През 1861 г. за първи път в Търново отбелязват празника на светите братя Кирил и Методий

За първи път в Търновския край празникът на светите братя Кирил и Методий се отбелязва през 1858 г. в Свищов. На сл.г. се чества в Габрово и Елена. От 1860 г. се празнува в Севлиево, от 1861 г. във Велико Търново и Горна Оряховица (по инициатива на Иван Момчилов), от 1865 г. в Трявна, от 1870 г. – в Дряново и Лясковец, от 1871 г. в Беброво и т. н.
Сведения за честването на Кирил и Методий в старопрестолния Търновград дава възрожденският печат – вестниците “България” (1862 г.) , “Турция” (1865 г.), “Македония” (1869 г.), “Век” (1874 г.). Те информират, че на 11 май учениците от всички училища в града отивали в митрополитската църква “Св. Петър и Павел” и там черковният клир отслужвал тържествена празнична служба. След това на двора се извършвал празничен водосвет, след който главният учител произнасял прочувствено слово за живота и делото на първоучителите, а учениците декламирали съчинените за празника възхвали. Тържеството завършвало в митрополитската градина с музика и кръшни хора.
През 1858 г. образуваната Градска църковно-училищна община в Търново закрива гръцкото училище и настанява в сградата му българското, на което дава името на създателя на глаголицата – “Св. Кирил”. През 1860 г., в разгара на църковната борба, с иждивението на влиятелните търновски търговци братя Киселови, в най-високата част на квартал “Вароша”, в т.нар. “Кошарска махала”, майстор Колю Фичето започва строежа на храм в чест на първоучителите. Според техния замисъл тя трябвало да има два купола, символизиращи двамата апостоли. “Но това – пише Николай Тулешков, който се позовава на труда на Феликс Каниц “Дунавска България и балканът” – струвало много труд и бакшиши”. Те били раздадени на местната управа понеже “това нововъведение” било “обидно за турските очи”. На 4 септември 1861 г. църквата била завършена, но освещаването ѝ станало 11 г. по-късно, тъй като настоятелството и енориашите не искали то да се извърши от тогавашния гръцки владика Григорий.
Сънародниците ни, живеещи извън пределите на България, също започнали да организират честване на Деня на светите братя Кирил и Методий. В Цариград той се чества за пръв път през 1857 г. в българската църква “Св. Стефан”. По този повод на 18 май същата година, на страниците на “Цариградски вестник”, излиза съобщение, в което се казва: “Тука, в Цариград, пръв път бе това тържество. Похваляваме нашите в Цариград пребивающи българи заради тяхното топло родолюбие и заради честта, която показваха към приснопаметните наши отци и просветители”. В Москва за пръв път Кирило-Методиевският празник се чества от български студенти през 1861 г. Благодарение на родолюбивата и просветителска дейност на Константин Фотинов от 1862 г. той се празнува редовно и от малоазийските българи в Измир. В Болград и бесарабските села празникът на св. св. Кирил и Методий се празнувал по-тържествено и от Великден.
Празникът на светите братя Кирил и Методий се отбелязва тържествено и по време на Руско-турската освободителна война. На 4/16 май 1877 г., в лагера в Плоещ, на брега на малката река Телегина, пристига делегация от гр. Самара, за да връчи на Българското опълчение ушитото година по-рано знаме за участниците в Априлското въстание, което тогава не успели да изпратят. От двете страни на това знаме, върху черен копринен рипс със златна сърма, е извезан равнораменен кръст, в средата на който художникът Симаков е нарисувал от лицевата страна образите на Кирил и Методий, а на обратната – на св. Богородица. Самарското знаме гордо се развява на тържествения парад на 11 май 1877 г., с който дружините на Българското опълчение отпразнуват Деня на славянските просветители св. св. Кирил и Методий.
През 1892 г. известният еленски сатирик, културен и обществен деец Стоян Н. Михайловски написва в памет на първоучителите стихотворението “Кирил и Методий”, чийто текст става основа за популярния химн на славянската писменост “Върви, народе възродени”. През септември 1900 г. младият пловдивски музикант Панайот Х. Пипков, назначен за учител по музика в Ловешкото петокласно училище, написва мелодията на химна “Върви, народе възродени”. “Малко преди 11 май, стар стил, 1900/1901 учебна година, имах час по пеене в един от трите класове на ловешкото петокласно училище – разказва 40 г. по-късно Пипков на страниците на сп. “Родна песен”. Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение за Кирил и Методий от нашия мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мене стихотворение. Още неприполовил бисерните му стихове, в главата ми вече прозвуча вдъхновена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета. В бързината, с която започнах да чертая петолинието, тези дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обръщайки се на прах. Написването на музиката на четири гласа не трая повече от 15 минути. Имах на разположение още 30 минути – време достатъчно да разуча песента поотделно и да я опитам дружно. След първото ѝ изпяване хорово удари звънецът. Но учениците, мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически хор, станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в няколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор, а запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че целият шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден. На излизане ме посрещна директорът на училището Бръмбаров и стискайки ръка, ми каза: “Господин Пипков, никога не съм се надявал, че в това наше скромно петокласно училище ще се пеят такива хубави песни”. Замоли ме да изпея новата песен на молебена, който ще се състои по случай празника на Кирил и Методий. “Този химн – продължи Бръмбаров, истински възвеличава делото на нашите просветители. Няма да мине много време и той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето отечество.” Пророческите му слова се сбъднаха.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. честването на празника се измества от 11 на 24 май, а поотделно паметта на всеки от братята се отбелязва в деня на смъртта му – на 14 февруари – на св. Кирил, а на 6 април – на св. Методий. Днес празникът на светите братя е официален празник и в Република Македония. Той се отбелязва също в Русия, Чехия, Украйна и други славянски страни. Освен в България, днес на кирилица говорят и пишат още 8 държави – Русия, Македония, Украйна, Сърбия, Босна и Херцеговина, Молдова, Белорусия и Монголия.
Тянка МИНЧЕВА
сн. архив