Росица Бакалова претворява върху гоблени българската история, бит и природа

Изложба с над 76 гоблена представя във Велико Търново гобленарката Росица Бакалова. Те не са ушити от нея, а неин е проектът на схемите, по които са изработени. В началото на срещата ни майсторката разказва, че корените ѝ са от Великотърновския регион. Родена е в село Русаля, но от дълги години живее в София. В старата столица, завършва бившата Първа гимназия. После отива в София, където първо учи за медицинска сестра, а после и педагогика, защото била преподавател в Медицинския колеж в София. В свободното си време обичала да шие гоблени.
Леля Роси обяснява, че гобленарството има дълга история. За родина на стенните пана се счита Египет. В Европа началото е поставено през XV век с прочутите френски гоблени. Те носят името си от братята Гобелин от Реймс. Рисунки за гоблени са създавали известни живописци, които са отразявали живота в кралския двор. Усмихнатата дама пояснява, че в България за начало на гобленарството се смятат плащениците от Средновековието. Чипровските и котленските килими най-много се доближават до гобленарската техника.
Росица Бакалова си спомня, че тя самата толкова се впечатлила от хол на дама, в която имало много гоблени, всичките с тежки и красиви рамки, че решила да се научи да ги изработва самата тя. Първият ѝ гоблен бил картината “Зимата с мостчето”, добре познат сред гобленарите. Признава, че ѝ било доста трудно, докато го направи, защото в този зимен пейзаж имало много бяло в различните му нюанси. Докато го шиела, се замислила, че България има много красиви природни картини, а тя трябва да бродира чужди места. Ушила още няколко гоблена, но през цялото време си мислела как ли се правят схемите за тези чудни ръкоделия.
Нейният съпруг бил инженер, та той с неговата инженерна мисъл, а тя с нейните наблюдения около шиенето успели да разберат как могат да изработват схемите. За първите си гоблени Росица Бакалова направила схемите на ръка. Не издава кои са, защото няма разлика с тези, направени на компютър. Съпругът ѝ чрез други свои колеги поръчал компютърна програма, като тя обяснила подробно какво трябва да съдържа. Било 1996-97 г.
Леля Роси споделя, че днес с напредването на технологиите вече има много програми, но нейната е уникална. “Реших знаците, които използвам за схемите за ушиване на гоблените, да са с българската азбука. Изключих буквата “й” заради близостта и с “и”. Използвам още няколко знака от латиницата и цифри от 1 до 9, без 3 и 4. Искам да популяризирам България по този нетрадиционен начин”, обяснява гобленарката.
Бакалова решила да претворява върху гоблени българската история, бит и природа. Първите скици, които направила, били хаотични, но после ги групирала по теми. Направила серия с картини на наши художници, като Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Борис Георгиев. Гобленът ѝ с “Ръченицата” на Мърквичка със своите 17 образа е достоен конкурент на “Тайната вечеря”.
След това Росица Бакалова направила гоблени с най-красивите ни църкви и манастири, като Дряновския, Рилския и Бачковския, храм-паметника “Александър Невски”. Майсторката има и голяма серия с най-различни пейзажи, отново свързани с красивата българска природа и архитектура. Около 50 са иконите, на които гобленарката е направила схеми. Не малка е и поредицата с натюрморти и цветя.
В чест на новото хилядолетие разработила поредица икони с български владетели, в нея обхванала владетели от трите български царства – общо 25. В момента работи върху колекцията “Панагюрско златно съкровище”. Не е забравила и бележитите българи, а най-новата ѝ серия е “Български народни носии”. За да има приемственост, е разработила гоблени за деца, на които малките да се учат.
Роси Бакалова прави и много гоблени по индивидуални поръчки. “Диригентът Дора Христова я направих, защото ми я бяха поръчали от предаването “Ах, тези муцуни”, в което беше специален гост. Искаха да я изненадат, защото тя винаги шие преди концерт, за да релаксира и да се успокои. Трябва да отбележа, че от шиенето на гоблени има две ползи – едната е свързана с удовлетворението, че макар да не си художник със собствените си ръце създаваш чудна картина, а другата е, че човек се успокоява, когато работи. Шиенето си е вид терапия”, разказва Бакалова.
Тя е направила и космонавта Георги Иванов. Подарила му го от името на всички гобленари в България, когато се чествали 25 години от полета му. Любопитно е още, че когато Екатерина Дафовска станала световен шампион, също била увековечена на гоблен. Причината е, че именитата ни спортистка също сяда да шие, най-вече преди сериозно състезание.
Разработването на един гоблен е доста трудоемко, защото образно може да се каже, че съм художник, който рисува една картина, но с по-малко цветове. За съжаление, откакто разработвам схемите, почти не шия, давам ги на други жени да ги направят”, завършва Росица Бакалова. Подготвила е гоблен с герба на Велико Търново, който иска да подари на Великотърновската община, заради поканата да направи изложба в старата столица и доброто партньорство през годините.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