Преди 19 години на 1 юни 2005 г. в Сан Диего, Калифорния, напуска този свят една от най-вълнуващите и най-чаровни български актриси Мариана Димитрова. Тя така и не успява да достигне славата на легенди като Невена Коканова и Катя Паскалева, но оставя едни от най-запомнящите се проникновени и психологически роли в българското филмово изкуство. Филмът, който се превръща завинаги в нейната емблема и запазена марка, е “Мъжки времена” по разказите на Николай Хайтов. В този филм Мариана Димитрова играе с легенди на българското кино като Григор Вачков, Тодор Колев, Велко Кънев и Павел Попандов. По думите на критиците и тогава, а и днес, това е един изключтелен като постановка филм, при който вместо на думите младият тогава режисьор Едуард Захариев решава да заложи на останалите изразни средства. Героите му говорят малко, но изразяват емоциите си чрез погледи, мимики, гримаси, жестове и действия. Достойнствата на филма са високо оценени, а актрисата Мариана Димитрова, която се превъплъщава в ролята на похитената Елица, през следващите две години получава цели четири награди от български и международни кинофестивали във Варна, Техеран и Антверпен.
Малцина вероятно са хората, които знаят, че Мариана Димитрова е нашенка. Тя е родена на 28 май 1954 г. в Козаревец. След като завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев, актрисата се мести с родителите си да живее в Русе, където започва и актьорската ѝ кариера в Драматичен театър “Сава Огнянов”. Само две години по-късно обаче тя вече е в София, в театър “Българска армия”. “Дойдох в София, без да познавам никого и без мене никой да ме познава. Със своя русенски диалект и със закръглените си бузки влязох от раз”, споделя по-късно в интервю актрисата.
Мариана Димитрова участва в над 30 филма. Освен класиката “Мъжки времена”, тя се снима още в “Самодивско хоро”, “Дами канят”, “Осъдени души”, “Скъпа моя, скъпи мои”, “Присъствие”, “Елегия” и други. Но за зрителите нейна емблематична роля си остава тази на Елица в “Мъжки времена”, в която си партнира със самия Григор Вачков.
За участието във филма тя е поканена от режисьора Едуард Захариев, който по това време просто е влюбен в нея и поканата вероятно до голяма степен е израз на неговите чувства. По време на снимките обаче режисьорът дотолкова насериозно приема чувствата си към актрисата, че започва често да я ревнува от партньора ѝ Григор Вачков. Самата Мариана обаче твърди, че във Вачков никога не е била влюбена, тъй като за нея той винаги е бил само “духовен учител”, когото тя боготвори и пред чийто актьорски талант се прекланя.
От 80-те години до 1997 г. актрисата се занимава и с озвучаване на филми и приказки в БНТ, БНР, Балкантон, както и в пявилите се в първите години на демокрацията частни филмови компании и видеокъщи.
За разлика от успехите си на сцената и в киното в личния си живот Мариана Димитрова е нещастна. Едва 19-годишна тя се омъжва за колегата си Продан Димов, с когото живеят заедно три години и имат син, след което се разделят. По-късно идва бракът ѝ с Едуард Захариев, който продължава 16 години, но също не издържа. “Изморихме се един от друг, а и той беше много ревнив. Търпях това дълго време, но накрая повече не можех”, признава актрисата. Връзката между нея и режисьора ражда някои от най-добрите български игрални филми като “Мъжки времена”, “Елегия”, “Почти любовна история”, “Скъпа моя, скъпи мой”. В тях момичето от Козаревец си партнира с много известни родни актьори.
Последният ѝ съпруг е психиатърът с украински произход Игор Куценок, с когото имат връзка от 1994 г. По това време Куценок работи в Клиниката за наркомани и алкохолици в Суходол. Заради него две години по-късно тя се мести да живее в САЩ заедно със сина си от първия брак, Иво Димов. Прощалният ѝ спектакъл пред българската публика е пиесата на Сам Шепърд “Състояние на ума”, която тя играе на сцената на Военния театър. В САЩ българката доста бързо успява да се утвърди на професионалната театрална сцена. Играе в спектаклите на престижния “Олд Глоуб Тиътър” в Сан Диего, където заживява с новото си семейство. Има удоволствието да се снима с Микеле Плачидо и Ричард Чембърлейн. Наред с актьорската кариера Мариана Димитрова написва и три книги. В “Американски синдром” тя предава своите впечатления за живота отвъд океана. А другите две книги са детски. “Ако някой ми беше казал, че няма да живея в България и ще напусна професията, която обожавам, щях да се изсмея саркастично”, споделя актрисата.
Животът на българската актриса в Америка е низ от перипетии. Докато работи на един строеж, синът ѝ Иво от първия брак пада от високо скеле и лежи три месеца в болницата, без да се знае дали няма да остане за цял живот инвалид. За да се спаси от болката, Иво постепенно се пристрастява към наркотиците. Това дава повод на третия съпруг на майка му, психиатъра Куценок, да го изгони от дома си. А всичко това нанася немилостиво удар след удар върху сърцето и душата на актрисата. Тя постепенно изпада в дълбока и тежка депресия, която се стреми да скрие от всички. Нейни познати обаче твърдят, че красивата и слънчева актриса постепенно започва да се затваря в себе си и да се изолира в дома си.
Партньорката на Гришата Вачков, предизвикала толкова много възхищение с играта си в “Мъжки времена”, завършва живота си трагично. На 1 юни 2005 г. тя слага сама край на живота си като скача от последния етаж на седеметажен паркинг на МОЛ в Сан Диего и загива на място. Последното ѝ предсмъртно желание е да бъде погребана в България, и то е изпълнено. Тленните ѝ останки са докарани и положени в Централните софийски гробища.
Десет години по-късно, дъщерята на Марина Димитрова от брака ѝ с психиатъра руснак споделя съмненията си, че най-вероятно на майка ѝ е била направена черна магия за смърт.
“От нейна приятелка знам, че скоро преди смъртта си мама била намерила вкъщи топка от черни косми. А веднъж пък забелязала, че голямото ѝ огледало на тоалетката е счупено по диагонал. Вечерта било здраво, а през нощта неизвестно как се е счупило, като никой не е чул никакъв шум”, спомня си дъщерята Александра Куценок. Синът на актрисата Иво все пак с огромна сила на волята успява да преодолее наркотичната си зависимост и стъпва на краката си. И до днес обаче продължава да се чувства виновен за смъртта на своята майка.
“Дълги години се чувствах виновен за смъртта на мама. Борех се със своята зависимост с цялото си същество да простя на не едно и две лица в живота ми и мисля, че най-сетне успях. Сега съм добре, всичко в живота ми се нареди, но мама много ми липсва”, споделя в интервю Иво Димов.
Иван ГЕОРГИЕВ