Италианци искат да превърнат старинна сграда във В. Търново в културен център

Италианци искат да реставрират старинна къща във Велико Търново, която след това да превърнат в културен център. Това стана ясно след завръщането на арх. Милен Маринов от работна среща на остров Сардиния. В продължение на пет дена българи и италианци са обменяли опит в опазването на културно-историческото наследство, а на финала са договорили бъдещи съвместни проекти в тази област. Те са свързани с обучение на наши специалисти – архитекти, инженери, историци и археолози, изследване и реставрация на конкретни обекти, културен мениджмънт.
По време на семинара арх. Маринов е представил община Велико Търново като район с огромен потенциал в областта на културния туризъм. След обсъждане с кмета Даниел Панов той е предложил четири сгради в старата столица, които могат да бъдат обновени съвместно с италианските партньори. Според изискванията на чужденците избраният обект трябва да бъде общински имот, а след реставрирането му да се превърне в място с обществени функции. “Италианците най-много харесаха родната къща на ген. Никола Михов в кв. “Света гора”, по-известна като Червената къща. Сградата има историческа и художествена стойност и е паметник на културата от местно значение. Повече от 40 години там се помещават ателиета на търновски художници. Със своя уникален вътрешен двор, старинната сграда притежава всички дадености след реставрирането да се превърне в модерен арт център, където да се провеждат различни културни събития”, сподели търновският архитект. Той е регионален инспектор към Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерството на културата и отговаря за пет области в Северна България.
Работната среща се е провела в столицата Каляри на район Сардиния. Семинарът е бил организиран в рамките на проекта “Умения Аркиландия – подкрепа за бъдещето чрез възстановяване на миналото”, финансиран по ОП “Развитие на човешките ресурси”. Партньор по него е Дружеството за разпространение на знания “Мисъл” във Велико Търново. Във визитата са участвали експерти по писане на европейски проекти, а арх. Маринов е бил единственият специалист по опазване на старините.
“Културни проекти в Сардиния печелят най-вече сдружения, в които участват общините заедно с университет и музей. Така успяват да вземат повече пари от Европа за изследване на културно-историческото наследство, за реставрация и консервация, за развитие на културния живот в град”, обясни архитектът. Той вече се е заел да стане посредник между Търновската община, ВТУ и регионалния музей за разработването на съвместен проект по италиански модел, който ще бъде реализиран заедно с партньорите от Сардиния. “Освен възстановяването на автентичния вид на сградата, за тях е много важно тя да се превърне в обществено място, където се събират много хора. Затова залагат много на културния мениджмънт, благодарение на който паметникът може да стане “фабрика за култура”. Много популярни там са и виртуалните музеи. Предимството на тези иновативни и динамични атракции е, че могат да се обновяват по-често и да се съобразяват с даденостите на сградата”, сподели още специалистът.
Домакините са разходили българската група и в малки селища във вътрешността на острова, които са облагородени с европейски средства. “Видяхме реставрирани старинни сгради, където от години се събират хора с различни интереси и възрасти. Паметникът обикновено се наема за определен период от време от някакво НПО и то развива там различни дейности. В един от арт центровете например имаше театър, литературен клуб, хор, ателиета на художници, звукозаписно студио и хотелска част, където хората сами могат да приготвят храната си”, разказа арх. Маринов. Но най-важното е, че жителите на едно такова селище не оцеляват само благодарение на туризма. Семействата са ангажирани най-вече в селското стопанство, като развиват зеленчукопроизводство и отглеждат крави, овце и кози. Обединяват се в кооперации и заедно произвеждат вино и различни млечни продукти, които продават на туристите.
Новите строежи в селата са в синхрон с традиционната средиземноморска архитектура. Всички къщи са на 1-2 етажа и са изградени от камък с двускатни дървени покриви, тухлено засводяване и парапети от ковано желязо по балконите. Занаятчийството там е силно развито, като каменоделци, дърводелци и ковачи са изцяло ангажирани в реставрацията на обществените и частните сгради. “На остров Сардиния има много строги закони по отношение на опазване на културното наследство, но местните хора са осъзнали, че е в тяхна изгода да спазват правилата. Те вече са наясно, че ако запазят автентичния вид и характер на постройката, икономическият ефект за тях ще е много по-голям”, посочва архитектът. Когато собственици на имота са частници, общината и държавата им помагат да се сдружат и да кандидатстват с общи проекти. “Там например се обединяват по 10-12 съседни села и с пари от Европа реставрират къщите си, обновяват центровете и подобряват инфраструктурата. При оформянето на обществените места, които се поддържат перфектно, много силен е синтезът между каменната пластика, озеленяването и художественото осветление”, сподели още търновецът.
По думите на архитекта Велико Търново и Каляри много си приличат, а историята на остров Сардиния има много допирни точки с българската, които изследователите задълбочено проучват. Оказва се например, че кукерските маски не са само български феномен. Подобни карнавални маски съществуват и на острова, а италианските кукери се наричат мамутонес и носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. България се гордее с културното наследство от времето на древните траки, а Сардиния е люлка на цивилизацията на нурагите, просъществувала до II хилядолетие пр. Хр. Нураги всъщност са гробници гиганти, строени от представителите на този народ. Монолитните каменни кули са с дължина 15 м и широчина 4-5 м. Днес на учените са известни около 7000-8000 нураги, но изследванията показват, че в древността те са били между 20-30 хиляди. Срещат се основно в северозападната част на острова и в южната му централна част. Освен това, Сардиния също е място на кръстопът и там са запазени паметници от критско-микенската култура, Древна Елада и Рим, обяснява арх. Маринов.
Според него приликата между Велико Търново и Каляри също е поразителна. “Ние си имаме Янтра, а те – море. В града има университет, където се изучават специалности, сходни до тези, които предлага търновската алма матер”, споделя архитектът. Сред най-посещаваните туристически обекти в 150-хилядния италиански град е римската крепост, която е реставрирана и консервирана. На най-високата част на крепостта е разположен историческият музей, а част от него е крепостната стена. В различни експозиции в музея са показани паметници на културата от всички епохи, в които е съществувал градът. Това място е културен център, където редовно се правят изложби на съвременни художници, литературни четения, представяния на книги и арт работилници.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив