Дубай – съвременната арабска приказка

Тръгнах за Обединените арабски емирства леко предубедена. Мислех си, че това е едно от онези прехвалени места, които са продукт повече на добрата реклама и комерсиалния свят, в който живеем. Чудех се с какво може да ме впечатли място, за което всичко важно се е случило през последните 46 години. Та аз съм човек, който обича местата и хората с история.
Но любопитството ми надделя и се качих на самолета за Дубай. Полетът продължи точно четири часа и половина. Моята арабска приказка започна в момента, когато огромната машина започна да се приземява. Пред взора ми се разкри нощен Дубай, окъпан в светлини. Още на летището усетих, че съм попаднала в различен свят. Беше шумно, хора от различни националности жужаха около мен като пчели. Излизайки на открито, ме обгърна топъл и влажен въздух, в седем вечерта беше около 28 градуса. Оказа се, че тук амплитудата на температурата в различните части на денонощието е максимум пет градуса. Пристигнах в Дубай на 1 ноември, обясниха ми, че зимата е дошла преди два-три дена. Не искам да си представям какво е през лятото, когато термометърът стига до 50 градуса.
Настаних се в хотел в Дейра, един от по-старите квартали на Дубай, който е близо до летището. Направи ми впечатление, че до рецепцията беше поставен огромен стъклен съд, пълнен със студена вода, в който бяха нарязани лимони и ябълки, имаше и чашки. Бяха помислили за туристите, които имат нужда от разхлада в жегата. В стаята си всеки посетител също получава безплатно по половин литър вода на ден. Така е и в автобусите, които извършват превоза от едно емирство до друго.
Местата, които човек задължително трябва да види в Дубай, не са едно и две. От Гинес дори са разкрили свой офис в арабското емирство, за да може по-бързо да регистрират всеки нов рекорд.
Моята разходка започна от пазара за злато Gold Souk, за който казват, че е най-големият в света. На него на практика се продава всичко – бижута от бяло, жълто, розово злато, както и различни продукти, инкрустирани с перли, сапфири, рубини, диаманти и други скъпоценни камъни. Тук се намира и най-големият златен пръстен в света. Поставен е на витрината на един от бижутерските магазини. Тежи 63, 85 кг и е изработен от 21 каратово злато. Пръстенът “Звездата на Таиб” е украсен с 5,17 кг скъпоценни камъни и 58,7 кг злато. През 2000 г., когато е изработен, е струвал $ 547 000, днес стойността му надхвърля $ 3 млн.
Зашеметена от толкова много блясък, се отправих към пазара за подправки, фурми и ядки. Като човек, който познава арабската кухня, си мислех, че съм добре запозната с ароматите ѝ, но се оказа, че тя пази още тайни. А търговците, само мъже, с готовност ми даваха да опитам от всяко нещо, което ми се стореше по-любопитно. Така беше и с фурмите, в арабските емирства се отглеждат над 40 вида. Черпеха ме с такива, облени в бял, черен или млечен шоколад, а при други на мястото на ядката беше поставен бадем, шамфъстък, орех или захаросан портокал. Опитах и бонбонки от камилско мляко под формата на разноцветни камъчета.
Отправих се към тази част на Дубай, събрала на едно място най-доброто от инженерната и архитектурната мисъл на света. Първо ме впечатли Бурж ал Араб, единственият 7-звезден хотел в света. Той се издига гордо върху изкуствен остров на около 300 метра навътре в Персийския залив, прилича на платно, опънато от крайбрежния вятър. В хотела няма стаи – само апартаменти. Общо са 202, като най-малкият е с площ от 170 кв.м, а най-големият – 780 кв.м. Най-евтината нощувка е около $ 1000, кралският апартамент се предлага за $ 28 000 на вечер. Продължих към изкуствено създадените Палмови острови, определяни като едно от съвременните чудеса. На върха им се намира красивият хотел Atlantis The Palm, изграден в арабски стил.
Но тъй като в Дубай всичко е най, изненадите за мен не спираха. В една от вечерите отидох да разгледам Бурж Халифа и да се насладя на пеещите фонтани. Пътувах до Дубай мол, където се намират, с метрото. В него е забранено да се дъвче дъвка, както и да се храни човек. Първият вагон е за хора със златна карта, тоест А класа, следват два само за жени с малки деца, а следващите са за всички останали. Солена глоба очаква всеки нарушител на някое от правилата.
От спирката на метрото до Дубай мол е изградена най-дългата топла връзка. Върви се около 15 минути пеш, след което попадаш в най-големия търговски център в света, в който има над 600 магазина, кинокомплекс с 22 зали, ледена пързалка с олимпийски размери, огромен изкуствен водопад, аквариум с над 33 000 обитатели и какво ли още не. Пред мола са разположени най-големите пеещи фонтани в света, а до тях се намира Бурж Халифа, най-високата сграда, строена някога. Тя се издига на височина 828 м, а етажите ѝ са 163. Изкачих се до 126-и етаж, до там е позволено на туристите. Желаещите да го направят са много, но всичко преминава при перфектна организация. При влизане в сградата всеки турист преминава през скенер, а след това служителите изкачват посетителите с големи асансьори, в които се събират по 20 души, до най-високо позволената точка. Чела съм, че Бурж Халифа се люлее с отклонение 1,5 м в горната си част, но аз не усетих такова нещо.
На туристите от България не може да не им направи впечатление перфектното състояние на пътищата в Дубай. Помислено е и за собствениците на ниски спортни автомобили като ламборгини, ферари и мазерати. Тук те са много. Заради тях светофарите са поставени на две нива – едните доста по-ниско, а другите на традиционната височина.
Арабските емирства са мястото, където съм се чувствала най-спокойна за своята сигурност. Не се наложи постоянно да мисля за чантата си или да се притеснявам от нездрав интерес, свързан с женската ми природа. Още когато пристигнах, ми обясниха, че тук престъпност няма. Рецептата отново е в строгите наказания.
Впечатляваща е и чистота. В моловете постоянно можеш да видиш служители, които се разхождат с четки и лопатки с дълги дръжки. Навсякъде в огромните търговски комплекси ухае на благовонни масла и парфюми, което допълва усещането за вълшебство.
Местните жители, наречени емирати, най-често могат да бъдат забелязани в моловете. Мъжете са облечени изцяло в бяло, а жените в черно. Емиратите са около 10 % от населението на Дубай. Всички останали са работници, дошли тук от най-различни краища на света, преди всичко Индия, Пакистан, Шри Ланка. Системата е такава, че на тях не им се удържат пари за здравни осигуровки и пенсия. Когато прехвърлят 60 г. и вече не са толкова годни за работа, е добре да си ходят. За емиратите всичко е безплатно – здравеопазване, образование, ток, вода плащат, ако надхвърлят 60 кубика на месец.
Целият този рай е възможен благодарение на износа на нефт и природен газ. Арабските емирства са третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран. За около половин век черното злато на пустинята превръща този беден регион в модерна страна с висок стандарт на живот.
Да си тръгнеш от рая е трудно, затова на летището си казах: “До нови срещи, Дубай!”.
Весела КЪНЧЕВА
сн. авторката