В България има 500 000 хора с увреждания. Повечето от тях не са болни в медицинския смисъл на думата, а са носители на двигателни или сензорни дефицити и ако държавата им осигури достъп до образование и качествени социални услуги те могат успешно да се включат на трудовия пазар и да бъдат успешно интегрирани в обществото.
Освен затрудненията, породени от тяхната болест или вроден, или придобит недъг, те се сблъскват и с трудности с липсата на контрол върху социалните услуги и липсата на система за обратна връзка. Това означава, че няма механизъм, по който държавата да оцени качеството на социалните услуги и съответно да ги адаптира, за да бъдат те по-достъпни.
През 2018 година е приет Закон, регламентиращ услугата “личен асистент”, но за да получиш максимума от една минимална заплата и да наемеш човек на 8 часов работен ден, трябва да си абсолютно неподвижен. Това означава, че голяма част от хората в неравностойно положение имат право на асистент само по няколко часа на ден, на когото държавата отпуска няколко стотин лева, а такива асистенти се намират трудно, особено в малките населени места.
Хората в неравностойно положение нямат достъп до голяма част от транспортните връзки, защото не са пригодени за техните нужди?! Трудно намират и достъпни водни басейни, които са полезни за тяхната рехабилитация?!
Вярвам, че с една по-загрижена политика от страна на държавата, могат да се направят малки, но съществени промени, които да бъдат осезаеми. Като например:
– В повече общини да се пригоди транспортната мрежа, за да могат и хората с двигателни затруднения да я ползват.
– Да се разкрият центрове за социални грижи в най-големите градове, където да могат да живеят хора в неравностойно положение, нямащи близки, които могат да се грижат за тях, и които не могат да си намерят асистент.
– Да се въведе възможност туристическите бази, които имат изградена инфраструктура за хора с увреждания, да предоставят социални услуги, без да се налага да минават по мъчния път на вписване в специален списък, път, по който много частници не искат да тръгват.
Хората с увреждания не трябва да са невидими и за политиците. Те имат нужда от социални контакти, имат нужда от подкрепа. Има много неща, които можем да променим заедно. Въпросът е да започнем от някъде!

Цвета Галунова – кандидат за народен представител
Бюлетина 24
Преференция 104