Доц. Со­тир Мар­чев, ди­рек­тор на Кар­ди­о­ло­гич­на­та бол­ни­ца в Пле­вен: “Сту­дът и тру­дът умо­ря­ват сър­це­то”

Ако по­чув­с­т­ва­те те­жест в гър­ди­те, съ­че­та­на с из­по­тя­ва­не, га­де­не и пов­ръ­ща­не, до 5 ми­ну­ти се оба­де­те на те­ле­фон 112

– Доц. Мар­чев, как вли­яе сту­дът на сър­це­то?
– Сту­дът по­ви­ша­ва сър­деч­но­съ­до­ва­та смър­т­ност, а през зи­ма­та кар­ди­о­ло­ги­и­те са пъл­ни и за нас то­ва е ак­тив­ни­ят се­зон. Спо­ред бел­гийс­ко про­уч­ва­не през 2013 г., в ко­е­то учас­т­ва­ха всич­ки мес­т­ни ин­ва­зив­ни кар­ди­о­ло­гии, ме­ди­ци­те док­лад­ва­ха, че 10 гра­ду­са по­ни­же­ние на тем­пе­ра­ту­ри­те кач­ват теж­ки­те ин­фар­к­ти със 7 про­цен­та.
Хо­ра­та сме топ­лок­ръв­ни съ­щес­т­ва с те­лес­на тем­пе­ра­ту­ра око­ло 36,8 гра­ду­са. Ос­но­вен из­точ­ник на топ­ли­на са вът­реш­ни­те ор­га­ни, ко­я­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ва в тя­ло­то чрез кръ­во­нос­на­та сис­те­ма. През ля­то­то по­вър­х­нос­т­ни­те съ­до­ве се раз­ши­ря­ват и топ­ли­на­та се раз­сей­ва на­вън чрез ко­жа­та и ние не прег­ря­ва­ме. През зи­ма­та оба­че те­зи съ­до­ве се сви­ват от сту­да и топ­ли­на­та ни се за­паз­ва в тя­ло­то.
Кръв­та ос­вен топ­ли­на но­си и мно­го дру­ги ве­щес­т­ва ка­то ан­ти­те­ла и клет­ки на имун­на­та сис­те­ма. Сви­ва­не­то на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве по ди­ха­тел­ни­те пъ­ти­ща на­ма­ля­ва ло­кал­на­та за­щи­та и ние за­поч­ва­ме да бо­ле­ду­ва­ме от ди­ха­тел­ни ин­фек­ции. По­ра­ди сту­де­но­то вре­ме хо­ра­та се­дят по­ве­че на топ­ло и то­ва раз­п­рос­т­ра­ня­ва още по­ве­че те­зи ин­фек­ции. Мал­ци­на зна­ят, че ин­фек­ци­и­те съ­що мо­гат да про­во­ки­рат ин­фаркт на ми­о­кар­да, тъй ка­то цир­ку­ли­ра­щи­те бак­те­рии мо­гат да до­ве­дат до руп­ту­ра на ате­рос­к­ле­ро­тич­ни­те пла­ки.
Сви­ва­не­то на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве през зи­ма­та по­кач­ва кръв­но­то на­ля­га­не и се на­ла­га па­ци­ен­ти­те да пи­ят по-ви­со­ки до­зи ле­кар­с­т­ва. На пър­во мяс­то е ди­у­ре­ти­кът. Сту­дът ос­вен то­ва по­ви­ша­ва и съ­си­ря­е­мост­та на кръв­та и тя ста­ва по-гъс­та, а то­ва на­ла­га съ­що про­мя­на в до­за­та на ме­ди­ка­мен­ти­те. Ос­вен то­ва сту­дът вли­яе и на пул­са, кой­то на­ма­ля­ва. За­то­ва през зи­ма­та сла­га­ме мно­го по­ве­че пейс­мей­къ­ри, ко­и­то ре­гу­ли­рат сър­деч­ния ри­тъм.
