На 3 септември се навършват 59 години от смъртта на проф. Александър Бурмов, първия ректор на Великотърновския университет. И днес още живите негови студенти с носталгия и с много любов си спомнят за увлекателните лекции по история, но и за строгостта на този учен от старата школа, който не си позволявал да прави компромиси със знанията на студентите и с науката, пък било то и в името на висши партийни цели и интереси.
Александър Бурмов е роден на 2 февруари 1911 г. в Бяла черква. Още като ученик започва да сътрудничи със свои публикации в местните вестници и списания. Той е едва 19-годишен, когато публикува първия си научен труд “Народни умотворения от село Бяла черква, Търновско”. Още в този труд той заявява претенциите си за един бъдещ сериозен учен, с дълбока мисъл и умение да анализира и да обобщава. По негова инициатива през 1935 г. в Бяла черква се провеждат и тържествата по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро. А две години по-късно той и Стойко Стойков издават сборник с документи и материали, посветени на революционера. Александър Бурмов е приет да учи “Славянска филология” и “История” в Софийския университет, които завършва успешно през 1939 г. След едногодишна специализация във Виена е назначен за доцент в Университета в Скопие, където прекарва само една година. След болшевишкия преврат от 1944 г. Александър Бурмов е избран за секретар на Българското историческо дружество, а през 1946 г. е назначен за редовен доцент и ръководител на Катедрата по “История” на България в СУ. Само година по-късно той вече е професор. В периода 1947-1965 г. преподава история на България и история на Византия в СУ. Паралелно с това той е и старши научен сътрудник в Института по история при БАН и завеждаш секцията за изворите и библиографията. От 1958 г. е член-кореспондент на БАН. Основател и главен редактор на списание “Исторически преглед” до смъртта си. Научните интереси на проф. Бурмов са насочени към Средновековната българска история и към българското Възраждане. Сред по-важните му научни трудове и монографии са: “БРЦК 1868-1877”, “Историята на България по времето на Шишмановци”, “Към въпроса за произхода на прабългарите”, “Четническото движение в България през 1867 г.”, “Христо Ботев и неговата чета”, “Христо Ботев през погледа на съвременниците си”, “Съдбата на Ботевата чета след смъртта на войводата”, “Последните дни на Васил Левски”. Освен историята друга любима област на научни занимания на проф. Бурмов е фолклорът. През живота си той успява да събере едно безценно богатство от 400 народни песни, 450 приказки, 600 пословици, гатанки и басни, част от които са записани от родната му Бяла черква.
Спокойно може да се каже обаче, че делото на живота на проф. Александър Бурмов е най-тясно свързано със създаването и управлението на днешния Великотърновски университет, чието функциониране започва през есента на 1963 г. под името Висш педагогически институт “Братя Кирил и Методий”. За изписване на “свети” пред имената на двамата славянски първоучители в онези години на войнстващ атеизъм, разбира се, не може дори и да се помисли. Пак добре, че на някои от видните партийни функционери не е хрумнало новото висше учебно заведение да носи имената на Ленин, Сталин или Георги Димитров. Все пак в това отношение е проявен и малко здрав разум и името на търновската алма-матер не е политизирано. За пръв ректор на новия ВУЗ е избран проф. Александър Бурмов, а за негов заместник – литераторът проф. Пеньо Русев. По този начин още от самото си създаване се начертава посоката, по която по-късно през годините ще се развива търновският университет – хуманитаристиката с акцент върху историята и филологията. Висшият педагогически институт е открит официално на 15 септември 1963 г. и е утвърден с Указ на Президиума на Народното събрание на НРБ от август на следващата 1964 г. Първите 340 студенти в него се обучават по четири специалности: “Българска филология”, “Руска филология”, “История” и “Изобразителни изкуства”. Пътят до откриването на новия ВУЗ обаче не е никак лесен. В продължение на месеци преди откриването му ректорът проф. Бурмов и неговият заместник проф. Русев лична надизрават и контролират строежа на първите университетски сгради на хълма Света гора. Всъщност една част от сградите са вече съществуващи казармени помещения, които се налага набързо да бъдат преустроени в аудитории, кабинети и учебни зали за приемането на бъдещите първокурсници. Тъй като новият институт все още няма собствени научни кадри, се налага да бъдат командировани такива от София. Така първата учебна година Висшият педагогически институт започва с 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и още 10-15 хонорувани професори и доценти от СУ и БАН. На плещите на професорите Бурмов и Русев ляга и грижата по съставянето на първите учебни планове и програми, настаняването и издръжката на преподавателите, както и грижата за студентите. Своята цел по отношение на новооткритото учебно заведение проф. Александър Бурмов обявява в словото си на откриването на първата учебната година на 15 септември 1963 г: “Институтът да се оформи като нов център на българската наука, в който да се подготвят висококвалифицирани специалисти за учители, научни работници и художници.”
За съжаление, проф. Александър Бурмов така и не успява да се порадва дълго на творението на своя живот. Само две години след откриването на Висшия педагогически институт във Велико Търново, на 3 септември 1965 г. големият български учен напуска този свят само на 54-годишна възраст. Приживе той прави едно голямо дарение от 271 книги от личната си библиотека на читалището в родната му Бяла черква.
През 1989 г. проф. Бурмов е награден посмъртно с “Евтимиевата награда” на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. А на 22 март 2013 г. той е обявен за почетен гражданин на Велико Търново.
Паметен знак на първия ректор на светогорската алма-матер има в Алеята на славата в парка Боруна. Която Алея съвсем не случайно се намира по пътя от центъра на старата столица към ректората на Великотърновския университет. Така всеки студент в първия си учебен ден може да се отклони от пътя си към университета и до поднесе цвете в знак на почит към “виновника” за съществуването днес на старопрестолния университет. Освен в Алеята на славата паметна плоча на проф. Александър Бурмов има и на фасадата на основната сграда на ректората на ВТУ.
Иван ГЕОРГИЕВ