Борис Денев
Историята на България в началото на ХХ век е белязана с драматичните войни за национално обединение. На 5 октомври 1912 г. избухва “най-българската”, освободителната Балканска война, която оставя трайни следи в живота на хиляди българи. Сред тях е и великотърновският художник Борис Денев. Войната е съдба както в живота му, така и в изключително богатото му творчество. Какъв патриотизъм, какво ли чувство за дълг е обладало този творец, та в разцвета на силите си и в разгара на професионалното си развитие зарязва всичко това и се озовава доброволец в редиците на мобилизираните, в защита на Майка България. Борис Денев е известен преди всичко като голям художник пейзажист. Непознати и непопулярни остават други, не по-малко значими страни от неговата биография. Той е от онези творци, които споделят трудната и противоречива съдба на българския интелектуалец през смутния ХХ век.
Роден е на 7 февруари 1883 г. във Велико Търново и е наследник на известния Чоканов род. Многолюдното му семейство живее в голяма и хубава къща в най-романтичната част на стария град. Самият Борис Денев счита, че раждането и израстването му в красивото подножие на Царевец са предпоставка в изграждането му на живописец. По-късно съдбата го среща с редица известни творци – Димитър Багрилов, Михаил Кръстев, Марин Георгиев, Цветан Радославов. Всички те имат заслуга за организирането на първата самостоятелна изложба на търновския художник през 1909 г. в Рисувалното училище в София. Благодарение на нея успява да се свърже и запознае по-отблизо с Александър Божинов, д-р Кръстев, Андрей Протич, П. Ю. Тодоров и други видни личности. “Много по-късно можах да си изясня, че интересът, който възбуди моята изложба, не беше това, че е изложба на някакво даскалче самоук, но че в работите ми е имало нещо оригинално в подбора на сюжетите и типично за структурата и колорита на нашата природа” – казва в спомените си търновският творец. С получените средства от продажбата на картините, под давление на приятелите и сам убеден в необходимостта за усъвършенстване заминава за Мюнхен. Приет е в живописния отдел при проф. Лео фон Льофитц, а след това при проф. Карл фон Мар. Така лелеената мечта да попива знания и опит в областта на изобразителното изкуство при опитни специалисти е осъществена. Годината е 1912-а. На 5 октомври в България е обявена една от най-справедливите за българския народ война за национално обединение – Балканската (1912-1913 г.). Въодушевлението и ентусиазмът на нашите сънародници за защита на отечеството са неописуеми. Тези емоции заразяват и младия търновец. Какъв патриотизъм и всеотдайност са обхванали проспериращия в Германия художник едва ли можем да си представим. Вестта за обявяването на войната го заварва във времето, когато мечтите са превърнати в реалност за преизпълнения с желание за развитие студент. И в този момент не само напуска академията и се завръща в Родината, но без всякакви колебания решава да се включи в редиците на българската армия като доброволец.
На 28 декември 1912 г. Борис Денев се явява в с. Татаркьой, като голяма част от пътя до там изминава пеша. Зачислен е като доброволец в санитарната част към Картечната рота на 20-и пехотен Добруджански полк, считано от 29 декември 1912 г. по силата на Заповед № 82 на командира на полка. В неговия нелесен житейски път това е един от много тежките му периоди. С войната застава лице в лице и това му дава възможност да направи едни от най-реалистичните творби на военна тема: “В землянката”, “Бивак”, “Атака”, “В поход” и др. Военната действителност е представена и в “Хоро на Коледа”, “На Черно море при Подима”, “Застава на боевата линия”, “Опълченци”, “Караджакьой” “Молебен на Коледа”и др. Воините от 18-и пехотен Етърски и 20-и пехотен Добруджански полк участват в непосредствените бойни действия и проявяват невероятен героизъм. Личният им състав изцяло е попълнен от жители на търновски регион. В трудната и отговорна работа на санитарната част, в борбата за спасяване живота на стотици ранени земляци участва самият Борис Денев. Това отразява и в своето творчество. За първи път в българската батална живопис на пиедестал е поставен обикновеният войник с неговите душевни преживявания и бит, тежестите и несгодите, които изпитва по време на война. Това може да постигне само един непосредствен участник и свидетел на войнишките съдби, какъвто е търновският художник. Преживяното оставя дълбоки и тягостни следи в живота му. По време на Балканската война той прави около 200 рисунки с молив. Освен баталните сюжети в тях има и пейзажи от посетените места – “Лозенград”, “Град Сарай”, “Град Странджа”, “Село Караджакьой” и др. Години по-късно продължава да разработва военни сюжети, запечатани в съзнанието му от натрупаните непосредствени впечатления, какъвто е случаят с платното “Война”, създадено години по-късно, през 1962 г.