Смър­т­ност­та в то­зи се­зон е с 15 про­цен­та по-ви­со­ка от та­зи през ля­то­то. Не слу­чайно топ­ли­те ми­не­рал­ни из­во­ри са пре­по­ръ­чи­тел­ни и ле­ко­ви­ти, тъй ка­то топ­ла­та во­да и вди­ша­ни­те па­ри раз­ши­ря­ват по­вър­х­нос­т­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве под ко­жа­та и по ли­га­ви­ци­те и та­ка ло­кал­ни­те за­щит­ни си­ли се уве­ли­ча­ват.
– Ако въз­рас­т­ни­те хо­ра ос­та­ват по­ве­че вкъ­щи в сту­да, то­ва ще на­ма­ли ли рис­ка от ин­фаркт?
– Да, раз­би­ра се. Нап­ри­мер, аме­ри­кан­с­ка­та кар­ди­о­ло­гич­на асо­ци­а­ция си има сайт, кой­то да­ва пре­по­ръ­ки към аме­ри­кан­ци­те със сър­деч­но­съ­до­ви проб­ле­ми как­во да пра­вят през зи­ма­та. То­ва се от­на­ся и за бри­тан­с­ка­та кар­ди­о­ло­гич­на асо­ци­а­ция. Кар­ди­о­ло­зи­те обяс­ня­ват, че сту­дът и тру­дът умо­ря­ват сър­це­то и про­во­ки­рат сър­деч­ни ин­ци­ден­ти, за­то­ва не би­ва да се ком­би­ни­рат. Се­га, ко­га­то тем­пе­ра­ту­ри­те сти­гат ми­нус 15 – 20 гра­ду­са, не се пре­по­ръч­ва ра­бо­та на­вън на хо­ра със сър­деч­ни проб­ле­ми. Ако все пак тряб­ва да си из­чис­тим ко­ла­та от сне­га, то­ва се пра­ви за крат­ко по ня­кол­ко пъ­ти, ка­то пе­ри­о­дич­но вли­за­ме вкъ­щи на топ­ло и се заг­ря­ва­ме с топ­ли на­пит­ки.
Кар­ди­о­ло­гич­ни­те асо­ци­а­ции пре­по­ръч­ват и как да се об­ли­ча­ме. По-ра­зум­но е да упот­ре­бя­ва­ме по-го­лям брой тън­ки дре­хи, от­кол­ко­то ма­лък брой де­бе­ли. Меж­ду тън­ки­те дре­хи има въз­дух, кой­то дейс­т­ва ка­то изо­ла­тор и ни пред­паз­ва от нас­тин­ка. Опас­но е, ко­га­то се из­по­тим и те­зи дре­хи се на­мок­рят. За­то­ва на­ро­дът го е ка­зал – през зи­ма­та да се но­сят въл­не­ни дре­хи, ко­и­то до­ри и мок­ри, ос­та­ват тер­мо­и­зо­ла­то­ри.
Не на пос­лед­но мяс­то тряб­ва да обър­нем вни­ма­ние и на гла­ва­та, къ­де­то чрез мис­ле­не­то се хар­чи мно­го кис­ло­род и се кон­су­ми­ра мно­го кръв. През ля­то­то е мно­го лес­но да прег­ре­ем от гла­ва­та, а зи­ма­та – да из­с­ти­нем. За да се пред­па­зим, тряб­ва да но­сим шап­ка и в два­та слу­чая. Тя е оце­ля­ла ве­че ня­кол­ко хи­ля­ди го­ди­ни.
– Чес­то сту­дът е прид­ру­жен с вя­тър. Как вли­яе той на сър­це­то?
– Сту­де­ни­ят вя­тър ни уд­ря в ли­це­то, а то­ва мо­же да при­чи­ни спа­зъм на ко­ро­нар­ни­те съ­до­ве и да до­ка­ра бол­ки при ис­хе­мич­но бол­ни­те. Ос­вен то­ва вя­тъ­рът за­сил­ва усе­ща­не­то за студ и чо­век мо­же да се пре­ох­ла­ди. Съ­вет­вам сър­деч­но­бол­ни­те да не сто­ят на вя­тър.
