Увеличават се случаите на шофьори, седнали зад волана след употреба на алкохол и наркотици, отчитат от прокуратурата. През 2023 г. са образувани 131 досъдебни производства срещу пияни шофьори и 78 – срещу такива с упойващи вещества в кръвта. Само през първото тримесечие на 2024 г. производствата срещу водачи с алкохол са 37, а с наркотици – 13. Ако тази тенденция се запази, общият брой на пияни и дрогирани шофьори за цялата 2024 г. ще бъде по-голям от този през миналата година. Засилена тревога буди и констатацията за увеличаване на престъпленията, свързани с притежаване и съхранение на наркотични вещества. Докато през 2023 г. техният брой е бил 237, само за първите 3 месеца на т.г. те вече са 70. Новите производства за наркотици през 2023 г. са били 7, а през тази година до сега вече са 6. През миналата година са осъдени 15 лица, а през тази година до сега са 6. За ПТП с причинена смърт на пътя през 2023 г. е имало 21 досъдебни производства, за т.г. до сега те са 5. Като тенденция може да се отбележи увеличаване на броя на общоопасните престъпления, като през м.г. са били повече от престъпленията срещу собствеността. “Това се дължи на чувството на обществото, че държавата не е добре. Младото поколение и обществото като цяло вече спряха да спазват дори и някои елементарни норми на поведение, закон и морал”, сподели окръжният прокурор Христо Христов. Според него като причини за увеличаването на общоопасните престъпления могат да бъдат посочени увеличаване на контрола от страна на органите на полицията, криминализиране на някои административни нарушения, които сега вече се отчитат като престъпления. Такова например е управляването на автомобил без регистрация. “Всички тези мерки ще доведат до положителен резултат и аз мисля, че той вече е факт. След направените промени за отнемане на автомобилите на водачите, шофирали след употреба на алкохол и наркотици, се наблюдава увеличаване на броя на установените такива случаи и нарушения. След тази първоначална вълна обаче в сила ще влезе генералната превенция и хората ще се дисциплинират”, смята прокурор Христо Христов. Той и колегите му са категорични, че промените в съзнанието на водачите в България могат да бъдат извършени основно по пътя на увеличаване на паричните санкции. “Толерантност към нарушителите на пътя не трябва да има никаква, а глобите трябва да бъдат драконовски и да се събират, за да има ефект от тях”, категорични са държавните обвинители.
По време на срещата с журналисти ръководителите на трите прокуратури във Велико Търново: Светослав Калчев – на Апелативна, Христо Христов – на Окръжна, Тихомир Шабов – на Районна, и говорителят на Районната прокуратура Тотко Тотев разкриха част от тънкостите на своята изключително важна и отговорна дейност. Те обясниха разликата между преписката и досъдебното производство. Първото е проверка, която се прави, за да се установи дали да бъде образувано наказателно производство за извършено престъпление. Досъдебното производство се образува, когато има данни за извършено престъпление и включва събирането на доказателства, които да послужат за привличането на лицето като обвиняем и подсъдим, както и при вземане и определяне на мярката му за неотклонение. Най-тежката мярка за неотклонение – задържането, се прилага тогава, когато има опасност лицето да извърши друго престъпление или да се укрие. Ако прокурорът прецени, че такава опасност не съществува, той може да предложи налагането на по-лека мярка: парична гаранция, домашен арест или подписка. При гаранцията дадената от лицето парична сума му се връща след приключването на разследването, ако то не е направило опит да наруши условията на мярката. Оказва се също, че днес т.нар. подписка не означава, че обвиняемият трябва да ходи в някоя институция ежедневно да се подписва, както е било някога, а че не трябва да променя местоживеенето и адреса си.
Ръководителите на търновските прокурори бяха единодушни, че има нужда от законодателни промени, които да бъдат в посока на по-голяма строгост, за да има и по-голяма ефективност от превенцията и от налаганите санкции и наказания. Инициирането на такива промени е основно в ръцете на депутатите и на Министерския съвет.
Иван ГЕОРГИЕВ