Серин Шейх Мбаке Мадина Файе – това са пълните имена на централния защитник на “Етър”. Изявите му по терена тази пролет бързо убедиха зрителите, че той е сред малкото качествени чужденци при “виолетовите”. Висок, бърз и изключително здрав физически, внесе стабилност в иначе пропускливата отбрана.
На гърба на фланелката му пише Мбаке, но сред феновете е популярен като Принс. И това не е случайно – още с идването му във Велико Търново стана ясно, че 22-годишният младеж е истински принц от Сенегал.
Шейх Амаду Бамба Мбаке е име, което вероятно нищо не ви говори, но за милиони хора в Сенегал то означава всичко. Светец, създател на софисткото течение Муридизъм, поет и лице на съпротивата срещу френския колониализъм в страната.
Именно той преди 137 г. основава и дава името на втория по големина град в днешен Сенегал – Туба, намиращ се в слабо населената пустиня. Който бързо се разраства, поглъща и превръща в свое предградие родното място на религиозния водач Мбаке – фамилията и на нашия герой.
Защото бранителят на “Етър” освен името, носи и кръвта на шейх Амаду Бамба Мбаке. А корените му стигат до най-големия син на софисткия светец и първи халиф на муридите – Серин Мустафа Мбаке. Името му предвещава да е духовен водач, но той решава да се отдаде на футбола и бързо става ясно, че има талант. “Докато играех в Сенегал, футболистите и съдиите ми казваха: щом носиш тази фамилия, ти не трябва да си футболист, трябва да си духовен водач. И наистина, потомък съм на основателя на град Туба – един от най-важните и обичани хора в цял Сенегал. Той е водач, крал, принц. И оттам идва това обръщение към мен – Принс”, споделя защитникът.
Точно поради тази причина е разпознаваемо лице не само в Туба, а и в цял Сенегал. “Истинска рядкост е професионален футболист да сложи името Мбаке на фланелката си, както направих аз. Отговорността е огромна, защото, когато феновете го видят, те си казват: виж, това е човек от рода Мбаке, който играе на терена. Ще се радвам някой ден да дойдете в Туба. Или поне да проверите неговата история в интернет. Това е свещено място. Там се намира една от най-големите джамии в цяла Африка, на чието строителство началото са дали моите предци преди много-много години”, разкрива още футболистът на “Етър”.
За голямата значимост на града и муридите говори и това, че първото официално посещение на новия президент на Сенегал не е във Франция или някоя друга европейска страна, а точно в Туба, където той се среща с настоящия халиф.
Ако гледаме само родословното дърво на сенегалския защитник, някой вероятно би допуснал, че той е надменен и парадира с произхода си, но е точно обратното. “Да, гордея се с това, което са сторили предците ми, но в същото време съм много скромен и смирен човек. Не обичам да говоря много. Уважавам еднакво абсолютно всички, без значение дали е малко дете, или съперник на терена.”
Принс Мбаке е роден на 6 февруари 2002 г., висок е 190 см и играе с двата крака. Футболната му кариера започва в сенегалския “Гюдевайе” (Дакар), после заминава за Дания и две години защитава цветовете на местния “Колдинг” във втора дивизия, като е негов капитан. В края на септември м.г. подписа договор с “Етър” и дебютира в контролата срещу “Берое”. Но пътят на Принс в България не започна гладко. Наложи се заради често срещания проблем с работната виза да чака за официалния си дебют чак до април.
Любопитното е, че преди да подсили “болярите”, сенегалецът е изпратен от своята мениджърска агенция на тренировъчен лагер в Брацигово, за да се адаптира към нашата страна. В началото някои от хората са резервирани, но за отрицателно време той печели сърцата на всички и след подписа с “Етър” дори го изпращат със сълзи. “Беше страхотно. Много се привързах към децата. Те постоянно идваха до къщата ми, питаха ме различни неща. Чувствах се щастлив. И до ден днешен ми пишат и ми се обаждат”, разказва Принс Мбаке.
Едно от първите неща, които прави след пристигането си във Велико Търново, е да посети историческите паметници, за да усети духа на старопрестолната столица. “Тук е много хубаво. Спокойно е, красиво. Времето е много близко до това в Сенегал. До неотдавна бях в Дания и там студът трудно ми понасяше”, споделя футболистът. Харесва му и българското първенство и отзивите за него са отлични, макар и да е записал малко двубой.
И все пак “Етър” ще изпадне от елита, което логично повдига въпроси за бъдещето. “Аз имам договор до следващото лято. В момента се наслаждавам на работата в отбора и съм максимално концентриран. Имаме много добър треньорски щаб. Мисля, че имаме сериозни качества, но ни липсваше и късмет”, казва още защитникът.
Официалният му дебют бе на 2 април, когато след силна игра дойде победата над “Арда” с 2:1. После игра срещу “Хебър”, а на 14 април дойде първото разочарование. Срещу “Крумовград” вкара страхотен гол с глава, но радостта му бе кратка, защото попадението бе абсурдно отменено заради несъществуващ фаул на Иван Василев срещу вратаря. Четвъртият му мач донесе нов малшанс – при гостуването във Враца още в първите минути спря откъсващ се нападател и получи жълт картон. След ново дискусионно решение на ВАР обаче Принс бе отстранен. Това бе и първият червен картон в цялата кариера на бранителя.
“Имах тежка нощ след това, трудно преживях случилото се. Но това е част от живота на футболиста. Да, аз съм защитник, играя агресивно, но почти не бях допускал индивидуални грешки до момента в срещите. И при първата по-сериозна, веднага бях изгонен”, казва Принс.
Навсякъде в кариерата си играе с № 4, но тъй като в “Етър” този номер носи капитанът Георги Александров, Принс е с № 44. За четворките на гърба му има много логично обяснение. “Любимият ми отбор е “Реал” (Мадрид), а футболистът, на когато се възхищавам, е Серхио Рамос. Това е моят идол. Където и да отида, винаги искам да имам номер 4 на фланелката.”
Принс вече изтърпя наказанието си и в понеделник отново ще облече виолетовия екип срещу “Локомотив” (Сф), който ще бъде воден във В. Търново от легендата Красимир Балъков. Който пък е споделял, че футболистите от Сенегал са едни от най-приятните играчи от африканския континент. Типичен пример е друг сенегалец, който игра в “Етър” по времето на Бала – нападателят Алиуне Бадара, който се превърна във всеобщ любимец на публиката.
Ще спечели ли и Принс обичта на феновете, както го стори Бадара? Сложен въпрос, най-вече заради изпадането на “Етър”. А отговор ще даде само времето.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив