В навечерието на Бабинден – 21 януари, акушерки и специалисти по здравни грижи изпратиха до здравното министерство, Парламента, Мая Манолова и други държавни институции декларация с искания за условията за работа и заплащането. Тези предложения бяха акцентът на дискусионния форум в София, организиран от Алианса на българските акушерки. Негов зам.-председател е Тони Калушкова от В. Търново. Според нея е необходима законодателна възможност за регламентиране на професията като самостоятелна практика. Освен това настояваме за участие в продължаващо обучение на акушерката и подкрепяме исканията на БАПЗГ за стартово възнаграждение в размер на 3 минимални работни заплати за страната, заяви тя.
Тони Калушкова се присъедини и към презентацията на Павлина Герина, новия председател на АБА, която обобщи мрачната картина на майчиното и детското здравеопазване у нас. Според Герина в страната намалената раждаемост продължава, увеличават се недоносените бебета, все по-възрастни жени раждат, грижата на бременната е оставена на личния избор на лекар и “чичко Гугъл”. На фона на всичко това се отчита изключително ниска здравна култура, страх от естественото раждане и огромен процент на цезарови сечения.
Калушкова прибави и парадокса, че в България продължава да липсва женската консултация, а в същото време акушерки се обучават в 7 медицински университета и след това законово им се отнема правото да приложат знанията си. По този начин държавата ни гони от Родината. Българската акушерка трябва да застане редом до европейските си колеги със самочувствието на знаеща и можеща и с достойно заплащане.
Зам.-председателят на Алианса отчете и друг тревожен факт. В момента акушерките у нас са 3254, като огромен процент от тях са на прага на пенсионирането. Други пък не работят по специалността си поради ниското заплащане и незачитане на труда им. Затова едно от предложението на форума ни беше да получим правото да сключваме договори с НЗОК за изграждане на акушерски консултативни центрове, където да проследяваме бременността и грижата за новороденото, коментира Калушкова. Тя допълни, че такива центрове са били създадени в страната още през 1924 г. и се наричали здравноосвещателни. Идеята за масовите профилактични прегледи на българките е възникнала още през 1900 г. Сега всичко това е останало в историята. Като резултат на занемарената профилактика са все повечето жени с рак на половите органи.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. личен архив