– Как чо­век мо­же да раз­бе­ре в сту­да, че има проб­лем със сър­це­то, как­ви са сим­п­то­ми­те?
– Чо­век мо­же да по­чув­с­т­ва те­жест в об­ласт­та на гър­ди­те, ка­то че ли ня­кой е стъ­пил вър­ху тях. Осо­бе­но ако то­ва е съ­­че­та­но с из­по­тя­ва­не, га­де­не и пов­ръ­ща­не, до 5 ми­ну­ти се оба­де­те на тел. 112, за­що­то 6-а мо­же и да ня­ма.
– Как­во тряб­ва да нап­ра­вим, за да из­бег­нем то­зи мно­го се­ри­о­зен риск, осо­бе­но се­га?
– Пър­во­то не­що е да на­ма­лим сол­та, ко­я­то чо­век упот­ре­бя­ва от ве­ко­ве, а от там и тръг­ват бе­ли­те на ци­ви­ли­за­ци­я­та. В пър­во­бит­ния свят сол не е има­ло и хо­ра­та са жи­ве­е­ли по­ве­че от днес. Се­га сол има нав­ся­къ­де, а съ­що и мно­го хи­пер­то­ни­ци, на ко­и­то пре­по­ръч­ва­ме тя да бъ­де ог­ра­ни­че­на. На­ис­ти­на жи­вот без сол не съ­щес­т­ву­ва, но не тряб­ва да се пре­ка­ля­ва. Сол­та е та­зи, ко­я­то за­дър­жа теч­нос­ти­те в ор­га­низ­ма, а ка­то я ог­ра­ни­чим, кръв­но­то на­ля­га­не се по­ни­жа­ва.
Вто­ро­то не­що е да на­ма­лим упот­ре­ба­та на маз­ни­ни и слад­ки хра­ни, ка­то ги за­ме­ним с по­ве­че пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, осо­бе­но зе­ле­ни­те. Днеш­ни­те зе­лен­чу­ци имат по­ве­че об­щи не­ща с ми­на­ло­то, до­ка­то пло­до­ве­те ве­че са ре­зул­тат на из­кус­т­ве­на се­лек­ция и имат мно­го за­хар. Из­с­лед­ва­не по­каз­ва, че 100 мл на­ту­ра­лен сок съ­дър­жа по­ве­че ка­ло­рии от 100 мл ко­ка ко­ла. То­ва не оз­на­ча­ва да изос­та­вим фре­шо­ве­те, ко­и­то ме­ди­ци­на­та ги пре­по­ръч­ва пред га­зи­ра­ни­те на­пит­ки. Съв­ре­мен­ни­те хо­ра са все по­ве­че с над­нор­ме­но тег­ло и то­ва е се­ри­о­зен проб­лем.
Тре­то­то е да се дви­жим, а за дви­же­ни­е­то ня­ма ло­шо вре­ме, има ло­ша еки­пи­ров­ка. Съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на пре­по­ръч­ва да се дви­жим все­ки ден по 45 ми­ну­ти с уме­ре­но хо­де­не, ка­ра­не на ко­ле­ло, плу­ва­не, раз­ход­ка в пла­ни­на­та. Мо­та­е­не­то в ма­га­зи­ни­те ня­ма то­зи ефект. Мно­го хо­ра се­дят на бю­ра­та по пет дни в сед­ми­ца­та, а съ­бо­та и не­де­ля спор­ту­ват. То­ва не е дос­та­тъч­но. А и в по­не­дел­ник, ка­то се срещ­нем, кой си счу­пил крак, ръ­ка от пре­то­вар­ва­не, на­вех­нал су­хо­жи­лие и т.н. Чо­веш­ко­то тя­ло е ус­т­ро­е­но за все­кид­нев­но на­то­вар­ва­не. Де­ца­та оба­че тряб­ва все­ки ден за­дъл­жи­тел­но да иг­ра­ят. За съ­жа­ле­ние днес за пър­ви път в све­та рас­те по­ко­ле­ние, ко­е­то се дви­жи по-мал­ко от сво­и­те ро­ди­те­ли. Ние, ко­га­то бях­ме де­ца, се дви­жих­ме по­ве­че от сво­и­те ро­ди­те­ли. Днеш­ни­те нас­лед­ни­ци се­дят пре­дим­но пред ком­пют­ри­те и поч­ти не из­ли­зат на­вън. И то­ва е страш­но.
