Виолета Белчева е корабен архитект, икономист, собственик на частна трудова борса, външен консултант човешки ресурси на няколко от големите производствени компании в региона.
Автор е на трите областни форума “Хората – нашият капитал”, организатор на конкурса “За храброст”.
Участва в десетки граждански инициативи, областен координатор на гражданско движение “ДНЕС”, общински председател на ПП “Български демократичен център”.
– Г-жо Белчева, само мит ли остана трудолюбието на българина?
– Трудолюбието на българина не е мит, квалификацията на българина и пригодността му за съществуващите работни места в българската икономика са мит. Иначе на българина му се работи, иска да има добра позиция на работното си място, иска да има и добро трудово възнаграждение. Но трябва да скъсаме с много остарели принципи и остарялото учебно съдържание, което е в професионалните гимназии и в техническите университети. Необходимо е образованието да се ориентира към потребностите на бизнеса. Нужно е реално планиране, не бива да създаваме хаос и в тази сфера, защото в България през последните няколко години у нас е важна структурна безработица, тоест свободните на пазара на труда не отговарят на изискванията на свободните места, които обявява бизнесът. Дисбалансът идва точно от липсата на това планиране, за което говорих.
– Какво е състоянието на пазара на труда в нашата област?
– Аз изключвам официалната статистика, защото тя не отразява реалното състояние на пазара на труда. Колегите от държавното бюро по труда си вършат добре работата, но там групата е ясна – повечето от търсещи работа са в режим на обезщетения.
По мои данни общата безработица за областта е някъде около 25 процента, не по-малко. Това означава, че всеки четвърти в активна трудоспособна възраст в едно семейство е безработен. Младежката безработица е рекордна – тя е над 30 %, точно заради това разминаване между образование и потребност на бизнеса. Ако на завършващите им беше дадена яснота, че те с една правилна техническа гимназия ще могат да работят в едно производство и едновременно с това ще имат възможността да учат и една висша квалификация, която ще им даде един добър старт за кариерен растеж, нещата щяха да стоят по друг начин.
Много се объркаха и понятията кариера и професионално ориентиране. Имаме кариерни центрове, но нямаме центрове за професионална ориентация. Трябва да обърнем пирамидата – първо да говорим за професионално ориентиране, за да може младите хора да са наясно, че кариера става в рамките на една професия, а кариерата са различните длъжности, които включва професията.
– Имат ли прекалено големи очаквания младите хора?
– Това е характерно за тях. Те искат нещата да се случват бързо, по-бързо да получават по-високи доходи.
– Все повече хора, които се занимават с бизнес, споделят, че на пазара липсва качествена работна ръка?
– Липсата на отговорност е основен недостатък. Образованието отдавна не изпълнява възпитателните си функции. Важно е младите хора да бъдат подготвени да работят в екип, да са отговорни. Това са важни неща, необходими са тренинги по време, на които младежите да бъдат обучени и да са адекватни към това, което им се случва. Липсват и реалните стажове при подготовката в училище.
– Много хора от бизнеса осигуряват жилища и поемат пътните разходи на работниците си, за да ги задържат на работното място.
– Факт е, че много работодатели осигуряват жилища, храна и транспорт на работниците си, за да може да ги привлекат или задържат на работното място. Тези случаи стават все повече.
– Показател ли е това, че качествената работна ръка вече е зад граница?
– В никакъв случай, защото макар и с по-малки темпове ние имаме една добра основа на икономиката и не мога да кажа, че в тази икономика работят лоши специалисти.
Няколко са факторите, които тласкат хората зад граница. Първо – това е възнаграждението. В България разходите за режийни са много големи и реално, като си направим баланса за трудовото възнаграждение, за нас не остава нищо. Другото, което тласка младите хора извън страната, са неуредиците в пенсионната област. Зад граница при много по-малко години стаж се получава едно доста добро пенсионно обезщетение, което за стандартите на България винаги ще им стига.
– Кои са най-търсените позиции в нашата област?
– Най-търсени остават инженерните специалисти, във всякакъв аспект. След тях са хранителните технолози. Аз винаги съм казвала, че приоритетите на висшето образование трябва да определят целите на средното професионално образование, а при нас пирамидата е обърната. Лекарите също традиционно държат едно високо ниво в класацията. Има пренасищане на пазара на труда на икономисти, юристи, както и на специалисти с професии, които реално са неприложими в този обем, в който се подготвят специалисти по тях като философия, психология, екология. Те не дават на завършилите ги никакво предимство на пазара на труда, а по-скоро реално ги изхвърлят от него, защото за тях няма нито едно свободно работно място.
– Какво е нивото на заплащането?
– Има тенденция на повишаване на заплащането, защото при повечето работодатели има един състезателен момент за набиране на работна ръка, а тя все пак е една константна величина. Ще я получи този, който умее и да я купи. Но все пак, ако се запазят цените и няма инфлационни процеси, това ще поуспокои хората. Добре е да знаят, че работни места има.
– Могат ли хората без работа да се продават добре?
– По-скоро не, защото допускат много грешки. Ние, специалистите, казваме, че първият начин да се самоубием при кандидатстване за работа е нашата автобиография. Тя е лицето ни, първото впечатление на един работодател за нас, и когато там имаме груби грешки не е никак добре. Те са свързани преди всичко с мейл адресите, оформлението и т.н.
– Г-жо Белчева, с какво ви надгради работата в гражданското сдружение ДНЕС?
– Тя беше един невероятен етап от живот ми. Тези 4 години от 2011 г. до сега минаха в един дух на много добро разбирателство, много работа, свързана с обществени инициативи, с доброволци, със съхраняването на една гимназия, с Присовските завои.
Работата в гражданското сдружение ДНЕС ми вдъхна увереност, че като нормален редови гражданин, когато се заемеш с една кауза тя ще бъде успешна. А ние в ДНЕС нямаме нито една неуспешна кауза. Даде ми увереност, че гражданското общество не е мит, то съществува.
– Оглавихте структурата на Български демократичен център във Велико Търново. Защо решихте да навлезете в реалната политика?
– Колкото и успешна да бях в гражданското сдружение ДНЕС, винаги се стига до необходимост от промени в законодателството, до политиците и политиката. Всичко в живота е политика. От тази гледна точка точно центриският модел беше най-подходящият модел за човек като мен. Искрено се надявам да не съм сгрешила в избора си, а това да бъде моята поредна успешна кауза. В политиката възможностите за постигане на реални резултати са много по-големи.
На предстоящите местни избори ще излезем със собствена листа за общински съветници, за да може на практика да приложим опита, който имаме като коректив на местното управление. Реалисти сме – поставяме си за цел да имаме до три мандата.
– Кой кандидат за кмет бихте подкрепили?
– Още е рано да говорим за това, но все пак ще подкрепим този, който се ангажира с решаването на най-важните според нас неща за развитието на общината. Това са една добра и работеща икономика, важно е да обърне по-голямо внимание на микро- и макробизнеса, който абдикира и не съществува към момента, трябва да привлечем най-после един добър инвеститор, който да освежи бизнесклимата и т.н.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив
