Доц. Иво Инджов е председател на Управителния съвет на Института за модерна политика в България. Той е политолог и медиен експерт, преподавател във Великотърновския университет и СУ “Св. Климент Охридски”
– Доц. Инджов, какви са очакванията Ви от предстоящите парламентарни избори и предхождащата ги кампания? Предстоят ли изненади?
– Кампанията ще бъде напрегната, ще има удари под кръста. Изненади може да се очакват само ако една от двете политически сили, които за момента са фаворити, спечели с много по-голяма разлика от очакваното. По настоящем социологическите проучвания прогнозират патова ситуация – около 3 % разлика в полза на ГЕРБ или БСП. Със сигурност ще наблюдаваме какво ще се случи в дясноцентристкото пространство, където има три политически субекта, чието влизане в Парламента не е много сигурно. Визирам Реформаторския блок, партията на Христо Иванов и тази на Радан Кънев, като може би малко по-големи са шансовете на реформаторите. Ще видим с какви проценти ще влезе в Парламента и формацията на Веселин Марешки. Очаквам тя да стане парламентарно представена политическа сила, но дали ще ѝ стигнат силите за някакви изненади, все още е рано да се каже.
– Очаквате ли компроматни войни и черен пиар между политическите опоненти?
– Те присъстват винаги на български избори, но не мога да кажа в каква посока ще бъдат, тъй като не познавам достатъчно кухнята на щабовете. Но когато силите са изравнени, а обстановката е напрегната, в действие влиза черният пиар и компроматната война, като не е задължително те да произхождат директно от самите политически партии. Може да са свързани с формации, структури или интернет общности, които им симпатизират, или пък на които им е платено. Основният сблъсък ще е между ГЕРБ и БСП, особено сега, след като в българското общество навлезе дебатът за фалшивите новини. Дори партиите да произвеждат новини, които са достоверни, но трудно доказуеми. Това ще бъде използвано от противника и ще мине под знаменателя “компроматна война”.
– Кои ще са основните теми, предмет на предизборния дебат?
– Засега се наложи една основна тема – подобряване на социално-икономическото положение на българите. Видяхте, че дясноцентристки партии, като ГЕРБ и Реформаторския блок, предлагат повишаване на заплатите, дори правят разчети за по-високи пенсии и доходи. БСП също тича на тази писта, но пък с идеи за известно “фризиране” на плоския данък, за въвеждане на семейно подоходно облагане, данъчни облекчения за млади бизнесмени, облекчения за млади семейства, които теглят ипотечни кредити. Радикална промяна в това отношение обаче няма да има. Ако вземем например социалистическата партия, която теоретически трябва да е лява формация, но тя не направи 2-3 крачки напред с предложение за радикална ревизия на плоския данък, а го замени с прогресивно подоходно облагане. От такава промяна най-много би спечелил нейният традиционен електорат, но социалистите се задоволиха само с малки промени.
Другата тема със сигурност ще бъде мигрантската заплаха в България. Не знам дали ще бъде експлоатирана в такава висока степен, както по време на президентските избори, но вече има заявки, че също ще бъде коз в ръцете на политиците. Категорично ще присъстват и темите за Русия и санкциите срещу нея. БСП иска те да бъдат отменени, защото считат, че са неблагоприятни за всички страни. Няма да се открои много темата за необходимостта от съдебна реформа и борба с корупцията, защото партиите, които записаха тези искания на знамената си, са сравнително в слаба изходна ситуация. Имам предвид коалицията на Движение 21 и АБВ, както и десните формации.
– Изминалата година донесе сериозни промени в българската политика – нов президент, показателен протестен референдум, оставка на правителство, курс към предсрочни избори. Кризата на политическото доведе до роенето и появата на нови играчи и прегрупирания. Могат ли да се окажат проблем за политическата система през 2017 г. както фрагментацията, така и консолидацията?
