На 16 август 2024 г. се навършиха 159 години от нелепата и трагична смърт на един от най-великите български актьори за всички времена, патрон на великотърновския театър – Константин Кисимов. Той напуска този свят на 68 години, от които малко повече от 40 изкарва на театралната сцена. Името на Константин Кисимов е достатъчно известно сред българската интелигенция от първата половина и средата на ХХ век. За по-младите обаче едва ли името му значи нещо повече от това, че е поставено върху фасадата на сградата на търновския театър.
Константин Кисимов или бай Косьо, както е известен сред съвременниците си, е роден на 16 април 1897 г. в един от известните търновски родове. Като ученик, без разрешението на родителите си, се записва доброволец в Първата световна война и е изпратен на фронта. На румънския фронт в Добруджа той е определен за шофьор, където два пъти се разминава на косъм от смъртта. След войната по желание на родителите си той се записва да учи право и философия в Софийския университет. Наред с това обаче започва да учи и в театралната школа, открита към Народния театър. През 1922 г. се дипломира успешно като юрист, но желанието му е доста различно от това да прекара живота си като адвокат или съдия и да раздава възмездие и наказания на престъпниците. Мечтите на младия юрист са свързани със сцената и реализирането му като актьор. През 1924 г. е неговият дебют като актьор на сцената на Театър „Студия“ на Исак Даниел. А първата му роля е на Сганарел в пиесата „Любовта лекар“ от Молиер. Скоро след това студията е разформирована и Косьо постъпва в Народния театър, където играе до последния ден на живота си. Тук няма да разказваме за актьорската кариера на Константин Кисимов и за ролите му. За това всеки може да научи от многобройните справочници. Ще се спрем на някои по-неизвестни и по-любопитни факти от живота на великия актьор.
Едно от нещата, с които Константин Кисимов е известен както сред актьорската бохема от онези години, така и сред привържениците си, е неговото изключително суеверие, за което и днес още се разказват легенди. Всяка сутрин в точно определен час актьорът излиза от дома си като внимава да пристъпи прага най-напред с десния крак. Ако случайно забрави и стъпи с левия крак, се връщал обратно и след половин или час отново повтарял ритуала. Разстоянието от софийския си дом до Народния театър винаги изминавал по един и същи маршрут, като пресичал на точно определени места и стъпвал на едни и същи плочки. А когато минавал покрай къща с метална ограда, задължително прокарвал ръка по оградата. И не само това. В джобовете на панталоните, сакото или палтото си актьорът носел винаги по няколко пирона от църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново или друг метален предмет. Пред колегите и приятелите си той споделял, че желязото му носи късмет и го зарежда с енергия. А чрез пироните от средновековната църква осъществявал контакт с миналото. Освен това, на път за театъра, пред Военния клуб в центъра на София той винаги спирал пред един електрически стълб и в продължение на няколко минути „разговарял“ с него.
Другото любопитно е, че през цялата година, без значение на сезона и на температурите навън, Кисимов излизал извън къщи облечен с костюм, вратовръзка и с бомбе на главата. А обувките му дори и след едночасово ходене по прашните софийски улици си оставали лъснати до блясък.
Заради външния си вид и не особено впечатляващата осанка Константин Кисимов така и не успява да изиграе ролите на световни велики личности. Сам той признавал, че силата не е във физиката му. За сметка на това обаче гласът му можел да бъде разпознат от всеки любител на театъра и със затворени очи. За да добият представа днешните читатели за какво става въпрос, достатъчо е да си пуснат запазеният запис на рецитацията на одата „Опълченците на Шипка“, изпълнена от Константин Кисимов. И ще останат потресени от дълбочината и мощта на неговия глас, излизащ от това слабо и като че ли немощно тяло.
В своята 40-годишна кариера бай Косьо изиграва десетки роли на сцената и в киното. Сред най-известните от тях са: родолюбивият кръчмар Странджата от „Немили недраги“, Мичо Бейзадето от „Под игото“, Какавидов от „Службогонци“, Владимир в „Големанов“ на Ст. Л. Костов, Михо в „Зидари“ на Петко Тодоров. Във филмовата му кариера незабравима ще остане ролята на Колчо слепеца в екранизацията на „Под игото“, както и ролите на хаджи Костаки от „Хитър Петър“, дядо Бальо от „Ветрената мелница“, Стоян от Калин Орела, Сюлейман паша от „Героите на Шипка“ и други.
