Елена е един от градовете с най-много исторически паметници в региона. Сред тях е и един паметник, смятан от мнозина за доста странен и като че ли не подхождащ особено за този град и историята му. Това е паметникът на един чужденец – американския журналист Джануариъс Макгахан, чието име се свързва тясно и завинаги с Руско-османската война от 1877-1878 г., която за българския народ се превръща в Освободителна.
Историята и кариерата на Джануариъс Алойшиъс Макгахан са такива за каквито би мечтал всеки днешен журналист, любител на екстремните приключения и отразяването на опасни събития и военни конфликти. Роден е през 1844 г. в семейството на ирландски преселници в САЩ, а четвърт век по-късно пристига в Европа, където отразява френско-пруската война.
След жестокото потушаване на Априлското въстание е поканен от колегата си Юджийн Скайлър да разследва турските зверства, като кореспондент на британския вестник “Дейли нюз” и руския вестник “Голос”. На 23 юли 1876 г. Макгахан заминава за България. При обиколките си из Средногорието американецът успява да посети лично някои от центровете на най-ожесточените сражения и оставя потресаващи лични впечатления за видяното в тези населени места. Именно публикуваните репортажи на Макгахан предизвикват в цял свят огромната вълна от обществено негодувание срещу Османската империя и диктаторската ѝ система на управление. Според сведенията на Дж. Макгахан над 15 000 души българи са били изклани по време на Априлското въстание, а 58 населени места са изравнени със земята. Репортажите на американеца са поводът за убийствения памфлет на британския политик Уилям Гладстон, с който той буквално взривява целия свят и предизвиква вълна от ненавист и възмущения срещу османското правителство.
“Нека турците най-после сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие”, пише Гладстон.
По време на Руско-османската война Джануариъс Макгахан е назначен за специален военен кореспондент на вестник “Дейли нюз” на Балканите. Благодарение на личното си приятелство с руския ген.-майор Михаил Скобелев американецът има уникалната възможност да придружава пилотните руски военни части при форсирането на река Дунав при Свищов и отразява от първо лице навлизането им в българските земи. След това той отразява и всички по-важни и ключови сражения като: обсадата на Плевенската крепост и защитата на Шипченския проход. Има и уникалната възможност лично да присъства в Сан Стефано при подписването на историческия мирен договор. Три месеца по-късно, на 9 юни 1878 г. и само три дни преди да навърши 34 години, в Цариград Джануариъс Макгахан умира от тиф и е погребан в гръцкото гробище. Пет години по-късно тленните му останки са откарани с кораб в САЩ, където е погребан в родния си град Ню Лексингтън.
България и българският народ никога няма да забравят направеното от американеца Джануариъс Макгахан в тези толкова трудни времена в края на 19-и век. На неговото име са наречени улици в София, Пловдив, Варна, Панагюрище, Пещера и други български градове. Паметна плоча на американския журналист има на едноименната улица в град Панагюрище. През 1978 г. България подарява на САЩ бюст-паметник на Макгахан, който е поставен върху гроба на журналиста в Ню Лексингтън. Паметникът е дело на скулптора Тодор Първанов. А копие от този паметник се намира и в Батак. Върху бюст-паметника е изписано “Макгахан – освободител на България”. От 1978 г. българите, живеещи в щата Охайо и в Ню Лексингтън, организират и провеждат ежегоден фестивал в памет на човека, приел като своя каузата за освобождението на българската държава и българския народ.
Паметният знак на Джануариъс Макгахан, който днес се намира в Елена, в правен през 70-те години на ХХ век. Автор на проекта е художникът Иван Барчев. Първо паметникът е трябвало да бъде поставен във Велико Търново, но в продължение на повече от две десетилетия така и не е решено от тамошните управници къде точно да бъде позициран този монумент. През 90-те години покойният вече архитект Теофил Теофилов решава паметният знак да бъде поставен в Елена, като избира и мястото му – в района на Часовниковата кула, близо до др. емблематични сгради от периода на Възраждането: църквата “Св. Никола” и Даскалоливницата. Изборът на възрожденското балканско градче за място на поставяне на паметния знак на Джануариъс Макгахан не е случайно. От Елена е преводачът на американския журналист по време на посещението и обиколките му из българските земи, Петко Попниколов. Днес паметникът на Макгахан се намира само на стотина метра от дома на Попниколов.
Личността на този неизвестен на широката общественост българин също е доста интересна и заслужава да бъде разказана. Той е сред най-образованите българи за времето си. Едва 13-годишен, след завършване на еленското класно училище, той заминава сам да продължи образованието си в Швейцария. Там завършва средно образование, а след това инженерни науки в Политехниката в Цюрих, което е едно от най-престижните технически висши учебни заведения в Европа в края на XIX век. След като разбира за обявената от Русия война на Османската империя, инж. Попниколов веднага се завръща в родината и се поставя в услуги на руските войски. Със заповед, издадена от Централното руско военно командване в България, младият еленчанин е назначен за личен сътрудник и преводач на американския журналист Джануариъс Макгахан при обиколките му из българските земи. Като такъв българинът има уникалната възможност да е винаги на предната бойна линия с американския военен кореспондент. При преминаването на руските войски през Елена, през лятото на 1877 г. Макгахан посещава балканското градче и остава изключително трогнат от проявеното към него гостоприемство от страна на местните жители, които наричали и него братушка и не преставали да го канят на гости. Затова и поставянето на един от паметните знаци на Джануариъс Макгахан в град Елена не само че не е случайно, но и има своите исторически основания.
Що се отнася до самия инж. Петко Попниколов, след Освобождението той отдава целия си съзнателен живот на изграждането и процъфтяването на новоосвободеното отечество. Той е първият директор на БДЖ и основател на Българското архитектурно дружество. В периода 1904-1905 г. е и кмет на София. Умира през 1927 г. Родната къща на инж. Попниколов в Елена е един от образците на възрожденската архитектура в балканското градче. Обявен е и за паметник с национално значение. Използва се като база на Софийския университет, а на приземния му етаж се намира Музеят по палеонтология.
През юни 2017 г. 13 потомци на Джануариъс Макгахан посетиха България и вървяха по стъпките на своя знаменит прапрадядо. При прехода си тогава те посетиха също Велико Търново и Елена. В София наследниците на американския журналист получиха и копие на ордена, който бе даден посмъртно на самия Макгахан от президента на България Румен Радев.
Иван ГЕОРГИЕВ