Италианец е създател на някои от емблематичните исторически паметници във Велико Търново и региона. Името на Джовани Мусути днес е малко известно, но всеки българин познава неговите паметници. Архитектът е роден в средата на XIX век, но за съжаление няма повече информация за живота до идването му в България в края на века, когато е назначен на длъжността градски архитект на Търново. Още в първите години на този пост по поръка на градската управа, италианецът прави проект за бъдещ паметник, посветен на паметта на загиналите през 1876 г. въстаници от Първи Търновски революционен окръг.
Идеята за такъв паметник се заражда сред търновската общественост още в първите години след Освобождението. Голяма заслуга за популяризирането и реализирането и има Евгения Кисимова, сестра на известния общественик Пандели Кисимов и председателка на женското дружество “Милосърдие”. По нейна инициатива е подета благотворителна кампания за набиране на средства за построяване на паметника. Създаването на проекта на бъдещия монумент е поверено на италианеца Мусути, като е решено след създаването му, той да бъде разположен в подножието на старата махала Варуша, на мястото, където тогава са били обесени част от заловените въстаници.
Ето как писателят Владимир Владикин в книгата “Между Царевец и Трапезица”, издадена през 1931 г. предава своите, а вероятно и тези на останалите търновци, настроения, мисли и чувства, които са ги завладявали, минавайки покрай Паметника на обесените.
“Само преди половин столетие по тези улици черкезите на Фазлъ аша са водили вързани момци, облечени във въстанически дрехи и пиринчени лъвове на калпаците. Всички те били бодри духом и като Христос безропотно носели своя кръст. Разплакано множество ги съпровождало отдалече. В него осъдените разпознавали своите близки и с висок глас им отправяли последни думи на прощаване. Пред очите на всички окачили жертвите на бесилката. Майки и бащи гледали предсмъртните мъки на синовете си. Плач и писъци изпълвали лобното място.”
Проектът на италианския архитект представлява четиристенна каменна пирамида с тъп връх, на който е разположен равнораменен православен кръст. Върху четирите стена ни пирамидата има поставени плочи с възпоменателни надписи:
Текстът на лицевата страна на паметника гласи:
“Въ памятъ на погиналите за българската свобода оборници. Въздигнат отъ признателното поколение, 1883 година, от Р. Хр.
От другите три страни на каменната пирамида на плочите са изписани следните текстове:
“Обесени на 28 май 1876 г. Иван Панов Семерджийчето отъ Търново – апостол – революц. Войвода на Гор. Оряховоската дружина – Бачо Киро Петровъ – учител – пропагандист, войвода на Белочерк. възтаническа чета.”
“Обесени на 4 юни 1876 г. Кънчу Йовевъ отъ Бичкината, Петъръ Петровъ, Станю Петковъ, Петъръ Тодоровъ от Тодоровци, Гаврилъ Велковъ, Станю Тодоровъ, Рачо Генчов отъ Кръковци – възтаник от източната Габровска възтаническа дружина.”
“Обесените на 15 юни 1876 г. Цанко Хр. Дюстабанов отъ Габрово – войвода на западната Габровска дружина, Якимъ Цанковъ от Габрово, председателъ на Габровския частенъ революционен комитетъ, попъ Иванчо, попъ Петковъ от Габрово, заклел габровските възтаници.”
Паметникът на загиналите въстаници от Първи революционен окръг е направен от бял арбанашки камък и е открит официално и тържествено на 25 юни 1884 г. Първоначално той имал и ограда от ковано желязо, но след известно време тя е махната. През годините името на монумента е променено от търновската общественост и днес той е известен по народному като “Паметникът на обесените”.
През годините, когато районът около Паметника на обесените се “премества” от края все повече към вътрешността на Търново, тук започват да се провеждат много чествания и тържества, както исторически, така и политически, обществени и дори спортни. Тук всяка година местното подофицерско дружество “Царевец” провежда годишното си тържество. През първите десетилетия на миалия век оттук ежегодно се дава старта на традиционните колоезачни състезания. През 1925 г. пред паметника се поставя началото и на Младежката организация на Демократическия сговор от региона.
През 2008 г. в чест на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България, младежите от “Ротаракт клуб” Велико Търново подеха иницитива за извършване ремонт на постамента, оградата и стълбите на паметника. Шест години по-късно те организираха и втора акция свързана с възстановяване на каменната ваза и оградата.
Паметникът на главната улица във В. Търново не е единствения монумент на италианеца Джовани Мосути, посветен на герои от българската история. Дванадесет години по-късно той прави прави архитектурен проект и за Паметникът костница в Дряновския манастир “Св. Архангел Михаил”. Паметникът е посветен на загиналите след деветдневна обсада в манастира въстаници от четата на поп Харитон. Дълго време след въстанието костите на загиналите в Божията обител българи са били оставени да се белеят, пръснати из двора на манастира. След Освобождението по идея на Недю Жеков, първия околийски управител на Дряново, те са събрани и се налага построяването на сграда, в която да бъдат положени.
За бъдещия пантеон е избрано мястото, на което се е намирала преди малката манастирска църква “Успение Богородично”, която не оцелява при обсадата.Автор на цялостния проект на Паметника костница е вече станалият известен италиански архитект Джовани Мосути. А сънародникът му Лука Ардини става създател на скулпторната фигура на въоръжения български въстаник над входа на костницата. Който вероятно и поради тази причина има до известна степен прилика с италиански гарибалдийски въстаник. Основният камък на костницата е положен на 8 май 1895 г. А официално е открита и осветена на 4 май 1897 г. от търновския митрополит Климент, известен още и със светското си име като писателя Васил Друмев. На голяма плоча на паметника са изписани имената на загиналите четници, а за някои и откъде са и къде са учили. А над централния вход е изписано: “Въ память на славно падналите тука за Българската свобода на 8 май 1876 г. Признателното население отъ Тьрновский Окръгъ.”
Извън двата исторически паметника, италианецът Джовани Мосути е създател на проекти и на още два обекта с различно предназначение: Стамболовия мост във Велико Търново и католическата църква “Пресвето сърце Исусово” в село Гостиля, общ. Долна Митрополия.
Проектът за емблематичния мост е реализиран от австрийската фирма за металолеене “Рудолф Филип Вагнер”, построила и Орлов и Лъвов мост в София и Желязната църква в Цариград. А търновският майстор строител Стоян Герганов издига дървеното скеле, което позволява монтирането на металните елементи на съоръжението. Строителството на моста започва през 1892 г. Що се отнася до завършването му има разногласия дали това събитие се е случило през 1899, 1900 или 1904 г. Това обаче, едва ли е толкова важно в случая.
Иван ГЕОРГИЕВ