Търновецът възражда старинния български занаят

Стефан Дичев от Велико Търново е сред малцината майстори, които съхраняват и продължават един от старите български занаяти. Макар и самоук, повече от 10 г. търновецът се занимава с изработването на чанти за гайди, които са изключително красиви и изцяло ръчно направени. Всяка една е уникална и притежава в себе си магическите символи и тайни, които творецът вплита в нея. Някога хората сами са си правили чантите за гайди, а по-късно с това се заемат майсторите, превръщайки го в занаят, който изисква не само сръчност, но и въображение, за да се направи атрактивна гайдарска чанта. И колкото по-писана е тя, толкова е по-хубава, разказва Стефан Дичев.
Изработката на чантата за гайди изисква майсторът да познава добре българския бит и култура. Любопитен факт е, че за направата ѝ се използва ярешка кожа, която задължително трябва да се “свали” цяла, каквато е технология и за самия инструмент. След това кожата се обработва по специален начин и едва тогава започва подготовката на отделните ѝ части, докато бъде сглобена в крайния вид. На гърба на всяка чанта задължително има костена плочка, върху която се изобразяват с пирограф розетки, геометрични фигури, букви или древни знаци, символи на благополучие. Рисунката върху плочката зависи предимно от въображението на майстора, но и от предпочитанията, дори от характера на бъдещия собственик на гайдарската чанта.
Стефан разказва, че със занаята се захванал случайно. “Всичко започна покрай мой приятел, който изработваше такива гайдарски чанти, а аз му помагах. След това той се отказа, а аз реших да продължа занаята. За направата на една чанта

са необходими седмици наред усърдна работа

Сред най-трудните задачи се оказа не толкова самата изработка, а намирането на ярешка кожа и майстор, който да я обработи. Отне ми около две години, докато намеря човек, който да обработва кожата цяла, без да я срязва. Открих такъв майстор чак в Ловеч”, споделя Стефан.
Нелека се оказва и задачата за декорация на кожените чанти с цветни мъниста, тъй като вече почти няма стъклени, а само обикновени пластмасови топчета. С тях се изобразяват различни сложни и многоцветни фигури – главно розетки, тотеми, растителни и животински символи. Правят се дори и надписи. Мънистата се нашиват с помощта на корда върху здрав плат, превръщайки се в пъстра картина. А дългите красиви ресни от кожени връвчици, с нанизани на тях едри сини синци, довършават пищната украса на традиционната чанта за гайди. Функцията на тези мъниста и вярата в тяхната защитна сила е породена от балканския фолклор, според който са символ не само на красота, но играят ролята на амулети, предпазващи техния собственик от “лоши” очи и зли сили. Често на чантите се слага и малко огледалце, което освен за суета има ролята и да отблъсква злото.
За изработването на една гайдарска чанта са необходими не по-малко от два месеца. Търсят се основно от гайдаджии или ценители на това изкуство, признава Стефан. Негови гайдарски чанти вече има из цяла България, правил е също и за подарък. А първата самостоятелна изработка е за гайдаджия от село Гела. Направил е чанта и за себе си, тъй като от 20-ина години Стефан свири на традиционния български инструмент. Казва, че е самоук, но с времето успява да се усъвършенства и да разшири репертоара си. Винаги взима със себе си гайдата и на съборите и фестивалите, на които ходи. Именно на такова събитие му откраднали и първата гайда, но не се отказал и отново си взел любимия инструмент.
На всички фолклорни фестивали, на които Стефан ходи, търновецът е облечен в 150-годишната носия, наследена от неговия дядо. На кръста си върху червения пояс носи също красив кожен силях /б.ред. пояс с прегради за носене на различни оръжия/, който сам изработил от кожа. Неизменна част, разбира се, е и гайдарската чанта, която трябва да побира гайдата, шише ракия, чифт вълнени чорапи и т.нар. чирек от чевермето, усмихва се Стефан Дичев.

Старинните
къщи – другата голяма страст
на търновския
майстор

От години Стефан Дичев се занимава и с реставрацията на старинни къщи, като най-старата, върху която е работил, е построена през 1754 г. в Дряновско. Работи основно по покривната част, като начинът на реставрация или ремонт на всеки обект е строго индивидуален и зависи от редица фактори. Най-важната част от работата при реставрацията е да се запази автентичността на къщата. Стефан е работил в различни части на страната, както и върху къщата в село Гостилица, където е сниман филмът “Миграцията на паламуда”.
“Усещането да работиш на такива места е уникално, защото всяка къща носи своя дух и история. И е много тъжно, когато виждаш как с последните ѝ обитатели къщата започва да “гасне” и да се руши”, споделя Стефан. За това и удоволствието е най-голямо, след като върне живота на някой стар български дом.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