Веселина Господинова, дъщеря на големия български актьор Кирил Господинов, ще представи своя проект, посветен на баща ѝ, във В. Търново. Срещата ще е на 4 ноември от 19,30 ч. в магазина за вино и дегустации на ул. “Велчо Джамджията”. На събитието присъстващите ще могат да научат повече за книгата “Баща ми Баш майстора” и аудиодиска “Вескеее, музика!”.
Кирил Господинов е български актьор, който 40 години играе в киното и театъра. Най-известен е с главната си роля във филма “Баш майсторът” и неговите продължения, както и с участието си в: “Тримата от запаса”, “Момчето си отива”, “Нощем с белите коне”, “Бон шанс, инспекторе!”, “Понеделник сутрин”, Шведските крале”, “Птици и хрътки”, “Петък вечер” и др.

– Здравей! Преди няколко години гостува във В. Търново, за да представиш първата книга, посветена на живота на твоя баща Кирил Господинов. Сега идваш за премиерата на втората. Какво представлява тя?
– Втората книга е продължение на проекта, посветен на баща ми. Първата беше книгата албум “Баш майстора завинаги” и изцяло беше посветена на него. Новата озаглавих “Баща ми Баш майстора”. Тя е много лична и в нея разказвам наши семейни истории. Ето например, с него всяко лято пътувахме из страната. Почти винаги минавахме през В. Търново, акцентирайки на историята на България, и през Г. Оряховица, където имаме и роднини, които, ако четат това, ще се радвам да ми се обадят и да се видим.
– Колко време ти отне този проект?
– Вече повече от 8 години правя изследване за живота на баща ми. То е базирано изцяло на документи, на оригинални снимки от Националната ни филмотека, които няма къде да бъдат видени, освен в книгите. Фотографиите са от филмите “Тримата от запаса”, “Момчето си отива”, “Шведските крале”, от неговите театрални превъплъщения в Сатиричния театър, в Театър “София” и др.
– Трудно ли ти беше да се върнеш в годините назад, ровейки из толкова архиви и спомени?
– Аз се опитах да постъпя повече като документалист, но все пък съм негова дъщеря и беше невъзможно да не изпитвам силни емоции, когато събирам всички тези материали. Изследвайки творчеството на баща ми, през всичките тези години аз се превърнах в един от най-големите му почитатели.
– Кажи нещо повече за аудиодиска, какво представлява той?
– За повече забавление към книгата направих и диск с аудиосредата към целия проект “Баш майстора завинаги”, който се казва “Вескеее, музика!”. Той е с продължителност един час и включва музиката на Атанас Косев от поредицата филми, която за времето си през 70-те и 80-те години на 20 век е изключително модерна. Направих го с благословията на неговите дъщеря и син. В диска са включени и най-смешните, превърнали се в култови, реплики от филмите за Баш майстора.
– Защо реши да направиш всичко това?
– Правя го най-вече, за да може Баш майстора да стигне по-лесно и до младите хора. Така през времето той продължава да живее близо 50 години след първата си поява на екран. Тази поредица е своеобразен феномен в българското кино. Тя е заснета само от един екип, който е неразделен 10 години и създава петте филма. Нека се замислим и си дадем сметка колко от днешните филмови продукции биха били помнени и толкова обичани от българската публика след 50 години. В това време на раздели, на изолации, на война трябва да се огледаме около себе си и да видим, че българинът търси опора в старото българско кино, което е стойностно. За мен е много важно броени дни след Деня на народните будители да си зададем въпроса “Какво значи да си будител?”. За мен Кирил Господинов е истински будител, защото българската публика не спира да гледа неговите филми, които събуждат различни чувства и емоции. Поредицата “Баш майсторът” всъщност включва 5 отделни филма, това не е сериал и е важно да се знае. Всички те много точно показват народопсихологията на българина и устояват във времето. Самият факт, че Кирил Господинов остава в съзнанието и в сърцата на хората е изключително показателно.
– На какво според теб се дължи дълголетието на този филм и на баща ти като актьор, както и на тези култови реплики, които все още са живи?
– От една страна, ако погледнем върху народопсихологията на българина, ние си отглеждаме Баш майстора и до ден днешен, защото само човек, който не е правил ремонт не се е срещал с този образ. На мен също са ми скроявали шапката, когато строихме къща със съпруга ми, така че и дъщерята на Баш майстора се е парила. Другото нещо е, че баща ми има една сила на таланта, която му е дадена от Господ. Той се ражда на 24 май 1934 г. в с. Гроздьово, семейството му живее в голяма бедност, но на 14-годишна възраст без никога да е ходил на кино и театър, за разлика от мен, която съм израснала в тази среда и в ложата на Тодор Живков, сам ходи на репетиции в самодейния състав в читалището в Провадия. Дотам се придвижва с каруца, защото е на 13 км от родното му село. Тогава България е между две войни, животът е труден, но баща ми е записан от родителите си в заводското училище в Русе, за да има с какво да се издържа и какво да яде. Въпреки всичко той продължава да ходи и в театъра в Русе, доизграждайки таланта си. Освен ролите във филмите си, той има и над 150 театрални роли. Така се превръща в един от най-големите ни актьори. За съжаление си отива едва на 68 години, защото гори в професията си и се раздава на максимума на силите си.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив