140 години от рождението на Димо Кьорчев – държавник, творец и дарител, отбелязва читалище „Надежда 1869“ във Велико Търново. В програмата са включени: фотоизложба, подредена срещу Факултета по изобразителни изкуства, експозиция от книги във фоайето на читалището, научен литературен форум и филмов обзор. Четирите прояви ще дадат на хората една пълна в познавателно отношение представа за личността Димо Кьорчев, за неговото творчество и за литературното му наследство.
Арх. Донка Колева, председател на читалищното настоятелство на читалище „Надежда 1869“, очерта житейския и творчески път на Димо Кьорчев. Той е роден през 1884 г. в Търново. След завършване на Мъжката гимназия „Св. Кирил“ следва право в Лайпциг, Загреб и София. Работи като прокурор и адвокат. Сътрудничи на повече от 10 български списания. Бил е депутат в три Народни събрания. През 1928 г., няколко месеца преди смъртта си, от Париж той изпраща на сестра си Дафинка в Търново писмо, с което изразява волята си да бъде погребан скромно, без тържествени ритуали и почести. Част от огромната си лична библиотека – 1081 тома на български, френски, немски и руски език, и 155 тома от Стенографските дневници на Народните събрания на България, Кьорчев завещава на читалище „Надежда“. А друга част от книгите на читалището – в Лясковец. Димо и Дафинка Кьорчеви даряват на Общината в Търново наследствената си къща и дворно място, където днес се намира сградата на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“. Едно от желанията на Дафинка Кьорчева е името на брат й да носи улица в Търново. Но и тогава, и днес, за съжаление, нито една от търновските улици не носи името на щедрия дарител, обичащ и милеещ за родния град до последния си дъх.
„При подбора на материалите за изложбите ние сме проявили голямо старание и прецизност, тъй като се оказа, че в местните архиви няма нищо за Димо Кьорчев. Част от снимковия материал ни е предоставен от Националния литературен музей, а останалите снимки са от частни архиви на търновци“, сподели Виолета Белчева, секретар на читалище „Надежда 1869 “.

И. ГЕОРГИЕВ