Първия голям успех в историята си “Етър” постига през 1930 г., само 6 години след създаването си, когато завършва четвърти в България. По онова време шампионатът на България се играе на елиминационен принцип, а първенецът получава Държавната купа. Тя носи още името и Царска купа, тъй като красивото отличие, изработено от сребро през 1900 г. в Англия, е подарено от цар Борис III през 1924 г. на новосъздадената федерация.
“Етър” печели категорично първото място в областта и отива на елиминации срещу първенците на другите области. Жребият го праща срещу победителя на Бдинска спортна област “Виктория-23” (Видин). На 7 юни 1930 г. великотърновци приемат на игрище “Колодрума” видинчани. Още до почивката “Етър” води с категоричното 4:0 и в крайна сметка печели мача с 6:3.
В следващия кръг обаче среща не кой да е, а именития по онова време “Славия”. “Белите” само две години по-рано са спечелили купата и стават шампион на България. За съжаление мачът “Славия” – “Етър” трябва да се играе в столицата – на игрище “Левски”.
Датата е 23 юли 1930 г., а на мача идват 2500 зрители. Прогнозите – за безпроблемен успех на славистите. Е, не става точно така. Още в първите минути на мача “болярите” повеждат с 0:1. Играят силно и с амбиция за доказване, а в началото на втората част пращат за втори път топката в мрежата на вратаря Никола Спиров – 0:2! В 57-та минута обаче след пас на халфа Петър Къртевски националът Димитър Манолов намалява, а само след две минути Велчо Стоянов изравнява. Това дава криле на домакините и с голове на Анастас Ковачев в 73-та минута и на Величко Христов четири минути по-късно те печелят с 4:2. “Славия” впоследствие става и шампион, като бие на финала “Владислав” (Варна) с 4:1.
В досегашните излезли книги за “Етър” неизменно е писано, че мачът “Славия” – “Етър” е полуфинал за Царската купа. Така тръгва още от спомените на един от основателите Никола Илиев и за първи път е публикувано през 1961 г. в книгата на Любен Кантарджиев, а после възпроизвеждано и от останалите автори. Всъщност мачът е четвъртфинал. За това пише Георги Шопов в книгата си “История на футболното съдийство във Великотърновска област”, излязла през 2009 г. Неуморният Георги Шопов публикува и факсимиле с репортажа за мача от сп. “Спортен преглед”.
Потвърждава го както спортната преса от 1930 г., така и книгата “100 години “Славия”. Всъщност на полуфиналите “Славия” побеждава с 2:1 след продължения “Ботев” (Пд), а на финала разгромява “Владислав”. В спомените си ветеранът на “белите” Христо Минковски – Мути твърди, че 5-6 от най-опитните играчи начело с Никола Калканджиев и Димитър Манолов обявили стачка. Съблекли се за мача по екипи, но поискали пари, за да играят. “Ние, по-младите, не участвахме в стачката. Капитанът ни Велчо Стоянов ни събра осем души и в намален състав започнахме срещата. На почивката нещата се оправиха мирно-кротко, а и надделя клубната вярност”, разказва ветеранът.
Това уточнение обаче по никакъв начин не намалява постижението на “Етър”, защото той все пак завършва четвърти в надпреварата! Причината е в нестройната система на първенството в онези години. Тъй като отборите са общо 9, “Ботев” (Пд) почива във всички кръгове и играе директно на полуфинала. Там го очакват “Славия” и “Владислав”, но тъй като остават три отбора, в полуфиналите пък почиват варненци. Така че безспорен е фактът, че “болярите” са четвърти в първенството още в първото си участие, като са изпреварени единствено от “Славия”, “Владислав” и “Ботев”!
Впрочем, “Спортен преглед” не потвърждава в репортажа си, че “белите” са започнали срещу “Етър” с осем души. На снимката от мача повечето цитирани титуляри са още в стартовия състав. Пресата критикува домакините и не пести похвали за играта на търновските футболисти.
“Състезанието се проведе на игрище “Левски” пред повече от 2500 публика под реферството на Ив. Мангачев. Търновци излязоха в състав: К. М. Василев, В. Г. Александров, Хр. Минев, д-р Я. Антонов, Н. Ц. Стоев, Ст. К. Христов, Ив. Атанасов, Т. В. Стоянов, А. Ст. Симеонов, Д. Николов и Ил. Ил. Димитров, а “Славия” на мястото на титулярите си Н. Калканджиев, Л. Генков, Б. Рафаилов, Б. Романов и Н. Стайков – с резервни играчи.
До 57-та минута търновци водеха вече с 2:0 в резултата, когато славистите успяха да се свържат и последователно да спечелят с головете си. Търновският тим остави в София много добро впечатление и у публиката, и сред ръководните спортни среди със своята дисциплина и стегнатост, с които заслужено спечели бурни аплодисменти. Наистина, технически тимът има недостатъци, но със системна работа те ще бъдат отстранени. Тимът на “Славия” поради някакви клубни недоразумения излезе на игрището разнебитен и с пъстър състав, играта му също не бе особена, като се има предвид, че той е претендент за финала.”
Така великотърновци дават ясна заявка пред футболната общественост – “Етър” е име, което в следващите десетилетия никой не бива да си позволи да подценява!

Анатоли ПЕТРОВ, сн. личен архив