Демонстрация на съвременна японска калиграфия направи в Павликени майсторът Кихачиро Нишиура. За демонстрацията пристигнаха и Н.Пр. Такаши Коидзуми, посланик на Япония в България, заедно със съпругата си и г-ца Мивако Токумицу, секретар по културните въпроси в посолството.
Кихачиро Нишиура е не само изтъкнат калиграф, но и майстор на чаена церемония, икебана и изкуството за поднасяне на аромати кодо. Изложба с негови калиграфски творби вече е представена в София, Казанлък и Русе. Той е главен секретар на Асоциацията за приятелство Япония – България в Токио.
Калиграфската демонстрация беше естествен завършек на съвместен проект между фондацията за разпространение на чуждестранно изкуство “Аматерас”, японското посолство в България и община Павликени. В рамките на този проект в изложбените зали на Историческия музей преди 4 месеца беше открита изложбата “Традиция и съвременност”. Тя включва няколко колекции – колекция на съвременна керамика, на японски гравюри “Укийое” и “Такеда”, предоставени от Галерията за чуждестранно изкуство; колекция по произведения на известния японски калиграф Кихачиро Нишиура и “Аматерас”, представяща произведения на хартиеното изкуство и керамика. Част от изложените произведения на японското изкуство ще останат във фонда на павликенския музей като дарение от авторите и организаторите. На демонстрацията на японска калиграфия в павликенския музей присъстваха и кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов и председателят на фондация “Аматерас” Тодор Тодоров.
След демонстрацията на два вида калиграфия, нежна, лирична и войнствена, изразяващи душевното състояние на японски самурай пред чаша саке на лунна светлина и пред решителна битка, известният японски калиграф Кишачиро Нишиура беше любезен да даде интервю за читателите на “Янтра ДНЕС”. За превода благодарим на Николина Радивоева, секретар на посланика на Япония.
– Бихте ли ни разказали що за изкуство е японската калиграфия?
– Първоначално калиграфията е възникнала като начин за общуване с боговете. По-късно се е превърнала и в средство за комуникация между хората. Способността да бъдеш добър калиграф у нас е доказателство колко извисен си като душевност. Чрез калиграфията хората изразяват и своята сила и енергия. Но в същото време те трябва да притежават и невинност и искреност, които от своя страна се раждат от един невинен и чист ум. Калиграфията е тренировка на ума, която го държи в състояние на невинност. Освен това тя е и вид изкуство, чрез което се предават емоции и чувства. Всички линии и точки върху белия лист са своеобразен летопис. Подреждането на точките, чертичките и празните пространства върху белия лист представляват изсвирване на красива мелодия на ума. Японците се гордеем с това наше изкуство.
– Защо започнахте да се занимавате с калиграфия, какво ви привлече в нея?
Хората в моето семейство по традиция се занимават с изкуства. Не мога да кажа какво точно ме е привлякло, но аз от малък обичам калиграфията и вече 37 г. се занимавам с нея.
– Колко години са нужни за прилично усвояване на калиграфските умения?
– За покриването на първото ниво в калиграфията, усвояването на основните техники и умения са необходими 2-3 години. След това следва изчистването и доброто владеене на точките, чертите и празните пространствата върху калиграфския лист, за което също отиват около 5 години.
– Вие споделихте, че при изписването на калиграфските символи едната ръка изразява техниката, а другата – емоцията. Как калиграфията може да изрази емоции?
– Вие сами видяхте – калиграфията е много добър баланс между линии, точки и празно пространство, също като при музицирането на пиано. С дясната ръка почти задължително условие е да се спазват техниките на изписване. Аз правих демонстрациите с дясна ръка, докато, когато се работи с лявата ръка, не е необходимо да се спазва толкова стриктно техническото изпълнение на знаците и вече творецът е свободен да вложи своите емоции в това, което изписва.
– С какво започва начинаещият калиграф?
– Първият елемент са точките. Точката всъщност е основният елемент в калиграфията, защото свързаните точки представляват линия, свързаните линии изглаждат образа на йероглифа и по-нататък няколко свързани йероглифа дават цялостния облик на калиграфията.
