Ръководителят на танцов клуб “Търновска царица” Георги Радев е един от бившите възпитаници на ДЮФА “Българче”. Той е почти връстник на ансамбъла, а след 7 г. в танцовия ансамбъл – от 1976 до 1983-та, избира да посвети живота си на българския фолкор. Завършил е Средното хореографско училище в София и в продължение на 10 г. е бил танцьор в Професионален ансамбъл “Искра”. Сред 10-годишна раздяла с танците, той и неговият колега покойният хореограф Валери Вълев създадоха фестивала “Болярско надиграване”, който вече трета поредна година събира клубовете за народни танци от цялата страна. 

– Георги, как се запали по българския фолклор?
– Явно това е било част от мен, защото още като малък ми беше интересно да гледам по телевизията как танцуват. Спомням си, че когато през ваканциите ходех при моите баба и дядо, вземах една възглавница, слагах я под мишница и имитирах, че свиря с гайда. Танцувах на бабите, които се събираха на седянка вкъщи. След детската градина ме записаха в “Българче”. Първоначално танцувахме в читалище “Искра”, а след това се прехвърлихме в новопостроения Пионерски дом. Най-хубавото беше, че сред нас имаше приемственост, уважение и страхопочитание към по-големите. Танцувал съм при Борислав Ангелов, Веска Козукова, Петър Петров и покойния Емил Борисов, като от всеки съм научил по нещо. Аз избрах да се запиша в хореографско училище, но всеки от моите връстници беше достоен да продължи да се развива в танцовото изкуство.
– Кои са най-скъпите ти спомени, свързани с ансамбъла?
– Всички ние, които сме били част от ансамбъла, имахме огромно желание да се научим да танцуваме и го направихме. В “Българче” намерих някои от най-добрите си приятели, а някои от тях са в чужбина, но продължаваме да поддържаме връзка. Няма да забравя вечерите край лагерния огън в Обзор и Кранево. Там всяко лято, в продължение на 20 дена, се подготвяхме за турнета в цяла България и в чужбина. Магията беше голяма, защото не сме си позволявали да отсъстваме от репетиции.
– На какво те научи школата по народни танци?
– На първо място на дисциплина, на ред, на трудолюбие. В танцовото изкуство жените притежават изключителна грация и финес. Всяко движение при тях е неповторимо. Мъжете трябва да излъчват енергия и жизненост, което изисква перфектна физическа подготовка. С много репетиции и упоритост децата се научават да изразят всичко чрез танците на сцената. Освен това костюмът ти трябва да бъде изряден и чист, за да изглаждаш перфектно пред публиката. Така дори този, който не се е занимавал с танцово изкуство, може да усети магията на българския фолклор.
– Българите като че ли възродиха интереса си към традиционния фолклор. За това говорят многобройните клубове по танци, които се посещават от хора с най-различни професии. Как да си обясним това?
– Родовата памет винаги е била жива, но след 1989 г. в културата ни навлязоха много нови и пошли неща. Те изместиха на заден план интереса към родния фолклор. Пък и нашите държавници като че ли загърбиха танцовото изкуство. Преди се подсигураваше финансиране на много състави, както и организирани участия на различните формации. Но в един момент това спря. Ето че преди 5-6 г. на хората им омръзна от тази немотия и повсеместна простотия и изригнаха.
– Защо реши да създадеш “Търновска царица”?
– Името на клуба се появи от уважение към българската жена. В “Търновска царица” танцуват много мои връстници, които също са възпитаници на “Българче”. Те искат да продължат да танцуват. Във Велико Търново има пет клуба за народни танци и всичките са пълни с хора, които носят българския дух в сърцата си. Но аз искам да науча хората от моя клуб не само на хора, но и да им помогна да се докоснат до танца и до сцената. Затова съм направил само една група и не приемам нови попълнения.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