Много шофьори не познават Закона за движение по пътищата. Агресивните водачи обикновено имат ниско самочувствие и не са признати в обществото
След разразилия се скандал с полицая, заснет да взима подкуп от шофьор в София, в края на миналата седмица министърът на вътрешните работи Веселин Вучков обяви тотална промяна в методиката на пътния контрол. Той представи серия от подготвени мерки, касаещи работата на “Пътна полиция”, които целят да се ограничат до минимум съществуващите корупционни практики.
Неговите предложения обаче не бяха посрещнати еднозначно от служителите, които ще трябва да ги прилагат. Голяма част от тях считат, че те ще доведат до сериозни затруднения и объркване и ще доведат до допълнително занижаване на контрола на пътното движение. Като действащи служители в системата, те не могат да изкажат открито опасенията си, поради страх, че ще бъдат наказани. Потърсихме за коментар човек, който вече е пенсионер, и е отдал повече от 30 години от живота си в служба на МВР, и то именно по линия на пътния контрол и безопасността на движението.
Веселин Копанов започва работа в структурите на Министерството на вътрешните работи в края на 1985 г. и остава там до пенсионирането си през 2008 г. През последните осем години от кариерата си е началник на група “Пътен контрол” към РПУ – Велико Търново. Има висше образование като инженер и е специалист по пътно строителство и инфраструктура, като споделя, че тези знания винаги са му били от голяма полза в работата му в системата. Сега живее със семейството си в с. Никюп, но твърди, че никога не остава далеч от проблемите на своите колеги, които към настоящия момент работят в структурите на МВР в областта. Той е сред хората, които приемат с резерви разпоредените от министър Вучков промени.
“Всички тези мерки може наистина да доведат до положителни промени, но само в един аспект. От една страна, може би наистина корупцията ще намалее, но едва ли някой вярва, че тя ще бъде изкоренена напълно. От друга страна, ограничението на тези практики ще стане за сметка на безопасността на движението. Контролът рязко ще спадне.
Представете си какво ще стане в малките полицейски управления като Елена или Павликени. Цялата им територия ще се обслужва от по един автомобил с двама полицаи. Това е абсурд! Правомощията на “Охранителна полиция” се ограничават до други неща, въпреки че в ЗМВР изрично е записано, че те отговарят и за безопасността на движението. И така пътните полицаи ще бъдат оставени да се оправят сами, като имам предвид наличния състав, наистина ще бъде много трудно”, каза Копанов пред нашия екип. Той подчерта, че с тези промени се продължава тенденцията всяко ново правителство да се захваща първо с промени в “Пътна полиция”.
“Това се повтаря при всяка смяна на властта. Първата им работа е да посегнат на “Пътна полиция”. Това едва ли не е станало панацеята на обществото. И какво се постигна до момента? Извадиха изпитите за водачи от МВР, дадоха ги на ДАИ. Премахнаха техническите прегледи на МПС, дадоха ги на лицензирани фирми, упълномощавани от държавата. Така прекъснаха възможността “Пътна полиция” да следи какво е състоянието на тези превозни средства. Преди водачите се стремяха, като отиват на преглед, да се постараят превозното средство наистина да е годно. Също така масивът за крадени автомобили е в МВР. Един лицензиран пункт как ще разбере дали проверяваната кола не е крадена, дали няма пренабити номера? Те нямат нужната информация, нямат нужните специалисти за това. Ние имахме колеги, които бяха страшно опитни точно в това и още при първоначалната регистрация на колата установявахме, че е крадена, и я задържахме, подчертава бившият началник на великотърновските пътни полицаи.
Относно подготовката на водачите, той е категоричен, че в днешно време тя е под всякаква критика. Премахването на изискванията за опреснителни курсове, каквито са съществували преди години, са довели до това една огромна част от водачите да не познават Закона за движение по пътищата. “Куриозното е, че такива се провеждаха във времена, когато по този закон почти не се правеха корекции. А сега мога да ви покажа една справка. От 1999 г., когато беше приет новият ЗДвП, до момента той е променян точно 32 пъти. Последното изменение е от юни 2014 г. И аз си задавам въпроса, колко от тези водачи, които са взели книжки преди 20-30 години, въобще са отваряли този закон”, пояснява Копанов.
По неговите думи, освен слабата подготовка, поведението на водачите се е променило много през годините, особено в сравнение с времената преди 1989 г. Масово разпространените по това време “Лади” и “Москвичи” не са притежавали нужните технически характеристики, за да се проявят с тях днешните нива на агресия при шофирането.
“Сега е различно. Днес говорим за коли с по 3 хил. кубика двигатели, с по 200-300 к.с. мощност. Или един мотоциклет със 120 к.с., който тежи 200 килограма и ускорява за секунди до огромна скорост. Според мен голяма част от собствениците на возила, които демонстрират агресивно шофиране, са такива, които обществото ги няма за нищо. И за да компенсират някак смачканото си его, те трябва да направят нещо, с което всички да ги забележат. Подготовката им е под всякаква критика. Като добавим липсата на достатъчно контрол, както и състоянието на пътната инфраструктура, и ето ви как се стига до черната статистика. Кривите на пътищата първи клас са проектирани за скорост до 110 км./ч. Те се опитват да ги взимат с многократно по-висока скорост. Говорим и за неспазване на елементарни неща от изискванията на закона. Как може да предприемеш изпреварване на МПС, когато нямаш видимост? Оставете нарушението, оставете непрекъснатата линия… като я сгазите, тя няма да умре. Но ще умре този, който идва срещу вас. А явно никой не си дава сметка за това”, убеден е бившият полицай.
