Бронхиална астма е на първо място като социално-значимо заболяване в България, от което страдат между 8 и 10 % от децата, съобщи на конференция по педиатрия във Велико Търново проф. Пенка Переновска, национален консултант по педиатрия. През 2000 г. Световната здравна организация за първи път заговори за бремето на бронхиалната астма, като се сочи, че в света има 100-150 млн. души, които страдат от това заболяване, а то основно засяга детското население. През 2014 г. резултатите са съвсем различни, астмата се е увеличила двойно. Сега болните са над 300 милиона. Но комбинацията от генетична предиспозиция, факторите на околната среда, вирусните инфекции и начинът на живот повлияват на имунната система в ранното детство. Те може да доведат до развитието на алергични заболявания и астма. Превенцията на тази болест е много трудна, тъй като последните

проучвания са показали, че
тя е генетично
заболяване,

за което са отговорни няколко гена.
По света се прави първична и вторична профилактика чрез начина на хранене на детето и предпазването му от инфекции. В тази профилактика влиза избягване на тютюнопушенето и провеждането на имунотерапия при необходимост. На всичко това не може да гарантира 100 %, че детето няма да се разболее от астма. В последно време се увеличава броят на недоносените деца, които са спасени чрез съвременната медицина. Но вирусните инфекции при тях протичат много тежко, като над 30 % от тези деца стават астматици.
Според проф. Переновска, бронхиалната астма може да се счита и като емоционално бреме върху живота на болните във всички възрасти. Те се чувстват уморени, потиснати от собствените си емоции на страх и паника поради периодичните астматични пристъпи. Това влияе върху мястото на ваканцията, спортните инициативи, професията, играта с животни, социализирането с приятели. Въпреки все по-големите възможности за ефективно лечение на астмата, тя продължава да бъде бреме и за здравеопазването, и за здравните бюджети на страните.
Астмата е хетерогенно заболяване, обикновено характеризиращо се с хронично възпаление на дихателните пътища. Проявява се като “свиркане“, затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, вариабилен експираторен задух, пристъпи. Счита се, че

в България
астматиците
са около 700 000,

като над 100 000 от тях са деца. Пулмологичните заболявания обаче се увеличават в цял свят, като основните причини за това са урбанизацията, замърсяването на въздуха, химизацията на почвата, водата храната. Според проф. Переновска обаче, 33 на сто от децата с астма в България погрешно са диагностицирани или пък имат недоказана диагноза.
Обикновено всичко, което “свирка” в белия дроб, се твърди, че е астма или начална астма. Няма начална астма – или я има, или я няма. Доктори бъркат астмата с най-честите вирусни инфекции – бронхиолити. От своя страна пък родители сами поставят диагнозата астма. Но вирусните инфекции и астмата са много близки по протичане и диагнозата е трудна, особено при бебета и малки деца. Малките пациенти не могат да изпълнят спирометрия, изследване за дихателната функция, което е обективен критерий за астма. Едно бебе не може да сътрудничи на лекаря, не може да изпълни указание за вдишване и издишване. Освен това заболяването се променя с възрастта. Това, което наблюдаваме при 2-годишно дете, не е същото, когато то стане на 18 г.
При големите също има проблем, някои от тях не искат да бъдат изследвани. Освен това заболяването в различните възрастни има различна тежест. Така че, в България имаме едновременно хипер- и хиподиагностика на астмата. Но, докато едно малко дете няма социални проблеми, при тийнейджърите не е така. Те ограничават контактите си, не ходят на гости, не участват в спортни инициативи, за да не получат пристъп. Затова астмата трябва да се лекува така, че болните да не страдат от симптомите през деня и нощта, да поддържат нормална физическа активност и белодробната им функция да е максимално близка до нормалната.

Лечението
започва с
медикаменти
от ниски дози,

но когато се появят тревожни симптоми, може да минем на по-високо стъпало, препоръча проф. Переновска. Тя допълни, че се използват ниски дози кортикостероиди инхалаторно, особено през пролетта, и 4 седмици, след като свърши поленовият сезон, кортикостероидите се спират.
Според националния консултант по педиатрия, при прилагането на кортикостероидите може да се очаква изоставане в ръста при някои деца с астма в края на първото десетилетие от живота им.
Тази намалена растежна скорост продължава до средата на юношеството. В крайна сметка, ръстът на възрастния човек не е намален. Но преди да се предпише подходящото инхалаторно устройство за лечение на детската астма, то трябва да бъде избрано. Съобразява се с възрастта на детето, за да може то да си служи с него. Освен това техниката за инхалиране трябва да се проверява при всяка възможност, а също и дали се употребява правилно, тъй като се допускат грешки, които повлияват на лечението. Изключително важно е доверието между децата, техните родители и лекуващия лекар. Пациентите и техните семейства трябва да бъдат обучени и информирани относно астмата и нейното съвременно лечение. Затова в Клиниката по педиатрия при Александровска болница, на която проф. Переновска е началник, има Училище за астма. Обучението е насочено именно към родителите и техните деца, като лекарите им показват как правилно да използват инхалаторите, а също и какво да бъде храненето и режимът на отглеждане на малчугана.
Наблюденията на лекарите показват, че половината от астматиците у нас не прилагат правилно инхалаторната терапия и това е основната причина за ниския контрол на болестта. А за да бъде успешно лечението, много важно е да се постига добър контрол на астмата в детската възраст и правилен избор на инхалаторите.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив