Лидия Македонска е от онези хора, които буквално горят в работата си. Избрала една от най-хуманните професии. Вече 43 г. тя работи като медицинска сестра и продължава да е всеотдайна към нуждаещите се. Въпреки че е в пенсионна възраст, нито за миг не се отказва от призванието си и е в първите редици на хората, борещи се с коронавируса. Самата тя се разболява тежко, а малко след като е изписана от болница, се връща отново в ковид отделението в болницата в Свищов, за да се грижи за пациентите и да им вдъхва сили и кураж. Защото медицината може и да лекува, но отношението и добрата дума са важна част от терапията за всеки пациент.
Лидия Македонска е родом от с. Вардим. Завършва гимназия в Свищов, а след това и Медицинския институт във В. Търново през 1878 г. От 11 курса – 6 фелдшери и 5 на медицински сестри, Лидия Македонска се дипломира като първа отличничка на випуска. Признава, че да бъде медицинска сестра не е било детската ѝ мечта, а по-скоро съдбата се намесва в избора ѝ на професия. “Кандидатствах с история, но първата година не ме приеха. Честно казано, изобщо не мислех да ставам медицинска сестра, но тъй като по това време набираха допълнително сестри, ме навиха да отида. В началото се колебаех, но още в първия час, в който влезе моята курсова ръководителка Йовка Николова, разбрах, че това е правилният избор. Тя започна да ни разказва за Юлия Вревска, Флоранс Найнтингейл и други видни медицински сестри, за д-р Стефан Черкезов, който спасява пътници от горящ автобус. Това страшно много ме впечатли и си казах, че трябва да стана добра медицинска сестра”, разказва Лидия Македонска. След като се дипломира, започва работа в детското отделение на болницата в Свищов, а десет месеца по-късно влиза в хирургията. След близо три години става старша медицинска сестра в отделението. За толкова години работа в лечебното заведение казва, че епидемията от COVID-19 е най-тежкото изпитание, с което се е сблъсквала.
“Много тежко преживявам загубата на пациентите. Аз самата съм много милостив човек. И неслучайно хората са казвали за нашата професия, че сме не медицински, а милосърдни сестри. Мисля, че такава трябва да бъде сестрата. Лично аз обичам страшно много професията си и съм готова да дам всичко от себе си”, споделя старши медицинската сестра. И наистина се раздава безрезервно. Близо месец работи в ковид отделението в МБАЛ “Д-р Димитър Павлович”. Работно време в този период няма и се налага да е денонощно на разположение на болните, много от които са в тежко състояние. Признава, че не знае как е издържала на напрежението и умората. Отслабва значително, тъй като не е намирала време дори да се храни редовно, а сънят е бил крайно недостатъчен. Може би това е една от причините да се разболее тежко от коварната инфекция. След като излиза в почивка за три дни се проявяват и първите симптоми на COVID-19 и отново се връща в болницата, този път като пациент. По това време в ковид отделението е и кметът на Свищов Генчо Генчев, който казва, че нейната борбеност и отдаденост в работата са го мотивирали да се включи като доброволец.
“Вирусът е изключително коварен, но трябва да се преборим с него. Не разбирам как някои хора се отдръпват и не искат да работят с болните. Нали това сме завършили, за да помагаме, независимо дали е ковид, или не, ние трябва да се грижим за пациентите”, убедена е Лидия Македонска. Решението да се включи в борбата с COVID-19 взима още през март и планира да замине да работи в столицата, тъй като по това време в Свищов няма разкрито отделение. Споделя го с близките си, твърдо убедена, че никой не може да я спре. “Да, лекари, медицински сестри и санитари също се разболяват, но някой трябва да се грижи и за тях, както и за останалите пациенти”, допълва медицинската сестра.
Освен задълженията си в работата винаги намира сили да каже добра дума или да успокои болните, които се нуждаят от утеха. Един от най-тежките случаи е на пациент, който прави алергична реакция към един от антибиотиците, а по това време Лидия Македонска е сама в отделението. “При направената проба за алергия към медикамента резултатът беше отрицателен. Но при апликацията на лекарството пациентът каза, че му е лошо. По най-бързия начин му поставих 80 милиграма урбазон, но въпреки това посиня и загуби съзнание. В този момент реших, че го губя, но в подобна ситуация нямаш време за уплаха, трябва да се реагира адекватно и по най-бързия начин. Поставих му още 80 милиграма урбазон, болният дойде в съзнание и беше спасен”, разказва Лидия Македонска. Споделя, че той и други пациенти продължават да ѝ се обаждат, благодарни за вниманието и грижите към тях. На Бъдни вечер и Рождество Христово всеотдайната сестра отново ще е на поста си, за да помага в ковид отделението. За себе си е категорична, че ще продължи да работи, докато може, изпълнявайки не само задълженията, но и призванието си да бъде милосърдна сестра.
Весела БАЙЧЕВА
сн. bTV