Няма здравословно хранене в много от училищата в област В. Търново, на обяд децата в началния курс се хранят предимно на кетъринг с основно ястие и десерт, липсват супата и салатата, твърди д-р Светлана Моминска, педиатър и специалист по хранене и диететика в РЗИ. Наистина в кухните на ОУ “Св. Патриарх Евтимий” и Професионалната гимназия по туризъм в старата столица се приготвя храна за някои училища, които все още имат столово хранене, но едни деца ядат супа, ястие и десерт, а при други супата липсва, а тя има голямо значение за здравословното хранене. Без нея не можем да кажем, че имаме такъв модел. Решението какво да включват ученическите менюта взимат основно директорите на учебните заведения, казва д-р Моминска. Освен това приготвената храна се разнася до училища, също и в селата, и докато пристигне там, тя вече е изстинала, а е забранено да се претопля.
Парадоксът е, че учим децата на здравословно хранене, а в същото време за храната се използват пластмасови съдове. Има и друг парадокс – ученици от училището в Лясковец се хранят на кетъринг от Габрово, а допреди година кухнята в това школо е готвела за деца в Г. Оряховица. В училище на същата община разнасят храната с термофорни съдове, за да се запази топла. Но от училището искат храната да се сипва предварително в пластмасови купички, че децата да си го носят вкъщи. Това показва, че ръководството на учебното заведение не познава принципите на здравословното хранене за учениците. А във всичките договори с доставчиците на храни за стола и лавките пише какво трябва да се спазва, но кой в училището го проверява. Ние не можем всеки ден да сме при тях. В областта има 34 ученически бюфети, 48 стола за ученическо хранене и 28 автомата за напитки, където пък се следи да няма кафе. Иначе от 9 години действа Наредба 37 на здравното министерство за ученическото хранене. Въпреки това, според д-р Моминска, менюто за подрастващите е хипервъглехидратно и хиперенергийно, защото десертите са тестени и кремове. Да не говорим за по-големите ученици, които пият много енергийни напитки. Така децата растат все по-болни и по-дебели.

Всяка община в областта има свой модел на
ученическо хранене

Според финансовия аспект, някъде децата се хранят безплатно, в други се заплаща. В някои училища има и следобедни закуски. Според д-р Моминска това е много добра инициатива, а и дневните закуски не се дублират. Похвала заслужава Златарица. В училището има кухня, която готви за учениците в града, а също и за учебните заведения в самата община. В Свищов също се готви в местно училище, а моделът на ученическото хранене е успешен, твърди д-р Моминска. В Павликени във всяко училище има стол и няма ограничение, могат да се хранят и по-големите ученици след пети клас, а не както е регламентирано организираното хранене да бъде за децата от начален курс. В Полски Тръмбеш училищата са на кетъринг, но обедното меню включва супа и се готви на място.
Ако се спазва Наредбата за ученическото хранене, половината асортимент в лавките трябва да бъда забранен, тъй като някои продукти са приготвени с маргарин, а употребата му при децата е забранена, отчита д-р Моминска. В училищните лавки тук-там все още пробутват чипс, боядисани сокчета и лимонади, които също са забранени. Тя не скри недоумението си, че в Наредба 37 на здравното министерство вредните храни са забранени в училище, но не и в магазините край него. Според европравилата в другите държави е определена граница на 500 м, в която всичко вредно е забранено. А здравословното хранене на учениците у нас се осигурява с разнообразна и пълноценна храна, ежедневна консумация на плодове и зеленчуци, достатъчен прием на мляко, млечни продукти и други богати на белтък храни, увеличаване консумацията на пълнозърнести храни, ограничаване приема на мазнини, захар и сол, аргументира се държавата чрез Наредба 37. Храни като чипсове, снаксове, повече вафли, близалки и боядисани лимонади са източник на свръхкалории и почти нямат полезни вещества. Тези препоръки обаче си остават само на книга.
Безплатните закуски

