Лекар и съпругата му даряват цялото си имущество за развитието на тубдиспансера във Велико Търново. Със своето завещание д-р Владимир Витанов се нарежда сред едни от най-крупните дарители на старата столица в новата българска история.
Д-р Витанов е роден през 1872 г. в Церова кория. Образованието си завършва в Търново. След това се записва да учи история в София, но година по-късно решава да смени попрището си с това да помага на хората и отива да учи медицина във Франция – в Париж и в Монпелие. След завършване на образованието си той се връща в България и започва работа първо като околийски лекар в Дряново, а след това и като ординатор в търновската болница.

Едновременно с това младият доктор се отдава и на активна общественополезна дейност, като работи в читалище “Надежда”, а в 1898 г. дори е избран за негов председател.
В България д-р Владимир Витанов се запознава с красивата Донка, с която сключват брак. Семейството има две дъщери, които обаче заболяват от бича за онова време туберкулозата и умират много млади. Това нанася и унищожава завинаги щастието на семейството. През следващите години те работят в различни градове, сред които Пазарджик, Стара Загора и Пловдив, за известно време е шеф на болницата във Враца, докато накрая се установяват да живеят и работят в София. По време на престоя си във Враца докторът става член на ученолюбивото дружество “Развитие”, което подпомага читалището в града.
Потресен от смъртта на двете си дъщери, д-р Владимир Витанов и съпругата му решават да се отдадат на благотворителност. Известни суми те даряват на различни институции във Велико Търново: 50 хил. лв. за читалището “Надежда, 20 хил. лв. за туристическото дружество “Трапезица” и 200 хил. лв. за създаване на благотворителен фонд за болницата в старата столица. 20 хил. лв. са отпуснати и за Дружество “Развитие” във Враца. Основна част от дарението на семейството обаче е предназначено за новото отделение за лечение на туберкулозно болни. Завещанието е регистрирано след смъртта на д-р Витанов в 1930 г. За негов изпълнител по волята на дарителя е определена съпругата му. Държавата обаче отказва да предостави на съпругата цялата завещана сума и поради това тя не успява да изпълни волята на съпруга си и да предостави отпуснатите от него завещани суми. Така болницата в Търново получава половината от завещаната сума, 100 хил. лв., с които е бил образуван фонд. Читалище “Надежда” и дружеството “Трапезица” получават съответно по 25 хил. и 10 хил. лв., а врачанското дружество “Развитие” 20 хил. лв.
В знак на почит към дарителя две години след смъртта му по желание на неговата съпруга е изработен негов бюст. Автор на бюста е скулпторът Светослав Йоцов. Бюстът е осветен официално на 2 октомври 1932 г. и е поставен на входа на търновската болница.
Цялото изпълнение на завещанието на д-р Владимир Витанов е извършено чак след смъртта на съпругата му Донка, в началото на 70-те години на миналия век. Завещанието включва апартамент и две кантори в центъра на София, както и цялото им недвижимо имущество в Търново. Някои от ненужните предмети и вещи пък са продадени на търг, като парите от тях са предадени също за нуждите на търновския диспансер.
Семейство Витанови дарява на лечебното заведение във Велико Търново и една сериозна за времето си парична сума от 150 златни наполеона. Златните монети били поставени в кърпа, която била скрита в колан, направен от марля. А самият колан пък на свой ред бил поставен между скъпите порцеланови чинии и чаши на семейство Витанови, подредени в шкафовете в трапезарията на софийското им жилище. След откриването на наполеоните е свикана специална комисия. Взето е решение златото да бъде продадено на Българската народна банка за сума, която в никакъв случай не е била реалната цена на златото. Това обаче се случва в годините на соца, когато е немислимо частни лица да търгуват лично със злато. С парите, дадени от БНБ, е купен скъп за времето си апарат за кислородотерапия. Този апарат е използван повече от 20 години за лечение на пациентите на тубдиспансера и е бракуван чак през 90-те години на миналия век, когато окончателно сдава багажа и става невъзможно неговото по-нататъшно използване. През всичките тези години обаче чрез този апарат десетки болни получават облекчение и подобрение в процеса на лечението си.
Историята на Диспансера за лечение на белодробни заболявания във Велико Търново също е доста интересна. През 1931 г. руският белогвардейски ген. д-р Фьодор Трейман създава в старата столица частна болница за лечение на туберкулозно болни. Мечтата му обаче е да създаде цял санаториум. Местната община подкрепя инициативата като му отпуска на хълма Света гора безвъзмездно терен от 3 дка. Ген. Трейман тегли държавен кредит, за да може да реализира мечтата си. Строежът продължава 4 години, като на 1 септември 1937 г. санатриумът за лечение на белодробни болни е открит официално. Той е с 40 легла, а в него като медсестри и санитари работи цялото семейство на д-р Трейман. Самият лекар приема като мисия на живота си спасяването на болните от туберкулоза. Той не се страхува и посещава лично в домовете им болните, като ги преглежда и лекува безплатно.
След 9 септември 1944 г. българските комунисти арестуват д-р Трейман като белогвардеец и го предават на органите на НКВД. Между два разпита той се самоубива в килията си. А делото на живота му – санаториумът, е национализиран от българската държава, като става Окръжен пневмофтизиатричен диспансер с поликлиника и стационар.
Иван ГЕОРГИЕВ