Скъпи сънародници,
Днес, когато се вгледаме в принципите на Европейския съюз, често се спираме на идеята за “Единство в многообразието и многообразието в единството”. Тези думи, макар и красиви, сякаш са замръзнали в страниците на нормативните документи и са изгубили своята жизненост в реалния свят. Вярно е, че дъждът пада равномерно за всички и слънцето свети безпристрастно, но дали наистина всички езици в нашето общо европейско пространство се третират равностойно?
Въпреки че официално Европейският съюз не признава доминиращ език, английският неофициално се налага като такъв, създавайки предизвикателства за българския език. Това представлява проблем не само за запазването на нашия език, но и за развитието на нашата култура в контекста на Европа.
Борбата за “Европа на отечествата”, където всяка държава членка развива своите уникални черти, докато поддържа равноправни отношения с другите, е също и борба срещу езиковата доминация. Такава доминация не само че ни кара да поставяме под въпрос европейските ценности, но и заплашва богатото многообразие, което прави нашия континент така уникален.
Святата памет на св. Кирил ни напомня за значението на езиковото разнообразие, като ни предизвиква да мислим за тези, които са били оставени назад в историята. Неговите думи, задавайки въпроса, защо само три езика са признати, докато всички други са осъдени да бъдат “слепи и глухи”, трябва да резонират в нас с нова сила.
Наша отговорност е да се борим за място на българския език в Европа. Необходимо е да се обединим и да поставим своите усилия в защита на нашата културна и езикова идентичност. Само така можем да гарантираме, че бъдещите поколения българи ще наследят една силна и уважавана България, която гордо стои на европейската сцена.
Нашата мисия е да пазим богатството на нашето културно и езиково наследство за бъдещите поколения и да гарантираме, че българският език ще продължи да звучи.

Цвета Галунова – кандидат за народен представител в 50-о Народно събрание

Бюлетина 24,

Преференция 104