Между 20-25 сгради, които са паметници на културата, губи всяка година община В. Търново, съобщи за “Янтра ДНЕС” арх. Донка Колева. Тенденцията се наблюдава през последните десет години, като някои от тези обекти са се самосрутили, а причините за това са много. Най-сериозният проблем е изоставянето на сградите от страна на собствениците, включително и юридически лица и институции, които не разполагат със средства или не желаят да запазят тези културни ценности.
Община Велико Търново е

на трето място у нас
по брой паметници
на културата

На нейна територия има около 550 културни ценности заедно с няколко резервата – Никополис ад Иструм, трите значими средновековни крепости “Царевец”, “Трапезица” и “Момина крепост” заедно с античните останки в тях. Сградите във В. Търново, които са в очертанията на Стария град, са около 670.
“За последните пет години – от 2012 г. досега, от страна на общината организирахме дискусии с присъствието на главни архитекти от други градове. Целта на тези срещи бе новият Закон за културното наследство, който бе приет 2009 г. Нашето искане бе да бъде актуализиран по отношение на по-бързото процедиране на комисиите и съгласуванията за опазване на тези културни ценности. С този закон се вменяват и някои задължения на общините по отношение на заповед на кмета, макар че тази дейност винаги е под ръководството на Министерство на културата. Каквото и да направим контролът и наказателните постановления се осъществяват от министъра на културата”, уточни арх. Колева.
Целта на срещите, организирани от търновската община, е за обсъждането на възможността за предоставяне на известни права при управлението на тези защитени територии на културното наследство на общините, както и да се стимулира и върне интересът на собствениците към имотите, обявени за паметници на културата. През 2013 г. бе направен проект за фасадна реставрация, първоначално за 12 сгради на пл. “Велчова завера”, а по-късно и къщи, намиращи се по улиците “Стефан Стамболов”, “Независимост” и “Михаил Кефалов”. По този начин собствениците на къщи, които са паметници на културата, бяха улеснени в процеса на възстановяването им в естетичен вид с осигурените готови планове от страна на общината. Тяхно задължение бе да намерят средства за възстановяването им. Досега

близо 40 от издадените предписания,

отправени към собствениците, вече са изпълнени, отчита арх. Колева.
От миналата година се наблюдава влошаване на сградния фонд в кв. “Света гора”, докато преди тези процеси се наблюдаваха в кв. “Варуша” и ул. “Максим Райкович”, не скри тревогата си арх. Колева. Там има стари сгради, които са износени физически, а неподдържането, основно на покривната конструкция, води до разрушаването им. В най-тежко състояние са къщите в кв. “Варуша”, които са изцяло от паянтова конструкция, характерна по това време за Балканите. Тяхната конструкция е устойчива на земетресения, но изисква обгрижване на дървената конструкция.
Общината от години прави списък на тези имоти и издава предписания на техните собственици. През 2013 г. по заповед на кмета бяха обходени и документирани 250 сгради от Стария град за изготвяне на предписания към тях, тъй като много от тях са в лош естетичен вид и конструктивни проблеми, изискващи изготвяне на инвестиционни проекти за възстановяване и реставрация. През 2015 г. бяха регистрирани 27 сгради в предаварийно състояние, като експертите установяват, че 6 от тях са за демонтиране, а други 7, след съгласуване на протокола с Института за недвижимо наследство, също са определени за демонтаж.
Година по-късно, през 2016 година назначената общинска комисия

установява 34
сгради в много лошо
състояние

и отново отправя предписания към техните собственици. Пет от сградите са демонтирани, тъй като са опасни и възстановяването им е невъзможно.
“Многократно сме информирали Министерство на културата за необходимостта от подобни действия, с които можем да задължаваме собствениците да поддържат имотите, които са паметници на културата, в добро състояние, отговарящо на законовите разпоредби. За това сме правили и многократно комисии, които излизаха с констативни протоколи, но издадените указания по чл. 72 от Закона за културното наследство в някои случаи са продължавали и с друга процедура. Ако в определения срок, даден в предписанията, собствениците не предприемат съответните действия, административно наказателната отговорност се осъществява от Инспектората за опазване на културното наследство при Министерство на културата. Глобите могат да достигнат до 30 000 лв. за юридически лица. Явно този механизъм има някакъв ефект”, смята арх. Донка Колева. Санкциите обаче се налагат от Министерство на културата.
От своя страна Община В. Търново се е заела с европейско финансиране да ремонтира градското пространство и визията в старата част, без да променят облика ѝ, което ще помогне за запазване на ансамбъла от сгради в тази част на града.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