Великотърновският писател и изследовател Николай Иванов написа книга с нови исторически факти за подвига на Ботевата чета и нейния трагичен край във Врачанския регион. Изданието носи заглавието “Униформата на Ботев – разпродадена” и е базирано на разкрити документи от архивите, неизвестни досега краеведчески проучвания на терен и други методи.
Авторът разказва за калпака на Ботев, попаднал в аскер, за тефтера от мундира на революционера, за друго негово тефтерче, намерено в каменна ниша, за оръжието, открито в местността Базова мъртвина, и друго – между камъните в Ненова грамада. Иванов пише за сабята, намерена в един дънер, за мундира на Ботев, продаден във врачанския конак, за намирането на знамето на четата и неговата съдба, за златните монети, скрити в дънер, и кемер със злато, намерен в местността Илийовски лочник. Читателите на книгата могат да се запознаят с факти, свидетелски разкази и въпроси за решението на Ботев да завладее точно парахода “Радецки”, за сраженията и гибелта на повечето въстаници.
“На 20-и май разбитата при Вола чета на Ботев, а и той сам убит, тя се разпръснала и побегнала в Стара планина”, пише в един ръкопис с разкази на местни жители, който се съхранява във фондовете на Държавния архив във Враца. Четниците се разделят на три групи, за да могат по-лесно да се измъкнат от обкръжението на врага. Едната част води Георги Апостолов, втората – Никола Войновски, а третата – Димитър Икономов.
Изгладнелите четници от групата на Апостолов влизат в каменна колиба в местността Рашов дол, за да помолят двама овчари да им направят качамак, но турците ги обграждат и ги избиват. След това ги обезглавяват, а главите им набучват на кол и ги носят за назидание на населението, дори ги излагат на показ по пристанищата. Сабята на Ботев, взета след смъртта му от Апостолов обаче, не е сред трофеите, които турците от потерята вземат, след като го убиват. Може ли тогава тя да е тази, която е намерена, скрита след Освобождението, за която пише изследователят Христо Конов, пита Николай Иванов и цитира: “В Бошняшката падина по-късно една бабичка от Зверино намерила сабя, завряна в едно кухо дърво”.
Часове след гибелта на групата на Георги Апостолов, униформата на Христо Ботев, която носи в чантата си предводителят, е взета от нападателите, а първото сведение за това намираме в ръкописа на документалната история на Лютиброд, разказва Николай Иванов. От него се разбира, че калпакът с перото на войводата е притежание на тръбача на турския аскер. Оказва се, че той носи в походната си раница цяла колекция заграбени от четниците калпаци, но уточнява, че само шапката на Христо Ботев била различна – от бял астраган и бяло сребърно перо на челото. По-късно калпаците се превръщат във веществени доказателства за съда в София, тъй като по тях била разкривана йерархията в четата, посочва писателят изследовател.
Още при кошарата черкезите, убили и заграбили вещите на Апостолов и тези на Ботев, които той носи, решават да излъжат, че са убили войводата на четата, но по-късно са разкрити и принудени да продадат Ботевия мундир за веществено доказателство пред съда. От джобовете му те вадят и тефтерчето със сметките за оръжията, като разбират важността на този документ, който по-късно също отива в ръцете на следователите.
Този тефтер досега не е бил обект на изследване от историците, пояснява Николай Иванов. Искам да уточня, че той няма нищо общо с широко известното на историците Ботево лично тефтерче, което гениалният български поет оставя на близките си, преди да се качи на парахода “Радецки”, публикувано през 1945 година. Според моето скромно мнение, Христо Ботев нарочно не е написал в тефтера никакви имена за събраните пари, сделките за оръжието на четата и селските комитети от Врачанския революционен окръг, защото преценява риска той да попадне в ръцете на турските власти, коментира писателят. Плановете за водене на военни действия са към Ботевите четници да се присъедини голяма въстаническа чета, организирана от врачанските дейци от селските революционни комитети. Войводата явно взема този тефтер със себе си, за да се отчита на врачанските въстаници за предоставените му и изразходвани средства и за наличните и раздадените различни системи и образци стрелкови единици. Той е имал задължението да отчита закупените боеприпаси и военни принадлежности пред комитетските дейци от селата, които честно са му предали парите в Букурещ. За да представи сметките, когато тръгва към своята Голгота на Врачанския балкан, слага този тефтер с точно описаните разходи в джоба на мундира си, смята Иванов, който разглежда въпроса и за още едно тефтерче, намерено от преминаващ пастир в скална цепнатина след последното сражение на четата. Според него, допълнителното оръжие, с което били натоварени четниците, затруднявало придвижването им и те започнали да го укриват из гората. Изправени пред опасността да бъдат заловени, те се освобождават и от най-ценните си предмети.
Въпросът какво се случва със съхраняваните от касиера на Ботевата чета пари и какво е станало с носените от четниците кемери със злато и до ден днешен предизвиква интереса на изследователите, посочва Иванов и дава примери за намерени златни наполеони, сребърни меджидии и медни грошове.
В книгата си авторът разказва и за знамето на въстанниците, цитирайки проучване на историка Христо Конов: “След известно време от битката в Рашов дол знамето било намерено от челопеченина Кола Симеонов, който пасял стадото си по тия места. То било свито и поставено под един камък в грамадата зад Усало, под пътеката, която отива за Ушите. Точно по тия височини било разположено и отделението на Д. Икономов. Кола Симеонов занесъл знамето на кошарата си и го предал на своята съпруга Яна Коловица с поръчение да го скрие и запази”. Година по-късно дъщеря им Гана Колова, тогава 15-16-годишна, в отсъствието на родителите си намерила знамето в семейния сандък и понеже сметнала, че платът е подходящ, го разрязала и ушила дрешки на сестричката си Дина и братовчед си Стоян Марков, разказва още историкът.