пресече появилата се в последно време практика националните ни светини да се ползват за реклама на хранителни продукти. “Днес Царевец е поставен върху реклама за салам. Утре може някой да реши да го постави върху реклама на тоалетна хартия, например. Трябва ли да се стигне до това, за да се предприемат някакви конкретни стъпки в промяна на нормативната база”, пита Валентин Деневски. Историкът има и други конкретни идеи, насочени към популяризирането на българското културно-историческо наследство. Едно от нещата, за които настоява, е големите златни съкровища да бъдат върнати на музеите в регионите, където са открити и да останат там, а не всичко да се събира в Националния исторически музей в София. Деневски категорично не приема обяснението, че те се съхраняват в столицата изцяло от съображения за сигурност като смята, че и в регионалните музеи съкровищата могат да бъдат на сигурно място.
Валентин Деневски смята, че трябва да се подходи доста по-съвременно и да се използват много по-съвременни методи и стилове и при рекламирането на българските археологически находки и богатства както у нас, така и в чужбина. А не те само да събират прах зад стъклата на музейните витрини. Според него в ХХI век трябва да се използват максимално гъвкаво възможностите на съвременните информационни технологии и мултимедиите за популяризирането на експонатите ни далече извън граница. Според него не е приемливо също така най-ценните ни съкровища да се изнасят в чужбина и да стоят там цели месеци, а в същото време повечето българи да нямат възможност да се докоснат до тях при краткото им завръщане и престой в родните музеи.
Валентин Деневски неведнъж досега е заставал зад различни каузи, свързани с опазването и популяризирането на културно-историческото наследство. Преди години той обяви гладна стачка в знак на протест срещу превръщането на средновековната църква “Св. 40 мъченици” в пантеон и срещу скъпия билет, въведен за вход на туристическия обект.
Иван ГЕОРГИЕВ