След демобилизацията на 20-и пехотен Добруджански полк Борис Денев преминава в запаса на същия полк по силата на Заповед № 34 от 12 август 1913 г. Тръгва си награден с орден за храброст IV степен и повишен в чин ефрейтор. Направените скици с молив по време на войната през 1913 г. са изложени в големия салон на Военния клуб. От тях 70 се намират във фондовете на Военноисторическия музей.
През същата 1913 г. Борис Денев заминава отново за Мюнхен и продължава обучението си в Академията при проф. Анжело Янк. Но престоят му е само един семестър. През 1914 г. Министерството на войната обявява конкурс за военен художник към Генералния щаб на мястото на тежко болния Ярослав Вешин, станал легенда в историята на военната живопис. В конкурсната тема “Среща между военни парламентьори” се включват много кандидати, но журито единодушно избира Борис Денев. По време на Първата световна война заема длъжността военен художник при Щаба на действащата армия. Заминава на предните позиции и отново редом с обикновените войници опознава трагизма на събитията. Отношението му към тези свои събратя отразява в композицията “Затишие пред буря”, “Към Призрен”, “През Шар планина”, “Молитва, “Праведния Йов”, “Погребална процесия”, “Зрелището на голгота”. Към всяка тема творецът пристъпва с всеотдайност, отговорност. За да нарисува известната си картина “Тутракан” по поръчка на Военноисторическия музей през 1918 г., художникът обхожда всички части на Пета пехотна Дунавска дивизия. А документалните рисунки, които прави на бойното поле по време на Първата световна война, са повече от 300.
На 1 октомври 1925 г. министърът на войната издава заповед за уволнение “по собствено желание” на Борис Денев. В спомените си той пише: “През 1925 г. напуснах длъжността си военен художник, понеже не исках да се обвързвам изключително с военната живопис и понеже забелязах, че военните предпочитат пищните парадни картини, докато моите сюжети бяха само от бита на войниците.”
След като изоставя военната живопис, търновският художник е назначен учител в Първа мъжка гимназия в София, за да редактира издаваната от Министерството на народното просвещение детска литература. Тази длъжност заема до 1931 г., след което се отдава на свободна практика. През същата година става носител на “Кирило-Методиевата награда” на БАН.
Борис Денев познава заслужената слава, но и несправедливата обида. На 1 ноември 1944 г. е арестуван и прекарва пет месеца в Софийския затвор и пет месеца в Дупнишкия лагер, без да бъде съден. “Обяснявам си, че причините на това ми задържане бяха фейлетоните, които пишех във в. “Слово” и в. “Зора”, в които осмивах недъзи в най-различни обществени среди и чрез които фейлетони си навлякох омразата на някои лица” – тълкува арестуването си той. Освободен е на 25 август 1945 г. при необяснимата забрана да се занимава с живопис на открито като “народен враг”. Изключен е и от Съюза на българските художници. Доживява пълната си реабилитация. Удостоен е през 1967 г. със звание “заслужил художник”, само две години преди да си отиде от този свят на 31 декември 1969 г. , благодарение на голямата признателност към творчеството му и любовта на поколения българи, възпитани чрез живота и делата му във всеотдайност и преданост към Отечеството.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА, РИМ – Велико Търново