– А кое е най-трудното нещо за изобразяване в калиграфията?
– Калиграфията изразява индивидуалността на този, който я създава. Всъщност може би най-трудната част е свързана с духовния аспект. В творческия момент калиграфът сякаш е проводник на божественото внушение и той трябва да държи енергията в средата на тялото си, в един добър баланс, нито наляво, нито надясно в себе си. И именно тази нагласа му помага да изрази най-добре това, което иска да напише. Ето защо на мен, като на обикновен човек, ми е най-трудно да постигна този баланс, това състояние на духа – да бъда концентриран, да няма клатушкане, да съм съсредоточен в себе си в средата. Това е най-трудното в калиграфията. Човек в ежедневието си е засипан от различни житейски грижи, моментни настроения, емоции, които му пречат да постигне този идеален баланс.
– Вие сте направил калиграфии по стихове на нашите големи поети Христо Ботев и Пейо Крачолов Яворов. Какво ви вдъхнови в тяхната поезия?
– Специално избрах да изпиша в японския му превод стихотворението “Хаджи Димитър”, защото много силно ме впечатли този баланс между юнака, който дава живота си за свободата на родната си земя, и смелия му дух от друга страна – тези чисто човешки прояви, които Ботев описва по-нататък, в края на стихотворението – чисто човешката мъка, страданието. Този баланс много ми напомни на духа на самурая, смелостта и чисто човешкото присъствие в един и същи образ. Впечатли ме също много и мелодиката в стиховете на Ботев, затова избрах този автор.
Другият автор, който на мен лично повече ми допада като душевна нагласа, е Яворов. Избрах го, защото Яворов е много емоционално откровен. В него бушуват силни страсти и емоции, знаем, че той завършва живота си със самоубийство. Но той не крие своите емоции и се представя в стиховете си такъв, какъвто е. Избрах от стихотворенията му “Градушка”, защото много ми напомни на емоциите и състоянието на жертвите от голямото земетресение в Япония, макар че двете бедствия са несравними, но душевността на пострадалите хора е описана много правдиво.
– Как се озовахте в България?
– Така се случи, че в живота ми имаше много японци, свързани по някакъв начин с България. Пътят ме доведе до България и като дойдох тук, видях, че в България има разкошна природа, която много ми напомня за природата в Япония. Другото, което почувствах, беше силното духовно присъствие на българите. Тогава аз си помислих, че големи държави в Западна Европа като Франция, Германия, Англия, имат велика история, но все пак аз ги чувствам като още млади и незрели в някакъв смисъл. Докато народите на Балканския полуостров ме впечатляват със своята древност и със своята духовна зрялост.
Освен това усетих нещо сродно между българския дух и духа на традиционната японска религия шинтоизма, която е свързана с обожествяването и преклонението пред природата. Почувствах и близостта на духа на българина с духа на самурая. Това са причините да обичам България.
Иначе конкретната причина да стана главен секретар и да вляза в Управителния съвет на Асоциацията за приятелство Япония-България в Токио беше това, че след земетресението в Япония аз, който обичах вече България, купих оттук един голям контейнер с вода, предназначена за пострадалите региони, и помолих за съдействие българското посолство в Токио да занесат водата. Това беше повод аз да вляза в редиците на тази организация.
– Смятате ли, че в съвременния компютърен свят има място за калиграфията, има ли опасност тя да отмре със съвременните средства за комуникация?
– Калиграфията като изкуство има два важни аспекта – единият е красивото изписване на знаците, писането на ръка, чрез което хората комуникират помежду си. Другият аспект е духовният. Ако си мислим за чисто техническия смисъл на калиграфията – да, тя може да бъде изместена от бързата комуникация по интернет например. Макар че по съвсем различен начин се възприема писмо, писано на компютър, и писмо, писано калиграфски. Ако гледаме на калиграфията само като на средство за предаване на информация – да, тя може би ще изчезне. Но докато съществува тази духовна страна на калиграфията, чрез която ние предаваме своите чувства, мисля, че тя ще продължи да живее.
Елка СПАСОВА, сн. авторката