Георги Михов е сомелиер и международен винен дегустатор. В бранша е от почти 12 години. Работил е като сомелиер в Европа, Абу Даби, Китай. В Китай и на остров Джърси печели награда за винените си листи от едно от най-авторитетните винени списания в света Wine Spectator. През 2011 г. печели титлата Сомелиер на България. Освен че прави вино под своята марка Someno, Жоро, както го познават, е жури в много международни винени конкурси. Последният му проект е специализиран винен гид за потребители от цял www.bulgarianwinereport.com

– Г-н Михов, умее ли българинът да пие вино?
– Българинът започва все по-умно да консумира вино. При нас традицията е да се пият повече домашни вина, които са по-различни от комерсиалните, тоест тези които се правят в големите изби и винарни. Преди няколко години българинът пиеше вината веднага, след като излязат, но вече започна да преценява дали са готови за пиене. Има червени вина, а и някой бели, на които им трябва време, за да отлежат и да станат по-хубави. При едни напитки става дума за 4-5 години, а при други дори за 10 г. Дали виното трябва да отлежи зависи както от сорта, така и от начина, по-който е направено. Някой от напитките се правят за бърза консумация, а други за отлежаване. Едно плодово вино – пино ноар, което е от последната реколта, може да се пие веднага, след като е направено, а вино, което е тип бордо, трябва да отлежи поне 7-8 години.
От друга страна, през последните години българинът пиеше едни и същи вина, но вече започва да експериментира с различни сортове. Това е добре. Винената култура започва да се обогатява.
– Какво трябва да знаем, когато наливаме в чашата червено вино?
– Червените вина, които по-дълго са отлежавали в дъбови бъчви, е препоръчително, ако не може да се декантира, поне да се отворят по-рано. Другото нещо за тези вина е хората да търсят големи широки чаши, защото това също помага. Виното трябва да подиша, тоест да се оксидира. Кислородът влиза в досег с ароматните молекули във виното и те се освобождават, самото вино става по-меко.
– Какви са тънкостите при белите вина?
– Те е най-добре да бъдат охладени при правилна температура, да няма лед в тях, защото той ги разваля. Лимонадата, която някой слагат в червените вина, въобще няма да я коментирам.
Интересното е че, в последно време вълната от Совиньон блан започва леко да отшумява и погледът е фокусиран върху по-ароматните и по-разнообразни сортове. Все повече навлизат и вината с повече захар в тях. Немските ризлинги имат една интересна сладост, както и някои вина от Южна Франция.
– А Розето?
– Розето изживява своя бум. То е социална напитка, подходящо е за консумация през деня и по време на среща. Розетата са леки, ефирни, с не много висок алкохолен градус. Тенденцията при тях е да стават още по-леки и с бледи цветове.
– Случвало ли ти се е да видиш хора да консумират вино с неправилната храна и това да те ядоса?
– Не се ядосвам, защото подборът е много субективно нещо. Все още има някакви стандарти, но класическото съчетаване на виното и храната – червено вино с червени меса, бялото с бели, все повече започва да отмира. Вече се експериментира много – с шоколад, с азиатските храни, които се приготвят от много специфични продукти и подправки.
– Обикалял си много по света, къде най умеят да пият вино?
– Най умеят да пият вино сякаш американците, защото те са много космополитни по отношение на вината. Французите предпочитат техни вина, същото се отнася и за италианците, а в САЩ хората пият всякакви вина.
Най-много вино пият французите. В Китай пък се учат да пият вино. До няколко години се очаква добри китайски вина да започнат да идват към Европа. Те правят много добри вина. Там издигат дори планини, за да могат да променят тероара. До 20 години Китай ще се превърне в един от световните производители на класни вина.
– А има ли тайни, които човек, ако спазва, ще се спаси от махмурлука?
– Най-сигурният начин да се предпазите от махмурлука е като пиете вино умерено! Главоболието, което някой хора имат от виното, е заради сулфитите в него. Има много хора, които не знаят, че са алергични към тях. Алергията се изразява в главоболие. Сулфитите се слагат, за да може да задържат вината. Те са един вид стабилизатор.
Затова все повече навлизат биовината, които са без сулфити и различни други добавки. Много е трудно да правиш класно биовино, защото окислението е химичен процес, който си върви при виното и без различни субстанции той трудно може да се контролира.
– Биологичните вина част от модата на органик продуктите ли са?
– Да, може да се каже. Важно е самото грозде да е био. Добре е хората да знаят, че в самото вино има някакви минимални добавки, но няма как да е по друг начин.
Биовината са много интересни. Аз имах среща с основоположника на съвременното биодинамично винарство Никола Жули в Лоара,Франция.
Той ми обясни, че биодинамичните вина, когато ги отвориш, се променят. Те са като човека. Аз съм опитвал няколко такива вина, много са интересни. При производството им се избягва почти всяка механична намеса, гледат се циклите на луната. Трябва да имаш емоционална нагласа за тях. Те тепърва ще навлизат у нас.
– Какви са другите тенденции във винопроизводството?
– Те са свързани с пенливите вина. Това е категория, която през последните години се развива страшно много, а в България тепърва ще изживее своя бум. Тези вина вземат от дела на белите вина и на розетата. Освежаващи са и също са социална напитка.
Друга тенденция е свързана с това, че ще започнат да навлизат бутилките магнум, които са 1,5 литра. Очаквам все повече наши изби да пускат такъв формат бутилки.
Смята се, че едно червено вино старее по-добре в такава бутилка, отколкото в по-малка. Има още една тенденция, която ще навлиза у нас. При нея виното ще се предлага в кенчета. Тя тръгна от Америка, вече я има в Европа. Очаквам скоро да видим вино в кен и в България.
У нас се развиват и вината от българските сортове, от една страна, производителите искат да покажат нещо ново, а от друга страна, ние вече си търсим нещо наше.
– Големите производители или малките бутикови изби правят по-хубави вина?
– Трудно е да се каже. Всички правят вина, които са и добри, и лоши, само че едното е бизнес, а другото е животът на човека. Когато България има все повече малки изби, нашето винарство ще бъде на по-високо ниво, защото е емоционално да си купуваш вино, в което някой е вложил цялата си душа. Мисля, че вината на малките са по-интересни и различни. Големите също правят много хубави вина. Въпрос на избора на човек. Малките и фамилните изби предлагат по-скъпи вина, защото те произвeждат по-малки количества.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив