Всичко започнало през 2004 г. по куриозен начин. От Варна се обадили на тогавашния зам.-кмет на В. Търново Йордан Грозданов и го попитали дали в старата столица има женски футболен отбор, защото там предстои същата седмица турнир. “Имаме”, отговорил Грозданов и потърсил Валентин Витанов с въпроса иска ли да направят женски отбор. Денят бил сряда, а турнирът – в събота. “Казах му, че съм готов, обаче нямаме отбор. Обадихме се по училищата и на другия ден дойдоха момичета, но се оказа, че са хандбалистки. С които останаха, тръгнахме за Варна. Сложих на вратата Велизара Владимирова, за да ни бият с по-малко голове”, разказва Валентин Витанов.
Домакините сложили “Болярки” в група с 4 варненски отбора, да да стигне техен отбор до финала. В другата група бил големият фаворит “Белене”. Великотърновки обаче били наред всички варненски тимове и отишли на финал, където паднали с 3:1 от “Белене”. Това куриозно второ място обаче вдигнало амбицията и започнало началото на организирания женски футбол в града.
Валентин Витанов поискал да поканят утвърдения треньор Петър Харалампиев да помага, започнал да се сформира истински отбор. Само след 6 месеца отборът става шампион на България за девойки, като на финала бие абсолютния лидер “ЛП Суперспорт” с 1:0 с попадение на Галя Ечева. Първите екипи им подарил Александър Нанков.
Така вече 14 години възпитаничките на Валентин Витанов пишат историята на този спорт. “Голям проблем е, че местните състезателки са малко и се налага да привличаме от цялата страна. Възможностите за подбор не са големи. Оттук са излезли Тодорка Златкова, Велизара Владимирова, Моника Кирвикова, Ралица Иванова, Ана Николова, Галя Ечева, останалите са отвън. В момента има състезателки от Гоце Делчев, Троян, Плевен, Шумен, Белене, Бяла…
95 % от отбора сега са ученички в Спортното училище, освен Велизара Владимирова и току-що завършилите Лора Петрова и Даяна Георгиева, така че средната възраст е 16-17 години. Навремето направихме и обзаведохме общежитие и кухня в СОУ “Г. С. Раковски” с помощта на приятели и ги подарихме. Възстановяването на Спортното училище е един голям плюс, г-жа Снежина Михова много помага”, казва треньорът.
Една от причините трудно да идват състезателки е, че тук се тренира здраво и има ред и дисциплина. Държим да се учат, да бъдат възпитани и да се развиват като граждани, това спира някои, които искат да постигат нещо, без да се влагат.
Най-големият ни успех е, че вече 14 години успяваме да поддържаме отбора и дори да бъдем сред водещите в България, казва Витанов. Едно от ярките доказателства е, когато преди години тогавашният президент на УЕФА Мишел Платини дойде у нас специално заради женския футбол и пожелал да гледа дербито НСА – “Болярки”. “Резултатът беше 0:0 до 70-ата минута, когато Платини си тръгна, и седем минути по-късно ни вкараха за 1:0 от засада”, спомня си Витанов.
Иначе спечелените отличия са десетки и десетки. След второто място още в прощъпалника и титлата за девойки същата година, великотърновки многократно са ставали шампионки, сребърни или бронзови медалистки за девойки. При жените спечелиха Купата на Аматьорската футболна лига, станаха бронзови медалисти в първенството, сребърни призьори за Купата на България, въпреки че са с години по-малки от съперничките си. Неотдавна станаха шампиони до 17 г. в държавното първенство, в което се включиха общо 60 отбора от страната. На финалите в Казанлък бяха шест отбора. “Болярки” не допуснаха нито един гол във всичките си срещи от квалификациите до финалите, като на финала надвиха “ЛП Суперспорт” с 1:0. През годините имат над 50 национални състезателки във всички възрасти – от момичета до жени. През последните две години Недрет Заструг и Габриела Христова бяха избирани за най-перспективни млади футболистки на България.
Валентин Витанов винаги се е занимавал безвъзмездно, както и Йордан Грозданов, а клубът съществува благодарение на техните контакти и многото приятели, които им помагат. “Клубът го възприехме като наше малко дете, няма как като си почнал да се грижиш за него после да го оставиш на улицата… Когато спрат в Спортното училище за по месец-два тренировки и затворят общежитията, взимам по 12-14 момичета да спят у дома, карам ги с колата. 14 години не съм бил на заплата. Едва сега, когато ни поканиха да станем “Етър” и от ръководството започнаха да ни помагат, от три месеца взимам заплата. Решихме заедно, че след като “Етър” има отбор в елита, а хубаво да има в “А” група и за жени. Помагат ни за пътни разходи, за храна…
Сега женският тим на етърки е трети след есенния дял в “А” група само на точка след втория “ЛП Суперспорт” и с 4 т. аванс пред преследвачите. На път са да донесат първите медали от държавно за жени във витрината на “Етър”. “Всичко е Божа работа, тренираме отлично, момичетата играят добре. Проблемът е, че нямаме вратар и двете ни загуби дойдоха оттам. Имаме шанс за медали”, умерен оптимист е Валентин Витанов.
Той държи да спомене имената на десетки хора, помагали през годините безвъзмездно на клуба – кметът Даниел Панов, Красен Маслянков, Красимир Калчев, Иван Пъргавелов, Ясен Симов, Любомир Пашов, Трифон Иванов, Стилиян Савов, Христо Давидков, Румен Горанов, Николай Вачев, Надежда Левска, Валентин Точков, Диан Палазов, Станимир Левтеров, Сашо Топалов, Дилян Млъзев, Ивайло Любенов, ген. Цветан Харизанов, ген. Пламен Богданов, Тодор и Ангел Цачеви, Светослав Тотев, Първолета Караиванова, Станислав Недков, Димитър Георгиев, Димитър Даскалов, Роман Яшчак, Диян Димитров, Валери Аврамов, Антон Георгиев, Валя и Недялко Главанови, Георги Димитров, проф. Иван Тютюнджиев, доц. Захариев, доц. Владов, доц. Стойков и още много имена, които вероятно е пропуснал.
“Етър” поднови тренировки още на 2 януари. Треньорът не обича паузите, защото те сриват всичко и трябва да се започва отначало. От 21 февруари заминават на подготовка в Конин (Полша), там ще изиграят два мача с първия отбор и с девойките. От ръководството на “Етър” отново ще им окажат подкрепа. От т.г. вече у нас ще има държавно първенство и до 16 г., в което етърки ще участват.
Какво го стимулира да работи? Възпитан съм така – ако правиш нещо, трябва да го правиш като хората и да имаш достойнство като човек. А когато е по-трудно, по ме амбицира и ме прави щастлив, признава Вальо Витанов. Всички наши момичета продължават образованието си, работят и се развиват.
Витанов има Златна значка на БФС, два пъти е най-добър треньор в турнирите на M&BM, през 2010 г. е бил на семинар във Франция, най-много си цени признанието за Треньор № 1 на Община В. Търново за 2008 г. Тези награди нямат парична стойност, тази една значка ме зарежда много повече, защото съм си я извоювал, казва треньорът.

Анатоли ПЕТРОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и архив