Тя е украинка от Харков, а той е англичанин от Манчестър. Преди година и половина идват в лясковското село Драгижево от Шотландия. “Мъжът ми имаше едни причини, аз – други, но сега сме тук и сме щастливи”, разказва ни Албина Нестерова. Избрали Драгижево заради голямата му англоезична колония и най-вече, че буквално се влюбили в новия си дом – уникална по архитектура къща, която купили от англичани.
“Разбирам, че България е в тежко състояние. Колкото и тъжно да звучи, но сега тук е по-тежко от Украйна, където има война”, казва Албина, която по професия е график и театрален художник, работила е в операта в Харков. “Всичко харесвам тук. Вече съм щастлив пенсионер и избрахме България за наш дом, защото е красиво, евтино, климатът е страхотен, четирите сезона са невероятни. В Шотландия няма лято. Родопите са любимото ни място”, споделя Карл Баркер Смит. 10 години той е работил като вътрешен дизайнер за “Ролс-Ройс”. Бил е част от екипа инженери, занимавал се е с интериора и екстрите в купетата на автомобилите по поръчка за крале, принцове, олигарси, именити спортисти – колите, които могат да си позволят само най-богатият 1 процент от населението в света.
Албина и Карл са единодушни, че най-красивото място за тях в България е Велико Търново. “Ландшафтът, Старият град, атмосферата на Велико Търново – всичко ни пленява. Ние ценим историята, а Търново е историческата столица. Естествено, инфраструктурата е проблем, но това е обща болест за цялата страна”, обяснява Карл Баркер Смит. “Така решихме да се преселим тук, за сега. После ще видим”, допълва го Албина Нестерова.
Домът на Албина и Карл е уникален. Всяка стая е неповторима и тематична. Художничката на театрални декори и дизайнерът на купета в “Ролс-Ройс” имат една обща страст – Венеция, и неслучайно
къщата им е известна като венецианската.
Един от салоните в дома им е посветен на романтичното кътче от Адриатическо море с много венециански маски, закачени по стените, а Албина често рисува сюжети и фрагменти от венецианските кралски балове. Салонът за гости е най-вдъхновяващото място. Пред огромната камина в стаята в готически стил има дървена индийска маса на 700 години. “Тази маса струва повече от къщата ни. Щом я видях, си казах – това ще е домът ни, и с Карл започнахме постепенно да внасяме и създаваме нашата си атмосфера в къщата”, разказва Албина, подпирайки се на изящния плот над камината, върху който са подредени скулптурки от Холандия. В интернационалния дом има и български кътове с покривки, изплетени на една кука, а от стените висят български пана и китеници.
Карл е по ремонтите, Албина е по градинарството. “Аз ѝ направих басейн, тя оформи градината около него, като започна от нулата”, разказва Карл Баркер Смит. Той е запленен по хищните птици и освен да изследва живота и навиците на пернатите, обича и да ги рисува. В момента подготвя за изложба свои рисунки на редки видове птици. “Мъжът ми има златни ръце”, казва тя. Той ѝ отвръща с усмивка и връща комплимента, че тя е неговият ангел-вдъхновител.
Първото нещо, с което украинската художничка и английският дизайнер се заели, купувайки си имота в Драгижево, било не да ремонтират новия си дом, а да изчистят улицата. “Беше бунище, хората не се интересуваха какво е пред домовете им. Аз обаче се заинатих и се захванах да облагородявам улицата. За мен общото е наше, а не ничие, както смятаха съседите ми. В началото те ме мислеха за луда, но когато видяха, че се получава красиво, че е уютно, започнаха да носят цветя и заедно да правим градинките пред домовете ни”, разказва украинката.
За месец и половина тя направила огромно пано от 48 кв.м,
пресъздаващо Церова кория като красива стара снимка в нюансите на охрата.
Карл дошъл в България, за да се отдаде на основното си хоби – хищните птици. Албина го последвала, но за да е по-близо до Украйна, която се раздира от военни и политически конфликти. “Имам си основателна причина, синът ми е там. Той не иска да напусне, защото там са приятелите му, там е неговият бизнес”, казва Албина. Тя с неохота говори за руско-украинския конфликт, казва, че само да си помисли за войната и ѝ става зле. “Хора умират и това е най-тъжното. Имахме знаменит оперен певец в Парижката опера. Прибра се в Украйна, за да се включи във войната и го убиха. Светът загуби голям талант. Това не трябваше да се случва. Трудно е да се каже защо се получи – заради амбициите на Путин или заради Донецка област, където е концентриран основният капитал на украинските олигарси. Може би светът иска да види какво ще стане при стълкновението между славяни, за да си направи извода какво би се случило при изригването на конфликта между славяни и мюсюлмани. Сега основното напрежение стихна, бунтовете и военните действия са локални. Моят роден град Харков е на 200 км от реалната война, в която по 100-200 човека са убити всеки ден”, вълнува се украинката. Карл и Албина не смятат, че ще се случи нещо драматично след решението от брекзита Великобритания да напусне Европейския съюз.
Украинката и англичанинът определят състоянието у нас като ужасно заради разрухата, обхванала българските села. “Разрухата е материална, в никакъв случай – духовна.
В Украйна има война, но няма пусти домове.
Докато тук много къщи са празни, изоставени, в тях няма живот, което е тъжно и жалко”, казват Албина и Карл. “Когато за първи път дойдохме в България, останахме с впечатлението, че това е изоставена страна с дълбока култура. Българската култура е по-дълбока от нашата, украинската. Имам усещането, че когато е творена българската култура, през това време исторически Германия и Англия са си почивали. Българските танци и музика са уникални. Сега състоянието е тежко, но това е действителността и ние я приемаме. Всичко опира до пари. Много проекти може да бъдат реализирани, но всичко е сведено до една дума – пари. Хората са с огромни славянски души, но за съжаление са бедни. Енергия има, хора има, но парите липсват”, казва украинката Албина.
Да има мир по целия свят – звучи банално, но е важно. Хората да получават нормални заплати, за да не се чувстват низши създания, въпреки че работят. Това иска украинката от Драгижево. За англичанина до нея, правил коли за милиони, това е непонятно.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