Ви­на­ги каз­вам на па­ци­ен­ти­те си, че ако ед­на дей­ност не им съз­да­ва бол­ка, за­дух или умо­ра, мо­гат да я вър­шат. Но ако има те­зи сим­п­то­ми, прос­то тряб­ва да ос­та­вят та­зи ра­бо­та, а не на­пук на дис­ком­фор­та да про­дъл­жат. Фи­зи­чес­ка­та дей­ност во­ди до раз­рас­т­ва­не на но­ви кръ­во­нос­ни съ­до­ве в сър­це­то, за­то­ва е по­лез­на. Но все пак тряб­ва да ща­дим сър­це­то.
Не би­ва да заб­ра­вя­ме и во­да­та. Най-прос­тич­ко ка­за­но, чо­век тряб­ва да пие тол­ко­ва во­да, че ури­на­та да му бъ­де свет­ла. Ако е тъм­ножъл­та, упот­ре­ба­та на во­да е не­дос­та­тъч­на. Кол­ко­то по­ве­че пи­ем во­да, тол­ко­ва по-ряд­ка е жлъч­ка­та и в нея не се об­ра­зу­ват ка­мъ­ни. Съ­що­то се от­на­ся и за бъб­ре­ци­те. При по­ве­че во­да ли­га­ви­ца­та на чер­ва­та е по-овод­не­на. Мо­зъ­кът съ­що стра­да от не­дос­та­тъч­на­та упот­ре­ба на во­да. Мно­го хо­ра твър­дят, че през де­ня ги бо­ли гла­ва. А то­ва най-чес­то е от лип­са­та на во­да. Ча­ша во­да пре­ди из­пит по­ма­га и то­ва ве­че е ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­но. Сту­ден­ти­те се спра­вят по-доб­ре на из­пит, ако пре­ди то­ва са пи­ли во­да, от­кол­ко­то те­зи, ко­и­то не са пи­ли.
Ня­ма опас­ност за ор­га­низ­ма, ако из­пи­ем мно­го во­да, той има свойс­т­во­то да ре­гу­ли­ра теч­нос­ти­те. Сол­та е та­зи, ко­я­то за­дър­жа во­да­та. В Бъл­га­рия има мно­го ми­не­рал­ни из­во­ри и не­ка да се въз­пол­з­ва­ме от тях, ка­то ги ре­ду­ва­ме. Мо­жем да пи­ем во­да по вся­ко вре­ме, пре­ди яде­не, по вре­ме на хра­на и след то­ва. Как­ви­то ко­ли­чес­т­ва из­пи­ем, тол­ко­ва из­х­вър­ля­ме, сти­га да не пре­со­ля­ва­ме яде­не­то.
Не би­ва да про­пус­ка­ме и про­фи­лак­тич­ни­те прег­ле­ди и кръв­ни­те из­с­лед­ва­ния. Тряб­ва да се сле­дят гли­ки­ра­ни­ят хе­мог­ло­бин, кръв­на­та за­хар на глад­но, об­щи­ят хо­лес­те­рол, ло­ши­ят хо­лес­те­рол и триг­ли­це­ри­ди­те. Нор­мал­ни­те стой­нос­ти са съ­от­вет­но под 7, 6, 5, 3, 2. Ако има от­к­ло­не­ния, да се по­тър­си съ­от­вет­ни­ят спе­ци­а­лист.
