Преди 61 години на празника на Голяма Богородица, един млад лекар остава верен до края на краткия си живот на дадената Хипократова клетва. Д-р Стефан Черкезов умира млад, само на 26 години, след като преди това спасява живота на 50 човека. Той е роден на 26 април 1937 г. във Виноград. Завършва медицина и от началото на 1963 г. започва работа като участъков лекар в село Стрелец. Мечтата му е да продължи да учи и да специализира хирургия. Съдбата обаче е отредила нещо съвсем друго.
На 15 август същата година д-р Черкезов е изпратен в Горна Оряховица на служебно съвещание за обсъждане на борбата с дифтерита сред децата. Само няколко дни преди това той си е купил малък мотор и дълго се колебае дали да тръгне с него, но в крайна сметка решава, че с автобуса ще му бъде по-удобно. След приключване на съвещанието негов познат му предлага да го закара до Търново с колата си, но докторът отстъпва мястото си на своя по-възрастна колежка. Качва се на автобуса, за да се прибере в старата столица, където живее със съпругата си Лидия и малката си дъщеричка Антоанета. Автобусът по това време на деня е пълен с прибиращи се от работа хора и докторът едва успява да се добере до стъпалото до вратата, като остава да пътува прав.
На излизане от Горна Оряховица автобусът неочаквано е блъснат от камион бетоновоз, който му отнема предимството на едно кръстовище. Пълният с хора автобус се запалва и след минути е обгърнат целият в пламъци, високи по няколко метра. Пътниците изпадат в паника. Започват да се задушават от гъстия дим, а някои припадат. Други се опитват да строшат с голи ръце стъклата на прозорците, за да се измъкнат, но дебелите стъкла не поддават. Един от малцината, които не се поддават на всеобщата паника е младият лекар. От сблъсъка и ударната вълна той е изхвърлен извън автобуса в канавката. Не е ранен и остава в съзнание. Вместо да се отдалечи по най-бързия начин от горящото превозно средство, д-р Черкезов се връща в автобуса и с голи ръце започва да вади хората. Облечен е в найлонова бяла риза, която на мига се стопява от горещината и залепва по тялото, причинявайки му жестоки изгаряния. Косата му гори и той я гаси с ръце. Но мъжът като че ли не чувства болката. За него в този момент е важно да изпълни дадената Хипократова клетва да помага на хората, където и при каквито обстоятелства да се намира. Затова той продължава да влиза в автобуса и да вади навън пътници, спасявайки живота им.
Когато на мястото на инцидента идват пожарните и линейките, Стефан Черкезов не спира да отдъхне, а продължава да помага на колегите си. Накрая, когато пътниците са транспортирани в болницата, той отказва да се качи на линейката и тръгва пеша да се връща към Горна Оряховица. „Качете пострадалите и ги спасете. Аз знам, че ще умра. Няма никакъв смисъл да ми помагате“, промълвява той едва на своите колеги, които се опитват да го качат на носилката. Все пак накрая той също е откаран в болницата, но изгарянията по тялото му, казано на езика на медиците, са „несъвместими с живота“.
На следващия ден, 16 август, 26-годишният лекар умира. Малко преди да настъпи краят му, той прошепва на съпругата си Лидия: „Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи за лекар. Нека той да бъде горд с мен, аз действах като един истински лекар.“ По-късно ще стане ясно, че с поведението си младият лекар е спасил между 47 и 50 души от огнения ад. 26-годишният лекар е погребан в родното му село Виноград, а гробът му в следващите няколко години е обсипван с цветя.
Нито една от малкото медии в НРБ по онова време така и не съобщава за инцидента с автобуса и за смъртта на младия лекар, жертвал собствения си живот в името на този на десетките други. Два месеца след трагичната смърт, д-р Стефан Черкезов е обявен за „Герой на социалистическия труд“. Тогавашният здравен министър Ангел Тодоров предлага на съпругата на загиналия – Лидия, да следва медицина без приемен изпит. Дъщеричката на Черкезови, Антония, е отгледана от своите баба и дядо. Тя наследява професията на родителите си и работи като лекар в Германия.
В знак на уважение и на огромна признателност към подвига и саможертвата на младия лекар от 1964 г. Окръжната, а днес Областната болница във Велико Търново носи неговото име – МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Името му носи и улицата във Виноград, на която се намира родната му къща. В началото на 90-те години вандали разграбват уредената в къщата музейна експозиция. През годините на соца малка уличка в София, също е носила името на лекаря герой. В началото на демократичните промени обаче тогавашният столичен кмет Александър Янчулев, без изобщо да се поинтересува, решава, че това е поредният комунистически функционер и нарежда името на улицата да бъде сменено. Опитите на част от лекарското съсловие да спрат това преименуване си остават безуспешни.
От 2005 г. в чест на д-р Стефан Черкезов 15 август е обявен за Ден на спасението в България. На този ден се отдава почит към всички лекари, починали при изпълнение на своя професионален дълг. Преди няколко години беше заснет и филм за Стефан Черкезов. Лентата носи заглавието „Забрава“, а сценарият е написан от друг лекар – ревматолога проф Златимир Коларов.
За загиналия търновски лекар десетилетия по-късно си спомня и едно от съвременните светила на българската медицина проф. Радослав Гайдарски. Той, заедно със също вече покойния проф. Александър Чирков, са били състуденти с д-р Стефан Черкезов. А след това заедно са служили и в казармата. Всъщност търновецът е с една година по-голям, но му се наложило да прекъсне за една година, за да помага на баща си в прибирането на зърнената реколта. „Стефан винаги беше готов да помогне на някой, ако се нуждае от помощ. Той беше скромен и всеотдаен, каквито по онова време впрочем бяха всички български лекари. Затова примерът на такива хора като него трябва да бъде увековечен. Младите колеги, които сега тръгват по своя професионален път, нека да знаят повече за него и за неговия подвиг, да вземат частица от поведението му за свой еталон и пример в живота и работата, за да останат винаги верни на Хипократовата клетва, която са положили “, споделя проф. Гайдарски.
Иван ГЕОРГИЕВ