в училищата не постигат ефект в детското хранене,

категорична е д-р Моминска. Повечето деца ги хвърлят в кошчетата, дори тези от маргиналните общности, за които се смята, че безплатната храна може да ги задържи в класните стаи. Парите от тях могат да бъдат вкарани в обяда, който да стане наистина здравословен. Същото се отнася и за безплатния плод, който осигурява държавата. Например, на обяд в училищното меню има десерт от млечна баница, която може да бъде заменена с плода, който дават в 10 часа. В някои училища плодът е заменен с домат, морков или краставица, но кое дете ще ги изяде в междучасието. А в същото време учениците нямат право да носят плодовете и зеленчуците вкъщи, трябва да ги консумират на място. От това може да се получи прекрасна салата в обедното меню, която всъщност липсва, препоръчва диетологът.
В ученическото хранене има и друг проблем. В средния курс повечето ученици обядват, където намерят, и най-често банички от лавките извън училищата. Липсва топлата кухня. В същото време, ако установим нарушения в детското хранене по нашите наредби, не са разписани санкции на виновните. А и не можем да накажем фирми от други области, които хранят деца в Търновско, отчита д-р Моминска.
Храненето в детските ясли в областта обаче е много по- добро, а една от причините е, че директорите са с медицинско образование. Те са запознати със здравословното хранене, а и непрекъснато посещават специализирани курсове, отчита д-р Моминска. Според нея менютата са перфектни. За това допринася и приетият рецептурник, в който има ястия с киноа, амарант и авокадо, които обаче не се използват. По друг начин се изчислява калоражът за децата, има по-малко сол и захар, порциите са по-малки, а в същото време се дава превес на рибата, плодовете и зеленчуците. Киселът се приготвя с пресни плодове, а не както преди – с компот.
Когато излезе новият рецептурник за храненето в детските ясли, Община В. Търново направи справка какво обичат да ядат децата, ние го преработихме и преизчислихме като калории, съгласувахме го с Центъра по хигиена, който го одобри. Освен това предложихме и рецепта за пълнени чушки с мляно месо, която липсваше в рецептурника, но малчуганите много ги харесват. Така че в тази община в яслите се предлага съвременен модел на хранене, а също и утвърдените вече традиционни български менюта. Като продукти се използват още елда и киноа, но те са за разнообразие. В детските ясли храната се приготвя на място, което е голямо предимство, коментира д-р Моминска.
В детските градини на областта малчуганите също се хранят добре. Директорите са отговорни, има медицински сестри, които следят за менютата. В тези детски заведения се прилага самоконтрол за здравословността на менютата и в това отношение няма проблем. Всеки месец от градините в РЗИ пристигат калкулационни ведомости и продуктови набори, които се проверяват. Така разбираме за един месец едно дете какви храни е яло и дали калориите отговарят на нормативите за възрастта му, казва д-р Моминска. Освен това се очаква и новият рецептурник за детските градини. В сегашния е позволено пържене, а в Наредбата за здравословното хранене то е абсолютно забранено.
И тук важи програмата за детския плод, който се дава между храненията. Според д-р Моминска е необясним фактът, че дневните менюта са изчислени по калории според годините на децата, а всъщност този плод се явява извън физиологичните норми за малчуганите. Защото децата сутрин закусват, имат подкрепителни закуски в 10,00 и 16,00 часа, обядват. Питаме този плод от държавната програма кога го дават на децата? По същия начин е осигурено и безплатно мляко за детските градини и училищата.
В детските заведения можем да говорим за здравословно хранене на децата, като този модел започнахме да го налагаме още през 2000 г., преди да има нови рецептурници и наредби, казва д-р Моминска. Тогава се появява и първата съпротива на родителите, че децата им ядат ашуре с орехи и стафиди, няма пържени кюфтета, а повече плодове и зеленчуци. Но всичко това е минало. Родителска съпротива има и срещу някои менюта в детската кухня във Велико Търново. Майки смятат, че има по-добри рецепти в интернет. За нас интернет не е норматив. Вкъщи майката може да си готви това, което иска. Но в детската кухня има специалисти по хранене и контролът е много строг, обяснява д-р Моминска. Според нея обаче самите нормативни документи трябва да бъдат по-гъвкави и динамични.
Вася ТЕРЗИЕВА