– Кое кръв­но на­ля­га­не е по-опас­но – ви­со­ко­то или нис­ко­то?
– Ви­со­ко­то е по-опас­но и хо­ра­та с не­го жи­ве­ят по-крат­ко. Те­зи пък, ко­и­то са с нор­мал­но, жи­ве­ят по-крат­ко от оне­зи с нис­ко кръв­но. Нис­ко­то кръв­но е ка­то да­нък, кой­то хо­ра­та пла­щат за дъл­го­ле­тие. Из­с­лед­ва­ния со­чат, че по­ве­че­то от дъл­го­лет­ни­ци­те са с нис­ко кръв­но и ни­сък пулс. На­ис­ти­на хи­то­но­ти­ци­те са по-не­ра­бо­тос­по­соб­ни, но за смет­ка на то­ва жи­ве­ят по-дъл­го.
В Бъл­га­рия око­ло 30 про­цен­та от на­се­ле­ни­е­то стра­да от ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не, ко­и­то са око­ло 2 млн. ду­ши. То­ва ве­че е ма­со­во яв­ле­ние и през го­ди­ни­те за­бо­ле­ва­е­мост­та се уве­ли­ча­ва и под­м­ла­дя­ва. Ако дя­до­то е вдиг­нал кръв­но­то на 50 го­ди­ни, ба­ща­та – на 40 го­ди­ни, си­нът – на 33 го­ди­ни, то де­те­то му ве­че има ви­со­ко кръв­но още на 18 го­ди­ни. На­ши­те ге­ни не мо­гат да се про­ме­нят тол­ко­ва бър­зо, то­ва ста­ва в про­дъл­же­ние на хи­ля­до­ле­тия. За­то­ва та­зи бър­за за­бо­ле­ва­е­мост със си­гур­ност не се дъл­жи на ге­ни­те ни. При­чи­на­та е окол­на­та сре­да, ко­я­то се про­ме­ня тол­ко­ва бър­зо. Не би­ва да заб­ра­вя­ме и нез­д­ра­вос­лов­но­то хра­не­не и пре­ка­ле­но со­ле­ни­те про­дук­ти, ко­и­то се про­да­ват по­ве­че. Та­ка че вся­ко след­ва­що по­ко­ле­ние е из­ло­же­но на по­ве­че сол.
– Се­га през зи­ма­та хо­ра­та пи­ят по­ве­че ви­но, как вли­яе ал­ко­хо­лът на сър­це­то?
– Прин­ци­път е, ако чо­век зло­у­пот­ре­бя­ва с ал­ко­хо­ла, тряб­ва да го на­ма­ли. Ако не пие, да не за­поч­ва, а ако пие уме­ре­но, да си про­дъл­жи. Ал­ко­хо­лът по­ма­га ле­ко на сър­деч­но­съ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния, но той е кан­це­ро­ге­нен и при­чи­ня­ва рак на всич­ко, до ко­е­то се доп­ре – гър­ло, хра­ноп­ро­вод, сто­мах, чер­ва. Ако ро­ди­те­ли­те ви са по­чи­на­ли от рак, е бе­зу­мие да упот­ре­бя­ва­те ал­ко­хол. Ако са по­чи­на­ли от ин­фар­к­ти, мо­же да пи­е­те по-мал­ко.
– Как бъл­га­ри­нът да се спра­ви със стре­са, кой­то на­то­вар­ва сър­це­то?
– Не поз­на­вам дру­го сред­с­т­во ос­вен дви­же­ни­я­та.
– Доц. Мар­чев, не­от­дав­на съ­об­щих­ме, че вне­зап­ни­ят стрес мо­же да при­чи­ни сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност. И уп­ла­ших­те же­ни­те, че те са по-зас­т­ра­ше­ни?