– Да, действително политическото пространство се фрагментира, като същевременно наблюдаваме консолидация, например в националистическия спектър. Това са противоположни процеси, които от тук нататък ще определят политическата архитектура у нас. Що се отнася до фрагментацията, тя отговаря на фрагментацията в обществото, която наблюдаваме. То се структурира все повече на по-малки групи, групи по интереси, в които обединяващи са не толкова доходът и класовото съзнание, а начинът на живот. Така че всичко това, което се случва в партийната система, от една страна, е отражение на диференциацията в обществото, а от друга – е резултат от разочарованието на българите от политическата класа. Така че не бива да ни учудва, че още дълго време ще бъдем обречени на коалиционно управление. България навлиза в период на политическа нестабилност, която няма да приключи с тези избори. Лично аз прогнозирам нови избори на есен, защото трудно ще бъде съставено правителство с очерталото се съотношение на силите.
– А как да си обясним това силно роене в дясно?
– Можем да си обясним това явление с няколко фактора. Единият от тях е, че дясното не зае категорична позиция спрямо ГЕРБ – да се дистанцира или да подкрепя тази партия, с която са в едно политическо семейство. От там тръгнаха много от центробежните процеси в лявото, а отношението към ГЕРБ беше и отношение към властта – да бъдат ли на всяка цена във властта, или да не бъдат. Те получиха многото министерски постове несъразмерно, т.е. по-голяма власт в сравнение с електоралната им тежест. Властта изкушава и изхабява, но когато си част от политическата класа, губиш популярност. А какво се случи? Радан Кънев, ако се беше дистанцирал много по-рано от съюза с ГЕРБ, ако беше заел една по-категорична позиция, тогава въпреки роенето в дясно неговата политическа сила сега щеше да стои много по-добре и да има много по-ясен опозиционен облик.
В българското общество има един сегмент на дясномислещи хора, които са и категорично проевропейски настроени. В повечето случаи това е свързано и с антируски нагласи. Те би трябвало да имат подобаващо политическо представителство, но дали ще стане на тези избори, е големият въпрос.
– Обединените патриоти вече са балансьорът в българската политика и възможен партньор за всеки един от потенциалните победители на предстоящите избори. Как виждате тяхната роля след вота напролет?
– Ако те задържат единството си до изборите, защото наблюдаваме центробежни процеси и при тях. Ето, бивши депутати ги напускат. Знаете, че Валери Симеонов иска съюз с ГЕРБ, а Красимир Каракачанов, при сегашния възход на социалистите, като че ли повече го влече към съюз с БСП. Ако запазят единството си, те може би ще бъдат балансьорът след изборите, измествайки ДПС от тази негова традиционна роля. Друг е въпросът, че дори и да се представят добре, патриотите едва ли ще надскочат собствения си ръст и да постигнат толкова висок резултат, че да може да се състави стабилно правителство, което да е с основните политически сили – БСП или ГЕРБ плюс патриотите. Като цяло се задава сериозна политическа нестабилност.
– Ако наистина се получи патовата ситуация от 2014 година и невъзможност да се състави кабинет, възможна ли е голяма коалиция с участието на БСП и ГЕРБ?
– Практически е възможна, но като че ли на тези избори все още лидерите няма да рискуват. Не обръщам внимание на техните заявки, че те категорично отхвърлят тази възможност. По-определящо е настроението на техния електорат, който е против тази коалиция. Неотдавна имаше социологическо проучване и само 3 % от анкетираните се бяха обявили за такава коалиция. Но в двете партии има крила с влиятелни политици в тях, които биха били облагодетелствани от една такава коалиция и сигурно те работят за нея, макар че публично не афишират подобни намерения.
– Възможен сценарий ли е служебно правителство да стане дългосрочно управляващо?
– Възможен сценарий е, ако се закучи съставянето на ново правителство. Ако се изчерпат възможностите, т.е. нито една от политическите сили не успее да състави кабинет, тогава служебното правителство ще получи шанс и ще трябва да се справи с предизивикателството да управлява по-дълго от очакваното. Ако се стигне например до избори на есен, нищо чудно служебното правителство да управлява дотогава. Така ще нарасне ролята на президента и тогава той ще покаже дали е дорасъл да стане политик, или ще продължи да бъде извънсистемен играч.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив
