– Г-жо Григорова, тази година мотото на Световния ден на околната среда е да пестим храната, като намаляваме хранителните отпадъци, и да се борим за по-чист въздух. Какво прави РИОСВ в тази връзка?
– Да се борим за по-чист въздух е много сериозна тема и не случайно тя е мотото на Световния ден за околна среда – 5 юни. В последните години климатът се затопля непрекъснато, а от друга страна имаме увеличаване на емисиите от вредни газове. В тази връзка всички производствени мощности във Великотърновска област, които отделят вредни емисии, вече имат комплексни разрешителни, в които са разпоредели мерки за намаляване на замърсяването. Отделно има специална наредба, която определя нормите на емисиите.
Най-големите замърсители на въздуха са ТЕЦ-овете, които са задължени да поставят специални електрофилтри, за да намалее изпускането на фините прахови частици. Проблеми имаме с миризмите от различните производства и като пример мога да дам завода за дървопреработване “Кроношпан” във В. Търново и “Свилоза” в Свищов. И двете фирми имат предписания за монтиране на обезмирисителни инсталации, но за съжаление с “Кроношпан” се съдим, тъй като те смятат, че нямат нужда от такова съоръжение, след като имат електрофилтър. Смятам, че делото ще бъде в наша полза, защото миризмите остават и дървопреработвателното предприятие трябва да монтира инсталацията.
Що се отнася до “Свилоза” в Свищов, заводът има една инсталация за улавяне на миризмите, но е необходима още една и за втория цех. Надяваме се до края на юли 2013 г. това съоръжение да бъде монтирано. Впрочем тази техника вече е в “Свилоза”.
Проблемът с обгазяването на Свищов е много сериозен и дори сме обвинени от кмета на съседния румънски град Зимнич, че миризмите от “Свилоза” стигат и до тях в нощните часове. Ние сме обхванали и други фирми, които отделят неприятни миризми и следим най-вече ТЕЦ-овете да не превишават нормите за замърсяване на въздуха.
По повод на другата тема за намаляване на хранителните отпадъци последните проучвания показват, че всеки българин изхвърля годишно като отпадъци 100 кг храна. Общо за страната ни това са 700 000 т. Тези количества са много големи и те създават сериозен проблем. От една страна, трябва да правим специализирани депа, а от друга – да използваме технологии, които да правят храните по-дълготрайни.
– Депата ни за отпадъци не са пригодени за тези органични отпадъци.
– В тази връзка във всички общини вече са поставени допълнителни контейнери за органични отпадъци, които след това ще бъдат преработени на компост. Това е тор, който се използва за наторяване в селското стопанство. Новите регионални депа, които вече се строят, са предвидили специални инсталации за преработка на органичните отпадъци.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