Подобно и на други известни личности Константин Кисимов късно среща любовта и се жени. Това се случва през 1934 г. По това време той вече е една от звездите на Народния театър. Но от работа няма време да срещне жената на живота си, която да бъде с него, да търпи всичките му чудатости и да го прави щастлив. Но и това се случва. Бай Косьо среща любовта на живота си на улицата и още от пръв поглед се влюбва в нея. Това, че тя е доста по-малка на възраст от него, изобщо не го притеснява. Когато сключват брак, Косьо е на 37 години, а бъдещата му съпруга Лиляна току-що е завършила гимназия. Родителите й хич не са очаровани да я дадат на един стар ерген, при това далеч не първи красавец, че и с такава несериозна, според тях, професия. Дъщеря им обаче е категорична, че това ще бъде нейният избраник и без да се вслушва много в родителското тяло, заживява със съпруга си в една малка къщичка под наем. Самият Кисимов пък не изневерява на своето суеверие и всеки път, когато минава през площад „Славейков“, където за пръв път среща любимата си, прави ритуален поклон или направо коленичи на земята за голямо учудване на хората, минаващи покрай него в този момент.
Бракът с Лиляна обаче още от самото начало е доста странен. Съпругът й я обича, но на първо място в живота му е театърът. И младата жена разбира това още в първите дни на съвместния им живот. Самият актьор споделя, че по цял ден и по цяла нощ в главата му звучат ролите, които трябва да подготви и изиграе и затова не му остава време да бъде съпруг. А още по-малко пък да се грижи за семейното огнище. Когато веднъж все пак му се налага да отиде да купи хляб, вместо съпругата си, той дълго време се лута по улиците преди да намери пекарна. През Втората световна война, когато всичките продукти са с купони и по магазините няма нищо, един ден Лиляна споделя със съпруга си, че в дома им няма и бучка захар. Съпругът й я поглежда изненадан и учуден задава въпроса: „Че защо не отидете в магазина да купите?“ „Той дотолкова остана вглъбен в ролите си, че едва ли е разбрал дори и това, че в света бушува война“, коментира негов колега от онези години.
При тази заетост и разсеяност чак е чудно как актьорът все пак намира време да създаде потомство, при това цели трима сина – Васил, Георги и Димитър. Отглеждането, на които, разбира се, оставя изцяло в ръцете на майката.
Отдадеността на Константин Кисимов към театъра ясно проличава и от това, че след всеки спектакъл, прибрал се вкъщи, той чак до ранните сутрешни часове не можел да заспи, а продължавал да преживява ролята си. „В такива моменти започваше да обикаля из цялата къща без да говори, като само палеше и гасеше лампите. Когато го питахме защо го прави, казваше, че само така се успокоява“, спомня си синът му Димитър.
Разсеяността на актьора най-добре илюстрира следният пример, разказван от колегите му. По време на един гастрол той бил определен от ръководството на театъра за надзорник, а неговата задача била да одобрява и подписва документите за направените разходи. Той слагал подписа си под всяка дадена му хартийка, без изобщо да чете какво е написано на нея. За да се пошегуват с него, колегите му му поднесли лист хартия, на който било написано: „100 лв. разход за въже и сапун за Кисимов да се обеси.“ Без да погледна какво пише там, бай Косьо извъртял парафа си под текста на кодошлийския „документ“.
Смъртта на невероятния и гениален актьор е тотално нелепа. На 16 август 1965 г. той е поканен и изнася рецитал във военно поделение. В знак на признателност командирът на поделението изпраща една от военните джипки, която да го откара до автогарата. Джипът е раздрънкан, а шофьорът е млад и неопитен войник. По време на движението внезапно предният капак на возилото се отваря и отнема видимостта на водача, който губи контрол над управлението. Джипката се блъска в един каменен дувар. При удара едно от ребрата на актьора се чупи и се забива в сърцето му, като с това причинява смъртта му.
Самият актьор имал някакво странно предчувствие за предстоящата си смърт, тъй като седмица преди това споделил с колега, че насън му се явява някакъв тъмен дух. Дори бил готов да откаже поканата на военните, но в последния момент решил все пак да приеме. И това се оказва фатално за живота му.
Иван ГЕОРГИЕВ