Бъбречните заболявания са известни още от древността и сведения за тях се намират още в египетските папируси. Те представляват съществен дял при децата и са описани още по времето на Аристотел. Появяват се и в скиците на Леонардо да Винчи, намират своето място в анатомичните трудове на Везалиус и Евстахий, но и днес са предизвикателство пред съвременната медицина. Това отчете на конференция във Велико Търново проф. д-р Димитричка Близнакова, републикански консултант по педиатрия и детски нефролог, преподавател във Варненския медицински университет и директор на местния Медицински колеж.
600 млн. души в света страдат от бъбречни заболявания, като заболеваемостта се увеличава както при възрастните, така и при децата. Когато бъбречната функция в организма падне до 15 %, тогава пациентът се определя с хронично бъбречно заболяване, което има необратим ход. Освен това наричат бъбречните заболявания “тихите убийци”, защото в началото “мълчат” и често увреждането се установява късно. След това се стига до хронифициране.
Направеното преди три години изследване във Варна е показало,

че 15 % от
хората без
никакви
оплаквания

имат повишен креатинин, което е белег за хронично бъбречно заболяване. Затова е важно всеки да отдели време за профилактичен преглед през годината, особено ако има фамилна обремененост, диабет и хипертония.
Детските бъбречни заболявания са много сериозен проблем и заемат второ място след болестите на дихателната система, отчете проф. Близнакова. Най-честите причини са вродените аномалии на отделителната система, следвани от инфекциите на пикочните пътища, гломерулопатиите и наследствените заболявания. Неслучайно преди 6 години в България беше въведен скриниг още на 6-месечна възраст при бебетата, за да се търси и доказва аномалия. При децата между 5 и 18 години честотата на хроничното заболяване се явява като наследствен фактор. С напредване на медицината, вродените аномалии на отделителната система могат да бъдат открити още в утробата на майката. Бъбреците на децата започват да се развиват рано – от 16 до 20 гестационна седмица те са оформени. В началото те се намират близо до пикочния мехур. С времето мигрират нагоре към поясната област. Ако тази миграция не се извърши поради физиологични или механични причини, в бъдеще се причиняват огромни проблеми на пациентите.

Около 30 % от всички бъбречни
заболявания са вродени,

затова с ултразвуково пренатално изследване добрият специалист може да постави диагноза за вродена аномалия на отделителната система, като лечението да започне веднага след раждането. Лекарят може да открие тежка хидронефроза, липса на пикочен мехур или липсващ бъбрек от едната страна. Тогава майката трябва да вземе решение дали да износи, или прекъсне бременността.
Инфекциите на пикочните пътища също будят тревога. Застоят на урината е честа причина за множество възпаления на бъбреците, но редовното уриниране предпазва отделителната система от инфекции. В училище има много случаи, когато децата се стискат и не ходят редовно в тоалетната. Най-честите причини, които изтъкват, са, че санитарните възли са замърсени.
Когато детето има повишена температура, промени в цвета, миризмата и струята на урината, отоци по клепачите, коремна болка, повръщане, дори повишено кръвно налягане, родителите трябва да потърсят специалист, каза проф. Близнакова. Тя сподели, че в практиката си е имала по-големи деца с едни от тези симптоми, но родителите не обръщали внимание. Когато при мен дойде за преглед 15-годишен младеж, той вече имаше клиничните признаци на едно хронично бъбречно заболяване.
Едно момче няма ли прекрасната струя на уриниране, означава, че има проблем, а който не знае как изглежда тя, да отиде в Рим при фонтана “Ди Треви”, където се вижда такава струя. Освен това, ако при детето се забележи сънливост, отпуснатост и напълняване, трябва да се направят изследвания за бъбречно заболяване.
Проф. Близнакова разказа и за друг случай при 13-годишно момче, което станало по-сънливо, отпуснато, мързеливо. При ехографския преглед се оказа, че момчето има бъбречна аномалия и бъбреците му са с големина на кърмаче. За късмет детето било трансплантирано във Франция и сега бъбречните му показатели са добри.

При бъбречно болните деца трябва
да се спазва
определена
диета и начин на живот

с редуцирано натоварване, посочи още проф. Близнакова. Затова тя е строга с малките си пациенти и техните родители и държи много препоръките на специалиста да се спазват. Когато този режим се наруши, могат да настъпят необратими последствия. Освен това трябва да се изпълняват единствено съветите на лекаря, ограмотяването от други източници е вредно и то може да нанесе непопровими усложнения.
При лечението на дете с болни бъбреци много важна е подкрепата на родителите, които не трябва да приемат болестта като трагедия. От своя страна лекарят трябва да дава увереност, че детето ще оздравее. Когато има този баланс и надежда, особено от майката, лечението ще бъде успешно.
Според проф. Близнакова много важно е и в училище бъбречно болното дете да бъде подкрепено. То не трябва да бъде изолирано, нахоквано и подигравано, а поощрявано, че ще се справи успешно със заболяването си. Това се отнася и за детските ясли и детските градини.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторът