Ден на отворените врати организира за поредна година Специализираната болница по кардиология във В. Търново. Повод за инициативата е Световният ден на сърцето – 29 септември, обяви д-р Йорданка Томова, изпълнителен директор на СБАЛК в старата столица. В неделния ден ще се проведат безплатни консултации за пациентите със сърдечносъдова патология след предварително записване по телефона, а при необходимост ще бъдат насочени към специалистите в лечебното заведение. “Акцентът е основно върху превенцията и рисковите фактори, които могат да се коригират – контрол на кръвното налягане, нивото на холестерола”, допълва д-р Томова.
Повече от два месеца в болницата работи високотехнологичен ангиограф, който е последно поколение. Подобна техника у нас има единствено в Правителствена болница в столицата. Едно от предимствата ѝ е, че спестява време на лекарите в решаването на сложните случаи.
“Предимството на новия ангиографския апарат е, че можем да разрешим по-трудните случаи при по-малък риск за пациента, тъй като се намалява рентгеновото облъчване, на което е подложен. Благодарение на специална функция можем да видим образа много по-детайлно, което е изключително важно в работата ни”, обяснява кардиологът д-р Петър Петров. Освен това лекарите използват по-малко количество контрастно вещество, прилагано за по-добро изобразяване на съдовете.
От началото на годината в кардиологичната болница във В. Търново са лекувани близо 900 пациенти, от които при около 250 от тях е използван новият ангиограф. Приетите с остър миокарден инфаркт са над 100 души. “За съжаление приемаме все по-млади пациенти с инфаркт. Най-младият от тях, лекуван при нас, беше студент на 21 г., който постъпи м.г. Подобен случай имахме и през 2009 г. И макар да са само два случая за тези 10 г., това си е казуистика в медицината. При по-възрастните проблемите се срещат при хората със захарен диабет, с висок холестерол, които с времето прогресират. Тези пациенти често имат и други съпътстващи заболявания”, допълва д-р Валентин Патарински, който от ноември 2016 г. е началник на отделение.
Специалистът посочва, че вече не е рядкост в кардиологичната болница да постъпват пациенти до 45 г. и дори под 40 г., докато само до преди две десетилетия инфарктът покосяваше хората над 50-годишна възраст. Сърдечният удар засяга както мъжете, така и жените, но практиката показва, че при дамите се проявява в по-късна възраст, най-често след климактериума.
Според лекарите рисковите фактори са основоположник на отключване на здравословните проблеми и водят до исхемична болест на сърцето, представляваща стеснение или запушване на една или повече коронарни артерии, която постепенно го уврежда. Заболяването е най-честата причина за сърдечна недостатъчност, а най-рисковите фактори за исхемичната болест са артериалната хипертония, високият холестерол, захарният диабет и тютюнопушенето.
Разпознаването на

симптомите
на инфаркта
спасява животи,

категорични са кардиолозите. Въпреки че сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност сред населението в развитите страни, включително и в България, инфарктът е предотвратим и лечим. Срещу него има ефективна профилактика, а при появата на първите симптоми на настъпването му, ако се потърси навреме лекарска помощ, могат да бъдат предотвратени фаталните усложнения и увреждания на сърцето. Един от най-изявените симптоми на инфаркта е болката в гърдите или чувството на дискомфорт. Характерно е, че продължава за няколко минути, след което отминава, но след известно време се появява отново. Възможно е да наподобява силно напрежение, тежест, удар, болка, парене и др. Инфарктът засяга горната част на тялото, заради което е възможно да се усеща силен дискомфорт или болка в едното или двете рамене, горната част на ръцете, гърба, а дишането става учестено – този симптом може да се появи преди или по време на болката в гърдите, може да възникне и съвсем самостоятелно. Тези симптоми могат да бъдат придружени и от рязко обливане в студена пот, поява на безпричинно усещане за умора, гадене, повръщане и други нетипични състояния.
Много често пациентите не обръщат внимание и отдават проявата на симптомите на стрес и търсят помощ твърде късно. В СБАЛК е лекуван пациент, приет едва на осмия ден след инфаркта, разказаха д-р Петров и д-р Патарински. Съветът им е при появата на притеснителни симптоми веднага да се потърси лекарска помощ дори и да е напразно, отколкото да се закъснее.

С новия
ангиографски
апарат

освен кардиолозите работят и съдовите хирурзи. “Апаратът е с много функции и опции, даващи му голямо предимство пред стария и може да се работи почти всичко като периферна съдова патология”, допълва съдовият хирург д-р Красимир Георгиев. Периферносъдовата болест, включваща стеноза на артериите на долните и горните крайници, е един сериозен социалнозначим проблем, засягащ много хора. Благодарение на ангиографската техника работата на съдовите хирурзи е значително улеснена, прилагайки т.нар. ендоваскуларни процедури като балонни дилатации и стентиране.
Ендоваскуларните процедури са метод, при който в кръвоносния съд се прониква със специални водачи, катетри и балони, чрез които се извършва разширение на стеснените или отпушване на тромбозиралите (запушени) кръвоносни съдове. При определени индикации се поставя и устройство, което възпрепятства ново стеснение или това е т. нар. Стент.
Тези методи са значително по-щадящи за пациентите и болничният им престой е значително по-кратък, допълва д-р Георгиев. Освен това болните се възстановяват много по-бързо и се съкращава периодът на неработоспособност, което е допълнителна причина да се използват все по-често от специалистите.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ и СБАЛК – В. Търново