– На­ис­ти­на има­ме по­ве­че дан­ни за вли­я­ни­е­то на вне­зап­ния стрес при же­ни­те. Обик­но­ве­но по-въз­рас­т­ни да­ми, ка­то по­лу­чат ло­ши но­ви­ни, по­лу­ча­ват пре­ход­на сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност и ня­кои от тях уми­рат. Но ос­та­на­ли­те до ме­сец се въз­с­та­но­вя­ват. То­ва със­то­я­ние се на­ри­ча стре­со­ва кар­ди­о­ми­о­па­тия и за пър­ви път е от­к­ри­то в Япо­ния през 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век. При не­го ед­на­та сър­деч­на ка­ме­ра се уве­ли­ча­ва и зап­ри­лич­ва на ам­фо­ра. Но япон­ци­те си ня­мат ни­то ам­фо­ри, ни­то дел­ви и са на­рек­ли то­ва за­бо­ля­ва­не та­ко-цу­бо. То­ва е япон­с­ки съд, кой­то при­ли­ча на ам­фо­ра. Из­пол­з­ва се за лов на ок­то­по­ди. “Та­ко” оз­на­ча­ва ок­то­под, а “цу­бо” – ча­ша.
В Бъл­га­рия та­ко-цу­бо го от­к­рих­ме за пър­ви път през 2006 г. и от­то­га­ва се ди­аг­нос­ти­ци­ра все по­ве­че. Но при мъ­же­те и мла­ди­те хо­ра то­ва за­бо­ля­ва­не се сре­ща ряд­ко. При стре­со­ва­та кар­ди­о­ми­о­па­тия из­с­лед­ва­ни­я­та са ка­то при ос­тър ко­ро­на­рен ин­фаркт, но при ин­ва­зив­на­та про­вер­ка се оказ­ва, че кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве са про­хо­ди­ми. Тук въз­дейс­т­вие имат стре­со­ви­те хор­мо­ни – ад­ре­на­лин и но­рад­ре­на­лин, ко­и­то вли­я­ят ди­рек­т­но вър­ху сър­це­то. Ти­пи­чен при­мер е бъл­гар­с­ки­ят цар Са­му­ил, ко­й­то уми­ра вне­зап­но, след ка­то виж­да оса­ка­те­ни­те бъл­гар­с­ки во­и­ни, ос­ле­пе­ни от ви­зан­тийс­кия им­пе­ра­тор. Неп­ри­ят­но­то е, че ло­ша­та но­ви­на на­ис­ти­на мо­же да раз­бие сър­це­то, но доб­ро­то е, че та­ко-цу­бо е пре­ход­но.
На­ис­ти­на, лес­но е да пре­по­ръ­ча­ме хо­ра­та да не се ядос­ват, а из­пъл­не­ни­е­то е по-труд­но. Но ме­ди­ци­на­та раз­по­ла­га с ме­ди­ка­мен­ти­те бе­та-бло­ке­ри, ко­и­то бло­ки­рат пъ­тя на нер­ви­те от мо­зъ­ка до тя­ло­то. Чо­век пак се ядос­ва, но ядът не сти­га до ор­га­ни­те в тя­ло­то.
Неп­ре­къс­на­то чу­вам, че доб­ро­то здра­ве изис­к­ва мно­го сред­с­т­ва, че е скъ­по да си здрав. Но те­зи съ­ве­ти, ко­и­то аз да­вам, не изис­к­ват ни­как­ви сред­с­т­ва. Ни­кой не ни ка­ра да си вре­дим на здра­ве­то, ка­то ядем по­ве­че сол, пи­ем мал­ко во­да, поч­ти не се дви­жим, упот­ре­бя­ва­ме по­ве­че маз­ни и слад­ки хра­ни, пло­до­ве­те и зе­лен­чу­ци­те са на пос­лед­но мяс­то. И ло­шо­то е, че те­зи на­ви­ци ги на­ла­га­ме и на де­ца­та си.
Ва­ся ТЕРЗИЕВА
сн. ин­тер­нет