Деница и Христо Иванови възпитава децата си в дух на взаимопомощ и съпричастност
Всяка година по два пъти младото семейство Деница и Христо Иванови от Велико Търново дават безвъзмездно кръв. И двамата имат редки кръвни групи, пролет и есен посещават отделението по трансфузионна хематология на МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов”, за да спасят нечий живот. Семейството се радва на двете си деца Мирослав и Сияна, които възпитават в дух на взаимопомощ и съпричастност.
Преди години се наложи да дадем кръв за майката на Христо, която беше болна. После решихме да станем доброволни кръводарители, разказва Деница. Има случаи, когато ни се обаждат от кръвцентъра, че някой има нужда от нашата група, отиваме и помагаме. Заложено ни е да спасяваме животи, без да търсим отплати за това, твърди Деница. Тя разказва още, че отдавна е обяснила на децата си за донорството, още като е била болна нейната свекърва. Макар и малки тогава, те са разбрали колко е важно кръводаряването, затова подкрепят всячески мама и татко да помагат на хората.
За съжаление, доброволните кръводарители в България са малко. Често приятелки ме питат защо го правим с Христо. Отговарям им, че е заради големия шоколад, който ни дават след кръводаряването. Разбира се, това е шега и нашата мотивация съвсем не е такава. Не искаме нищо, не чакаме отплата. Искаме да помогнем. Никога човек не знае какво ще му се случи в живота, не дай си Боже да попаднем от другата страна на пациенти. Нали и на нас трябва някой да помогне. Ако всички се дръпнем, какво ще стане, казва младата жена.
Интересното е, че мъжете се страхуват повече от жените, като дават кръв. Когато мъжът ми отиде да даде кръв за майка си, с него бяха още роднини. Аз отидох като придружител, но се оказа, че от всичките близки само двама бяха годни за кръводаряване. Затова се наложи и аз да дам кръв. Отидох като придружител в кръвцентъра, а се върнах като кръводарител, спомня си Деница. Тя въобще не мисли, че при кръводаряване може да се зарази с някоя болест, защото това няма как да стане. Всички консумативи са индивидуални, пък и кръвта се изследва за редица заболявания и кръводаряването си е един вид профилактика.
Ние сме против платеното кръводаряване, то трябва да си остане безвъзмездно и това е смисълът на самия акт, смята Деница. Досега никой не им е предлагал с Христо да дадат кръв за пари, струва им се недостойно.
Деница и Христо не знаят кого точно спасяват, но след всяко кръводаряване се чувстват чудесно. Това е да помагаш на някого, когото не познаваш. А означава, че ти носиш онази ценностна система, завещана от бабите и дядовците, от родителите. Това ни прави хора – да бъдем част от едно голямо европейско семейство, категорична е Деница.
Казаха ни, че кръводаряването е полезно, защото това стимулира производството на костен мозък, на нови клетки в организма. Вече знаем, че да си кръводарител е марка за здраве. А и всяко едно тестване ни показва дали продължаваме да сме здрави. Кръвта няма заместител, тя може да бъде дарена само от човек на човека. Нека да си помагаме, защото и малката помощ е безценна, призовават Деница и Христо.
В този дух семейство Иванови възпитават и децата си и отсега 13-годишният Мирослав смята също да последва благородната кауза на родителите си, след като навърши 18 г.
Деница се връща назад в годините, когато много се страхувала дори от една инжекция. Отидохме да ни вземат кръв за изследване преди да сключим брак, което беше задължително. Направо избягах и заявих, че няма да се женя, но няма да дам кръв. Христо я гонил по стълбите, за да се върне и то с хиляди кандърми. Никога не си е мислила, че сега ще бъде кръводарител, и то доброволен. Страхът от убождането отдавна е изчезнал. Младата жена смята, че трябва да се промени отношението на хората към кръводаряването, то да стане постоянно, а не кампанийно и само по празниците. Според нея е необходима по-голяма информираност, защото това е най-безкористната помощ за някого. Всичко е много искрено и истинско.
Докато сме здрави, ще бъдем кръводарители, категорични са Деница и Христо.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. личен архив
