Отбранителна стена на 7000 години откриха археолозите на селищната могила край Хотница

Отбранителна стена на около 7000 г., която е опасвала праисторическото селище край търновското село Хотница, разкриха археолозите при последната експедиция на обекта. Масивната защитна система е изградена от дървени колони с диаметър 40 см, замазани от двете страни с глина. Стената е с дебелина около 80 см, а на височина вероятно е достигала около 3 м. В продължение на около 1000 г. тя е обграждала цялото селище, а то в най-горния строителен период е разположено в кръг с диаметър около 50 м.
Първокурсници по археология от Великотърновския университет заедно с бъдещи магистри по специалността участват археологическите проучвания, които приключиха в събота. Разкопките са част от традиционната лятна практика по праистория на студентите, а тя се осъществява по съвместен проект на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и Регионалния исторически музей. Двете институции си поделят финансирането на експедицията. Ръководители на екипа са доц. д-р хаджи Стефан Чохаджиев от ВТУ и неговият син Александър Чохаджиев като представител на музей. За по-голяма част от студентите това е първи сблъсък с археологията.
Откритата стена в южната част на могилата е резултат от 8-годишните усилия на специалистите. “В следващите години се надявам да продължим да проучваме в дълбочина точно този участък, защото крепостната стена се е местила във времето с оглед разширяване или стесняване на селището, а неговите обитатели постоянно са я поддържали. Това откритие е много важно за нас, защото периодът на каменно-медната епоха се свързва с някакво мирно съществуване, а се оказва, че не е така. Е, колосални битки тук не са се водили, но вероятно е имало някакъв местен конфликт, тъй като покрай стената намерихме две стрели.”, обяснява Александър Чохаджиев.
На опожарено жилище от трето строително ниво са се натъкнали археолозите тази година. Любопитното при него е, че руините са изключително масивни, а в дебелина достигат 1,40 м. Специалистите са попаднали и на добре запазена овъглена дървесина от стенните, подовите конструкции и малка част от дограмата – прозорец или врата. “Много ясно си личат сглобките на отделните дървени елементи. Учудва ме способността на тези хора да обработват дървото по толкова прецизен начин и то само с помощта на каменни сечива”, не крие удивлението си археологът.
В този дом екипът открил и малка яма под пода, а в нея били положени хромел за мелене на зърно, керамичен съд и две кремъчни изделия. Ямата е изкопана преди построяването на жилището, което категорично доказва, че вероятно става дума за древен ритуал, който впоследствие става известен като строителна жертва. “Подобни ями сме откривали и в други праисторически жилища. През 2001 г. на този обект попаднахме на колективна находка от животински крачета, също положени в специално направена дупка под пода. Останките са от дребни домашни животни – кози, овца, свиня, и бяха разположени в анатомичен порядък. В Орловец в очертанията на едно от жилищата открихме модел на миниатюрен съд, вграден и замазан в пода. В Петко Каравелово пък миналата година намерих голям съд с пепел, положен под пода. Все още не са готови анализите на пепелта, затова не мога да кажа какво е изгорено. Но всички тези открития доказват някаква постоянна практика, за която няма точно правило. Явно всеки е пренасял в строителна жертва различни предмети от бита, животни и хранителни продукти”, твърди Чохаджиев младши.
За него най-интересното откритие на сезона е жилище с отлично запазено дървено дюшеме на 6400 г. Климатични фактори, вероятно наводнения, а не пожар, са помогнали дървото да се запази по най-добрия начин. За период от две седмици с много фини инструменти студенти са разкрили участък с параметри 4,60 на 4,30 от пода. “Работим сантиметър по сантиметър с малки ножчета, а най-едрият инструмент, който използваме, е мистрия. Слънцето е много вредно за тези останки, затова веднага, след като разкрием определен участък, го импрегнираме със специален разтвор, за да може да получим цялостна картина. Освен това всеки следобед завиваме мястото с найлони. Всичко това отнеме много време, но пък никога досега не сме попадали на толкова добре запазен дървен под и то на толкова голям участък”, не крие въодушевлението си Александър и признава, че с темповете, с които работят, му е трудно да определи още колко време е необходимо, за да се разкрие цялото дюшеме на жилището.
Въпреки това археолозите разполагат с достатъчно информация за конструкцията на пода. Дъските са изключително добре напаснати и са положени върху напречни греди, разположени през 1 м една от друга. “Очевидно хората и тогава са били отлични специалисти със завидни дърводелски способности. Не всеки може да направи без метални сечива почти еднакви дъски и да ги нареди прецизно и плътно една до друга”, твърди специалистът от търновския музей.
Около 500 находки, предимно керамични сечива от най-качествения кремък, който идва от Лудогорието, са извадили от земята младите археолози през последния сезон. Сред тях има костен кинжал, медна игла, различни украшения от кост, няколко накита от обикновени речни миди и охлювчета, пробити костени плочки, шила, стрели, каменни теслички, както и интересна керамика, които ще бъдат предоставени за реставрация в лабораторията на търновския музей.
Капаче с изобразена мъжка глава върху него е сред най-интересните находки от проучванията край Хотница тази година. Керамичната пластика е на 6400 г. и е достойна за всеки музей, включително и за Лувъра. Фигурката в детайли представя реално съществувал човек или митично същество с голям остър прегърбен нос и силно издадена брадичка. На двете му бузи има интересни знаци във формата на пеперуда, които вероятно са татуировки. Върху главата с миниатюрни точици е изобразена малка шапчица.
“Това е изключително рядка находка, защото анатомичните черти на лицето са представени до най-малкия детайл. И досега сме намирали глави на мъже с изобразени бради, но такава нямаме, а наличието на шапчица подсказва, че този човек е имал по-особен статут и вероятно е бил жрец. Същата идея има и едно капаче, което открихме в Петко Каравелово. Пак е с мъжка глава, брадата му е сплетена на плитки, а на главата носи същата шапка, само че изобразена със спирали. Подобен образ сме намирали и преди в Хотница, като сега той е част от експозицията на археологическия музей”, обяснява археологът.
Той разказа, че в праисторията много по-разпространени са женските пластики, но  те нямат човешки черти. Древните майстори са изрисували телата до най-малкия детайл, но портретни черти липсват. Доказателство за това са двете костени фигурки, които е намерил Сашо Чохаджиев това лято. Едната е изключително фина, като на височина достига 8,5 см, а дебелината на костта е едва 3 мм. Върху лицето с точки са показани очите, устата в загадъчна усмивка, има дори пиърсинг. Върху тялото са очертани бикини, а ушите ѝ ръцете са пробити, което показва, че фигурката сигурно се е носила като амулет на врата.
Миниатюрен модел на съд е другото голямо откритие на екипа. Това е второто умалено копие на голям съд, който намира археологът на този обект за последните 16 години. “Този съд говори много за религиозното мислене на древните хора. Според тяхната митология част от нещо замества цялото, така е твърде вероятно малкото глинено гърне да е дар към някое божество”, споделя Чохаджиев.
От 1 септември той ще продължи своите проучвания на селищната могила в Петко Каравелово. За разкопките там 7000 лв. са отпуснали от Министерството на културата.
Златина ДИМИТРОВА, сн. авторката