Той допълва, че освен поведението на шофьорите през годините се наблюдава и драстична промяна в отношението към самите полицаи. В немалка част това според него се дължи на постоянното ограничаване на правата на униформените служители. “Тогава, даже през първите години на демокрацията, още имаше едно уважение. Сега говорят много, че преди 1989 г. имало страх, че милиционерите се държали еди-как си… Сигурно е имало и някоя “черна овца”. Но повечето от тях бяха хора, които имаха много опит. Тогава това бяха хората, които помагаха на водачите на превозни средства, защото тогава нямаше такава техника, каквато има сега. Особено товарните автомобили. Зимна гума за такъв автомобил беше нещо, което ние не бяхме чували какво е”, спомня си Копанов.
Десетина години по-късно това отношение по думите му, е изчезнало. Той все по-често е ставал свидетел на съвсем друг тип поведение от страна на гражданите, свързано с неучтиво поведение, заплахи и обиди към униформените служители. “Сега на един нарушител ти нямаш право да му кажеш една дума напреки. Трябва да му говориш на „Вие”, задължен си да не му повишаваш тон. Да не говорим за това, че сега дори не можеш да го спираш без предварително констатирано нарушение. А задълженията на гражданите към държавата, защото полицаят е представител на държавата, са никакви. При мен е идвало 18-годишно момиче, на което сигурно баща му е по-млад от мен. Влиза и не искам да ви казвам каква реплика употреби вместо “Добър ден”. Спомена майка ми. Спрели девойката, защото говорела по мобилния телефон, докато е зад волана. И от там се почна, моите били идиоти, моите били некадърници, тя щяла да ни покаже за какво става въпрос… И от тук насетне за какво говорим?”, възмутен е бившият полицай. Той е категоричен, че всеки от униформените служители е преди всичко човек и никога не би възприел дадено поведение с идеята просто да търси конфликт. “Ако се отнесеш към него нормално, с учтив тон, без да го обиждаш, съм убеден, че и той не би се държал грубо. В крайна сметка, ако не си съгласен, че си извършил констатираното от него нарушение, има си разписани начини как да изразиш несъгласието си. Пишеш си възраженията, актът може да се обжалва и съдът решава. Защо трябва да нападаш самия полицай?”, недоумява Копанов.
По отношение на корупцията бившият началник на “Пътен контрол” е категоричен, че самата дума е била непозната до преди 1992-1993 г. “Спомням си, че преди това имаше проблеми с турските водачи, тяхната техника беше много стара. И като стигнеха до Хаинбоаз, редовно чакаха от нас да ги теглим. И накрая ни черпеха по една цигара. Това беше корупцията в онези години”, смее се Копанов.
В началото на 90-те обаче става ясно, че пътните полицаи вече взимат далеч повече от една цигара. Все по често се налага на “Пътен контрол” да извършва проверки заради жалби и сигнали, голяма част от които изпращани директно до министъра или до главния секретар.
“Не мога да си кривя душата, чувал съм за служители, които вземат. То се виждаше и по начина им на живот. Не можеш да получаваш 500 лева на месец и да харчиш 1000 лева. Откъде ги имаш? Но дори да имаш такива съмнения, нищо не можеш да направиш без доказателства. Правехме проверки, дори отстранихме един служител по времето, когато генерал Драгомир Димитров беше директор. Но истината е, че много граждани злоупотребяваха с това.
Примерно служител пише акт за нарушение лятно време, прозорецът на патрулната кола е отворен. През това време шофьорът смачкал 20 лева на топче и ги пуснал през прозореца в купето. След това звъни в полицията и съобщава, че еди-кой си полицай взел подкуп. Проверяваме ние сигнала, оказва се, че банкнотата си е там, където е била пусната, а момчето дори не я беше видяло. И такива случаи сме имали, просто заради нечия отмъстителност.”
Копанов допълва, че макар и да е изглеждала доста усложнена някогашната система за пътен контрол е имала много добри страни, които изчезват в хода на многобройните промени и трансформации през годините. “Тогава работехме сами, не по двойки. Всеки един полицай имаше зачислен маршрут, който да покрива, и първото му задължение беше да го обходи. Примерно от Велико Търново до границата на областта към Габрово. И той пали колата, кара и гледа – дали пътните знаци са на линия, дали няма ударени, откраднати, съборени табели… През зимата следи какво е състоянието на пътя, дали е почистен, дали е опесъчен, дали има заледени участъци. Ако има такива, веднага се обажда на оператора в “Пътна полиция”, който пък звъни в Пътната служба и нарежда да вземат отношение. Днес това никой не го прави. Не мога да кажа точно как е сега ситуацията в “Пътна полиция”, но когато аз бях началник, имаше дни, в които екипът излизаше с автомобил с 2 литра гориво за цялата смяна. Толкова дават, това е положението. Няма ресурс!. Е, как да правиш обход на маршрута?”, спомня си Копанов.
Той е убеден, че правилната посока по отношение на пътния контрол е да се въвеждат все повече и повече технически средства и да се ползват системи, каквито отдавна се прилагат в Западна Европа. Бившият началник обаче е скептичен, че държавата ще съумее да осигури необходимите средства за това.
Пламен КАРАИВАНОВ
сн. авторът
