10 абитуриенти ще се сбогуват с Детско-юношески фолклорен ансамбъл “Българче” по време на юбилейния концерт в петък. Младите хора са отдали на родния фолклор повече от 12 г. Церемонията по изпращането им няма да мине без сълзи на искрена радост, но и на тъга, защото с формацията са свързани най-хубавите мигове в живота на талантливите изпълнители.
По време на тържеството един от танцьорите, напускащи ансамбъла, ще предаде костюма си на младата смяна. По този начин за пореден път “Българче” ще демонстрира, че държи на приемствеността между своите изпълнители. Всички – 7 танцьори, двама музиканти и една певица, които вече няма да се изявяват в редиците на ансамбъла, ще получат специални грамоти и плакети със знака на ДЮФА “Българче”. 

“С “Българче” са свързани най-емоционалните моменти от моя живот. Винаги ходя с огромно желание на репетиция и се наслаждавам на всеки миг, прекаран с моите колеги и преподавателите. Благодарение на ансамбъла съм създала много приятелства и незабравими спомени, затова сега ми е тъжно, че трябва да се разделим. Помня всеки концерт и всяко турне. Осъзнах, че на традиционния фолклор се крепи българската култура и дух. Много малко хора правят това и оценяват качествата на нашия прекрасен фолклор. Повечето си казват “Да, ние сме българи”, но българщината им свършва до там. Докато в “Българче” наистина продължаваме българските традиции. Най-хубавото е, че постоянно идват нови деца, които искат да пеят и да танцуват. Похвално е, че техните родители осъзнават необходимостта от усилия да крепим родните традиции и култура”.
Това споделя Петя Брънзелова, която е една от абитуриентките на ансамбъла и ще се раздели с “Българче” след 14 години упорит труд и пълно раздаване на сцената. Момичето до днес си спомня своята първа среща с българския фолклор още в детската градина. Там таланта й открила вокалният педагог Галя Иванова и я призовала да започне да се занимава с народно пеене в ансамбъла. По-късно хореографът Петър Петров я поканил да погледа заниманията на танцовия състав и да започне да танцува, ако й хареса. “Аз бях тотален инвалид и бях убедена, че няма да се справя. Дори майка ми много се срамуваше и не искаше да влиза в залата, докато репетирам. След няколко занимания тя седна в салона с нагласата да остане разочарована, но видя, че се справям много добре и дори съм надминала някои от танцьорите от предишни години. Така се присъединих към танцовия състав и не съм преставала да танцувам вече 10 г.”, разказва Петя.
През годините тя е разучила целия репертоар на ансамбъла, който включва повече от 10 танцови хореографии от всички етнографски области, както и повече от 30 народни хора. С най-голямо удоволствие изпълнява шопските танци, тъй като там темпата са най-бързи. “Бързите ритми и ситното танцуване най-много ми допадат, защото са близки до ритъма на сърцето ми”, признава талантлива танцьорка.
“Както хората казват, а аз мисля че е вярно, любовта към танците и фолклора човек носи в сърцето и душата си. Останалото се постига с рутина и усилен труд. Който си мисли, че може да покори сцената, без да се труди, греши. А на сцената излизам и съм себе си”, споделя чаровното момиче. С течение на времето тя се е убедила, че екипната работа е водеща в ансамбъла, но винаги трябва да се стремиш да покажеш и част от своята индивидуалност. “Обичам да се изявявам, обичам концертите. Вълнението, като излезеш на сцената и видиш пълната зала срещу теб, е неописуемо. Чувстваш се удовлетворен и се стремиш да се раздаваш максимално. Не бих заменила това чувство с нищо друго. За мен вече е станало традиция само докато стъпя на сцената, усмивката да грейне върху лицето ми. Това е задължително за танците, защото по този начин създаваме настроение и у публиката”, твърди абитуриентката.
Петя с вълнение си спомня за десетките турнета зад граница с “Българче” , благодарение на които е създала трайни приятелства. Пътуванията с ансамбъла са сближили децата, а тя е убедена, че с повечето от своите колеги ще останат нейни приятели за цял живот. “Обединява ни традицията и това, че сме заедно, един колектив. Няма привилегии за един или пък наказания за други. Всички в ансамбъла сме равни, държим се като семейство.” Според дългогодишната танцьорка да се представяш на родна земя е много по-лесно, защото всички те подкрепят. Особено когато си на сцена в родния си град, където те гледат родители, роднини, приятели, които естествено най-искрено ти се радват. В чужбина обаче възприемат българските танци като вид екзотика. “Ние им показваме нещо пъстро, цветно и много колоритно, което много им допада. Най-сърдечно към нас се отнасяха хората в Турция. Видят ли дете с народна носия на улицата, спират те и започват да те целуват и да ти се радват, все едно че си тяхна рожба”, с усмивка разказва младата дама.
Петя завършва с отличие Природо-математическата гимназия “Васил Друмев”. Тя е убедена, че българският фолклор и танците винаги ще бъдат част от нея. Затова първоначално, следвайки повелята на сърцето си, избрала да се занимава професионално с танци, но по-късно решила да сбъдне друга своя мечта – да следва медицина. Затова усилено заляга над химията и биологията и се готви за кандидат-студентските изпити в медицинските университети в София, Пловдив и Варна.
“Фолклорът е част от мен и от моето семейство. На всички наши семейни сбирки винаги пеем народни песни – аз, баба, дядо, мама, кака. Винаги изпълняваме заедно “Де ги де луди млади години”, която е любима песен на дядо ми. Сестра ми завърши народно пеене в музикалното училище в Котел, а сега следва дирижиране в София. Така че тя ще продължи семейната традиция. Аз също няма да спра да танцувам в свободното си време”, категорична е възпитаничката на ДЮФА “Българче”.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив