В златните времена за киното във Велико Търново пред салоните се виели опашки

Публикувано на пн, 2 Февр. 2015
1110 четения

Йордан Бъчваров бил първият инженер в подразделението на кинематографията за цялата област.

Тази година отбелязваме 100-годишнината от излъчването на първия български филм “Българан е галант”. На този юбилей са посветени много срещи, дискусии, срещи с кинодейци. “Янтра ДНЕС” ви представя вълнуващия разказ на един великотърновец, който е посветил над 40 години от живота си на магията на седмото изкуство. Бай Йордан Бъчваров пази спомените си за времето, когато в старата столица е имало няколко модерни киносалона, държавата е субсидирала киноиндустрията, а хората са ходели на кино поне по един път в седмицата…
Велико Търново е третият град в България, след Русе и София, в който през 1897 година хората стават част от модерния свят и започват да гледат движещите се картинки, които по-късно ще завладеят малки и големи и ще ги превърнат в една от най-успешните индустрии в света. Киното идва в старата столица благодарение на словака Юрай Кузмич, който започнал да прожектира неми филмчета в едно помещение на ул. “Иван Вазов”. Първите прожекции в читалище “Надежда” са през 1910 г., а две години по-късно в града е построена сградата на някогашното кино “Модерен театър”, където също имало кинематограф. Негов собственик е Николай Георгиев, един от учредителите на Съюза на българските кинопритежатели, чийто първи конгрес се е провел в старата столица.
През 1931 г. и в салона на читалище “Искра” заработил кинематограф. През 1939 г. там започнало строителството на киносалон, което било съобразено с всички изисквания за кинопрожекции.

Истинския си разцвет във Велико Търново седмото изкуство изживява години по-късно. Свидетел и деен участник за златните години на киното в старата столица има Йордан Бъчваров, който е работил в тази област от 1962 г. до 2004 г. По това време в социалистическа България вече било създадено държавното дружество “Кинематография”, което се занимавало с поддръжката на киносалоните в страната и разпространението на филмите. Негово подразделение имало във всеки окръжен център.
Бай Йордан, който е родом от Елена, искал да се занимава с тази работа и отишъл да учи в София за киномеханик. В средата на 1962 г. дошъл в старата столица изкарал три месеца стаж и на 15 октомври започнал работа по специалността си. След това станал технически инспектор по поддръжка на кината, после задочно завършил и висше образование. Бил първият инженер в подразделението на кинематографията за цялата област. В един период дори бил и заместник-директор по техническата част.
Мъжът разказва, че кино “Полтава” е построено през 1974 година по повод 30-годишнина от победата на 9 септември. С построяването му са свързани и златните години на киното в региона.
Новата сграда за прожекции в  “Полтава” имала две зали – голяма със 760 места и малка с 250.
Обзаведени били с най-съвременната техника, акустиката също била най-добрата в цялата страна. Почти през цялото време залите били пълни, за някои филми имало дори правостоящи. Бай Йордан си спомня, че когато пуснали филма “Мера според мера”, той бил с много лош звук и в никое кино зрителите не можели да разберат какво точно говорят актьорите. По време на прожекцията във Велико Търново обаче звукът бил много добър. Това впечатлило много режисьора на лентата Георги Дюлгеров, който дори се качил в кабината, за да поздрави механиците за отличното качество. Кино “Полтава” било екстра категория, според тогавашната категоризация на “Кинематография”, за това имало традиция тук да се правят премиерите на новите български филми. Това е и причината всички български актьори и режисьори да са идвали в киното.
Йордан Бъчваров си спомня, че освен българските, голям хит били и индийските филми. По думите му те били най-посещавани. Сред тях първенството държал “Бродяга”. Имало ленти, за които пред касата по цяла седмица се виели опашки от хора.Иван Спирдонов, който е голям киноман и последен шеф на кино “Полтава”, си спомня, че като ученик три пъти идвал да гледа “Зоро” с Ален Делон, но все нямало билети. Много посещавани били и филмите с Луи Дьо Финес. “Междузведни войни”, “Взвод”, “Да обичаш на инат” също предизвикали голям фурор, спомня си Иван. На големия екран се въртели всякакви продукции – американски, италиански, френски, съветски, български. Все пак имало правила, според които най-големият процент филми трябвало да са нашенските, а след това тези от братския Съветски съюз. Спирдонов казва още, че все пак България била много либерална и се пускали всякакви филми. Дори в Източна Германия и Полша те били гледани по-късно, отколкото у нас. Е, имало е и идеологическа завеса и поредицата за Джеймс Бонд, например, не е била достъпна за зрителите.
“Киното по-късно развали България. Всички тези убийства, които сега се случват по улиците, първо започнаха по екраните на кината в началото на 90-те години. В американските екшъни има толкова много насилие. Хората гледат какво става, някои се опитват да направят същото, други си казват, че щом го дават на екрана, значи може и действително да се прави”, споделя със съжаление бай Йордан. Той разказва още, че преди 1989 година не пускали такива филми, които развращават хората.
Убийствата на екрана и секс сцените били табу.
Имало любовни филми, но интимността в тях е била залегната само с леката голота на актьорите. Бъчваров си спомня, че
негови колеги режели голите сцени от лентите и ги слагали в портмонето,
за да ги гледат, когато искат, а срязаното място залепяли. Обяснява, че навремето се наблягало на многото български исторически филми, които имали за цел да възпитават. На тях идвали цели училища, имало и специални детски прожекции, на които водели и децата от детските градини, които, по думите му, жужали като пчелички в залите.
На кино ходели абсолютно всички, и то поне два-три пъти в седмицата. Един филм го гледали по няколко пъти. Билетите в “Полтава” били около левче.
В целия окръг имало 153 кина, постоянните били около 120.
В тях работели около 320 души. В Елена, Стражица и Павликени имало и подвижни кина, но към 1980 година навсякъде наслагали киномашини и имало само един киномеханик, който обикалял. Във всяко село имало киномашина.
Бижуто в целия окръг обаче било кино “Полтава”. Идвали да я разглеждат дори от Москва и тогава търновската зала попаднала на страниците на съветското списание за киномеханика като образец за качество.
Всеки, който дойдеше тук, се хващаше за главата от красотата на залата и от акустиката ѝ,
с гордост отбелязва Йордан Бъчваров. Голяма зала била най-хубавата кинозала в цяла България, изпреварвало я само киното в НДК. Тук бил поставен и първият модерен сараунд в България, 1997 г. Инженерът, посветил живота си на киното в региона, обяснява, че в годините на социализма давали пари за ремонти на кинефикациите в страната, които работели. Така по негово предложение ремонтирали кино “Девети септември”. Основен ремонт бил направен и кината на в Свищов и в Павликени.
Първият кино-видеоклуб в цялата страна също бил отворен във Велико Търново през 1981 г., разкриват двамата мъже. Той се намирал до Паметника на обесените. В него човек можел да изпие чаша алкохол, докато гледа някой филм. За него билетите били доста скъпи. Работил до началото на 90-те, после заради Закона за авторските права  го затворили.
Единственият влак с кино в страната бил експрес “Янтра”. Киновагонът пак се появил по идея на Йордан Бъчваров.
Поддръжката на кината с времето станала много скъпо удоволствие, домашното кино навлязло все повече и така се стигнало до това големите киносалони да бъдат затворени. Последният филм, излъчван в голяма зала на кино “Полтава”, е “Заразно зло 2”.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново