Американецът Томас Едисон е човекът, вписан в книгите на рекордите като човекът с най-мого изобретения и получени патенти за тях в цял свят. За 84-годишния си живот той има цели 1093 патента за различни изобретения на своето име. В нашата страна класация за това кой българин има най-много патенти и изобретения няма. Но ако някой ден бъде направена, то със сигурност едно от първите места в нея ще заеме търновецът Хараламби Джамджиев. За съжаление историята е покрила с пелената на забравата живота и дейността на този наш сънародник и съгражданин, а информацията за него, достигнала до нас, днес е доста откъслечна и оскъдна.
Хараламби (Хари) Петров Джамджиев е роден на 3 юли 1874 или 1875 г. в Търново. Произхожда от рода на видния бунтовник Велчо Атанасов – Джамджията, организатор на едноименната завера. След като завършва основното си образование и два прогимназиални класа в родния си град, той учи в гимназиите във Варна и в София. След завършването им кандидатства и веднага е приет да учи във Военното училище. Вроденото любопитство и страстта му към изобретенията се проявяват още от детските години. Малчуганът обича често да лови гълъби и да оглежда внимателно крилите им. След това ги пуска на свобода и ги наблюдава как летят. А накрая върху парче картон с молив прави опити да скицира птичите контури по време на полет. “Човек един ден ще полети във въздуха като птица със свои или с чужди криле”, обичал да повтаря малкият Хари пред връстниците си. Той често доразвивал вижданията си като обяснявал, че с подходящите криле не само човек, но и бивол можел да се издигне и да полети във въздуха. А щяло скоро да дойде времето, когато не само хората, но и цели градове ще полетят. С това Хари редовно си спечелвал ироничните усмивки на приятелите, които зад гърба му тайно показвали недвусмислен жест с ръка: “Тоя се е чалнал!”
Още като ученик във варненската гимназия през свободното време в училищната работилница Хари прави аеродинамичен уред, с който да изследва съпротивлението на въздуха. Ненавършил още 20 години, през 1894 г. той конструира и първото свое изобретение. Това е един своеобразен все още доста примитивен модел на аеродинамичен летателен апарат, който за съжаление така и не успява да се издигне в небето. Това обаче не го отчайва и само година по-късно търновецът прави втори модел, този път с механично задвижване на крилата. И този напълно импровизиран летателен апарат, конструиран само и изцяло с подръчни евтини материали и лепило, успява да се отдели от земята. Но което е най-важното, той наистина лети. Каква по-голяма радост и поощрение на малкия Хари да продължи да се занимава с конструиране на летателни апарати самоделки.
След завършване на Военното училище през първите години на ХХ век Хараламби Джамджиев е назначаван на служба в различни градове на Княжество България. Това обаче не му пречи на хобито, защото, където и да отиде, той оставя ярка диря след себе си. През 1900 г., докато е на работа в Русе, той конструира няколко апарата. Първият от тях е с двигател, задвижен с бездимен барут. А след това изобретява първия си летателен апарат от типа “орнитоптер”. Това е първообразът на днешния самолет, но лети като движи и размахва крилата си по механичен път. Първият орнитокоптер е конструиран през 1485 г. от Леонардо да Винчи и оттогава десетки изобретатели по света непрекъснато се опитват да внесат подобрения и иновации в неговия протосамолет. Сред тези амбициозни авиоинженери се нарежда и търновецът Хари Джамджиев. След модела, създаден в Русе, следва и втори, по-прецизен, конструиран две години по-късно, докато 27-годишният мъж е командирован на работа в Силистра. А след това и още няколко.
През този период младият самоук авиоконструктор сключва и граждански брак. Неговата избраница Кинка е внучка на известния строител майстор Колю Фичето. Когато баща ѝ Сава разбрал какъв човек иска ръката на дъщеря му, не бил никак очарован. “Аз дъщеря си на луд човек не давам. Този развейпрах да се маха от дома ми”, категоричен е той. Необходимо било да мине доста време преди да кандиса и да даде съгласието и бащината си благословия за брака на двамата млади. И не само това, ами бил принуден със свито сърце да наблюдава как зестрата на дъщеря му постепенно се стопила и била похарчена или прахосана по думите му за купуване на материали за задоволяване на страстта на зетя по въздухоплавателните машини.
През 1903 г. Хараламби Джамджиев създава своята оригинална версия на моноплан, при който летенето се извършва не чрез размах на крилата, а чрев въртене на витло. Самият изобретател стига до убеждението, че бъдещето е на летателните средства с неподвижни криле. Като замяна на досега използваното витло за задвижване на самолетите той предлага два нови свои варианта, изразени в двете му теории: рикошетно-параболичната, при която се наподобява птичето летене и теорията на хидро-аеродинамичния вакуум.
През 1905 г. Джамджиев напуска българската армия, тъй като според него досега тя само му губела времето и му пречела да разгърне напълно своя потенциал на изобретател. За да се прехранва, през следващите няколко години извън техниката и изобретенията, които поглъщат почти цялото му време и средства, Хари Джамджиев е принуден да се занимава и с несвойствени за един изобретател странични дейности като събиране, сушене и продажба на билки, шипки и гъби. Но както се казва – постоянството много често се отплаща и води до успех. При търновеца този успех идва през 1910 г., когато получава уникалната за времето си възможност да представи в чужбина своите самолетни конструкции. И две от тях са патентовани като изобретение. При това не у нас, а в две от най-престижните патентни ведомства за онова време – в Париж и Прага. Вторият от тези регистрирани самолети носи името “Бързолет”. При него той използва за самолетни крила ивичести тесни профили.
Характерното за самолетите на българина е това, че те са с подвижни криле. През 1911 г. той прави опит да изобрети и такъв, който да се задвижва с помощта на парен двигател, но при един от опитите двигателят внезапно се взривява, като едва не убива своя създател. Търновецът прави и един уникален самолет, който и до днес все още няма известен аналог в световната история на въздухоплаването. При него движението се извършва чрез пружина, като самолетът не лети, а подскача по земята. Джамджиев е автор и на смятаната за първа теоретична статия в областта на аеродинамиката, озаглавена “Действителните основи на въздухоплаването”.
Подобно на колегата си отвъд океана, и “българският Едисон” не се ограничава само в открития и изобретения само в една област. Той има патентовани изобретения още и в областта на отоплителната техника и на строителството.
“Българският Едисон” Хараламби Петров Джамджиев умира в София на 13 март 1961 г. на 85-годишна възраст, признат много повече в чужбина, отколкото в България. В края на живота си той оставя любимите си въздухоплавателни машини и започва да се занимава с билколечение. В българската история обаче завинаги ще остане като първият българин, изобретил летателна машина, и първият българин, получил признание и патент за това в чужбина.
Иван ГЕОРГИЕВ