В далечната 1956 г. от 26 януари до 5 февруари се провеждат Седмите зимни олимпийски игри. Италианският курорт Кортина Д’Ампецо, разположен в Доломитските Алпи, печели домакинството на игрите за 1944 г. Сред претендентите за домакинство са още Колорадо Спрингс, Лейк Плесид и Монреал. Но поради Втората световна война Олимпиадата е отменена и в италианските Алпи тя се провежда през 1956 г.
Седмата зимна олимпиада въвежда редица новости. Тя е първата, предавана по телевизията и наблюдавана от глобална публика. За първи път игрите разчитат на корпоративно спонсорство в лицето на “Фиат”, който е “официален автомобил” на игрите. Спортните съоръжения са разположени на близки разстояния, удобни за предвижване. Церемонията по откриването се провежда на олимпийски стадион и за втори пореден път се запалва олимпийският огън. За първи път в историята на модерните олимпийски игри клетвата на спортистите е изказана от жена – скиорката Джулиана Минузо, бронзова медалистка от олимпийските игри в Осло през 1952 г.
В подготовката на тази уникална за времето Олимпиада участва една забележителна търновка. Това е родената през 1904 г. в нашия град Иванка (Жана) Димитрова Мамарчева. Тя е потомка на прочутия Мамарчев род и е едно от четирите деца на подполковник Димитър Мамарчев. Той получава военно образование в Русия и е командир на дружина в прославения 18-и пехотен Етърски полк, разположен на гарнизон във В. Търново.
Жана особено се гордее със своя родственик Георги Мамарчев (брат на баща ѝ), известен предимно като капитан Георги Мамарчев – борец против османското владичество и капитан от руската армия. Бележитият родолюбец и революционер е един от водачите в подготовката на съзаклятието, станало известно като Велчовата завера във Велико Търново през 1835 г.
Жана Мамарчева завършва Девическата гимназия в нашия град. Продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет, а впоследствие в Дипломатическо-консулския отдел при Свободния университет за политически и стопански науки в София (1930 година).
Амбициозната търновка е една от първите ни състезателки по фигурно пързаляне. Още в детските и ученическите си години тя започва да упражнява този труден и грациозен спорт върху замръзналите води на река Янтра. Точно под Стамболовия мост, още в началото на ХХ век, жителите на старата столица създават зимна пързалка. През 1893 г. от всемирното изложение в Чикаго прозорливият великотърновец Методий Хаджипетков донася първите два чифта кънки, а по-късно прави първите курсове по “катаене”. Тази пързалка вероятно е първопричина за голямата любов и всеотдайност на Жана Мамарчева към ледения спорт. През 1925 г. тя става шампион на България по художествено (изкусно) пързаляне с кънки. Кънкиспортът, един от най-красивите, полезни и приятни занимания по това време, както отбелязва столичен вестник, “върви с гигантски крачки”. В София се създават добри възможности с трите пързалки – в Борисовата градина, Юнак и Славия, които се посещават от стотици софиянци. Вестник “Спортен преглед” от 1930 г. отбелязва: “Един от старите зимни спортове, който и у нас се практикува твърде отдавна, е пързалянето с кънки. През настоящата зима Софийската окръжна спортна област уреди на 27 февруари сутринта на езерото в Борисовата градина състезание за първенство в областта между любителите на пързаляне с кънки. Състезанието за изкусно пързаляне включва 13 елемента. На това лично състезание като плъзгачка с класически движения изпъква Ж. Мамарчева, която печели женското състезание. Изкусно пързаляне на смесени двойки печелят Ж. Мамарчева и Исай Нинов.
Интересът към този вид спорт расте все повече и се изрази след тия състезания в учредяване на кънкиклуб, който ще влезе в състава на Софийската окръжна спортна област.”
Освен фигурното пързаляне Жана Мамарчева практикува и други спортове – тенис, ски, автомобилизъм, гимнастика. Тя е член на Българския олимпийски комитет.
Като журналист в столичните вестници успялата спортистка публикува редица статии, в които разглежда въпроса за физическата култура на жената. Счита, че не се обръща необходимото внимание за спортуването на българката, поради което с журналистическия си усет постоянно напомня за необходимостта от това: “За голямо съжаление, у нас спортът все още се смята за лукс. За сутрешната гимнастика от 10-15 минути няма никога време. А това е истинският систематически спорт, който не само поддържа тялото бодро, но най-вече закрепва волята и духа, най-съществената част на спортуването” – пише тя на страниците на “Вестник за жената” през 1934 г. През същата година Жана се омъжва и заминава за Италия. Упражняването на любимото фигурно пързаляне блестящата кънкьорка продължава и в новата си родина. През 1934 г., благодарение на голямата си любов и всеотдайност, тя става национална шампионка и на тази страна по изкусно пързаляне върху лед. Така се явява първата българка, спечелила шампионска титла за чужда държава.
Успешната ѝ кариера на спортист се допълва с не по-малко успешната ѝ кариера на журналист, юрист и преводач. През 1944 г. специализира юридически науки в Университета в Рим. През 1950 г. ученолюбивата великотърновка защитава титлата доктор на правните науки в Римския университет. Далеч от България Джована Фошини (Алфано Мейвор – под това име е известна в Италия) не забравя родината и своя род. Тя прави задълбочено проучване на своя чичо, когото особено цени и уважава. В книгата си “Капитан Георги Мамарчев” авторката Кирила Възвъзова пише: “Жана Мамарчева пазеше като светиня в жилището си в Рим малка цветна миниатюра на дърво с лика на знаменития си сродник Георги Мамарчев, напомнящ много портрета на Димитър Гюдженов и твърдеше, че е оригинал. Нейното волево лице и черни, пламтящи очи бяха много сходни с тези на смелия капитан”.
Всички притежавани от Жана Мамарчева качества на юрист, журналист, преводач и най-вече спортист ѝ дават възможност да участва в подготовката и провеждането на Олимпиадата в Кортина Д’Ампецо през 1956 г. Големите ѝ заслуги за развитието на олимпийското движение се потвърждават от факта, че тя е притежател на специален диплом за подготовката и провеждането на Седмите зимни олимпийски игри.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА
сн. Фонд на РИМ –
Велико Търново