Криминалисти от ОДМВР – Велико Търново твърдят: Над 50 % от битовите престъпления е можело да бъдат предотвратени при активност от страна на гражданите

Преди около година екипи на Областната дирекция на МВР във Велико Търново били изпратени по сигнал за кражба на проводници от уличната електропреносна мрежа в стражишко село. Значителна част от малкото населено място била оставена без ток, след среднощен набег на мургави апаши. В извършеното престъпление нямало нищо необичайно, подобни кражби не са рядкост през последните години. Това, което стъписало криминалистите, бил фактът, че възрастна жена от селото в продължение на повече от час наблюдавала как крадците се катерят по стълбовете и режат висящите проводници. Не предприела абсолютно нищо – нито опитала сама да прогони крадците, нито уведомила кмета или друг човек от селото, нито се обадила на тел. 112. Просто наблюдавала престъпниците, които необезпокоявани навили свалените кабели, натоварили ги в багажника на ползвания от тях автомобил и отпрашили. Едно телефонно обаждане почти със сигурност би довело до залавяне на престъпниците на място. Вместо това криминалистите били принудени да водят продължително разследване.
Оказва се, че това съвсем не е единичен случай. “Сблъскваме се постоянно с подобно поведение от страна на гражданите по отношение на ролята им като свидетели на престъпления. Става дума за изключително неглижиране и безотговорност, особено от страна на населението на по-големите градове в областта – Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов”, споделя началникът на сектор “Криминална полиция” в ОДМВР – В. Търново Илиян Личев.
По думите на криминалиста нежеланието на гражданите да съдействат на органите на реда изключително подпомага престъпниците и затруднява разкриването на престъпленията. “Това се отнася особено по отношение на битовата престъпност. Говорим за тези дразнещи кражби на части от МПС, акумулатори, гуми с джанти, обири на апартаменти, избени помещения, магазини, офиси на фирми. Това са престъпленията, които изглеждат дребни, но рефлектират пряко върху живота на гражданите. Напоследък се забелязва ръст на подобен род престъпления, като по-голямата част от тях стават в големите жилищни квартали като “Бузлуджа” и “Колю Фичето”, където анонимността на извършителите е по-голяма”, допълва Личев. Оказва се, че не само броят на тези престъпления се увеличава, но и самите извършители стават все по-нагли. Криминалистите наблюдават тенденция да се увеличава броят на кражбите в квартали като “Чолаковци” и “Зона В”, които досега били избягвани от престъпниците. “Тенденцията за увеличаване на кражбите в “Зона В” е особено показателна. Говорим за много затворен квартал, в който оттеглянето на престъпниците е изключително затруднено поради самото му разположение и инфраструктура. Това, че те все по-често крадат там, показва една нараснала увереност, което е притеснително”, споделя криминалистът.
Според Личев, тази увереност в немалка степен се дължи именно на факта, че гражданите рядко подават сигнали за непознати лица с подозрително поведение.
“В резултат на тази безотговорност извършителите на кражби започват да възприемат изключително директен и нагъл подход. Отиват до някой вход на блок и започват да звънят по ред на всички звънци. Гледат от кои апартаменти излизат хора и си правят сметката къде няма обитатели. След това просто обират тези жилища, обикновено в рамките на половин до един час. Толкова са нагли, че изобщо не им пука от това, че излезлите хора са ги видели. Това не ги спира и не ги притеснява, защото никой от излезлите от апартаментите граждани не съобщава в полицията за това, меко казано, подозрително поведение. И ми е интересно тези хора, които са си замълчали, ако утре тях ги няма и оберат техните апартаменти, как ще се почувстват, като знаят, че техни съседи са видели крадците отпред и не са направили нищо?”, споделя криминалистът.
Наскоро полицаите се сблъскали с фрапантен случай в кв. “Чолаковци”. Крадци се промъкнали във вход на жилищна кооперация и си избрали апартамент на един от етажите. Счупили секретния патрон на входната врата, но се усъмнили, че вътре има човек и се отказали да влизат. Вместо това разбили ключалките на двата съседни апартамента и обрали жилищата. Опасенията им се оказали напълно верни – в първия апартамент наистина имало обитател. Той обаче не реагирал по абсолютно никакъв начин. Вместо да се обади в полицията, той безучастно слушал как крадците трошат ключалките и тарашат апартаментите на съседите му. В резултат, престъпниците спокойно се оттеглили с плячката си, вместо да бъдат закопчани още на стълбищната площадка.
“При над 70 % от домовите кражби се оказва, че има хора, които са видели извършителите непосредствено преди или след кражбата. Понякога дори по време на самото извършване на престъплението. При разпитите после казват: “Да, видях ги тези момчета, чудех се какво правят тука”. Обаче не споделят тези опасения с полицията. Същото е валидно и за много други престъпления. Например за кражбите от избени помещения. Те се извършват масово от клошари или хора, употребяващи системно алкохол. Най-важното е, че тези хора са от самия квартал и хората ги познават. Това би трябвало да направи разкриването на тези престъпления лесно, но се оказва, че не е, защото гражданите не споделят информация с полицията за наблюденията си. Понякога дори не съобщават за самото престъпление. Например в кв. “Колю Фичето” имаше серия от кражби от изби, продължила с месеци. Знаеше се кой е човекът, познат е в квартала, но се сблъскахме с категоричен отказ на обществеността да ни съдейства при разследването”, разказва Личев.
Според криминалистите, подобно поведение се обуславя от комплексни фактори. От една страна, то произтича от това, че част от гражданите приемат сътрудничеството с полицията като вид “доносничество”, предизвикващо неприятни асоциации с ролята на МВР и Държавна сигурност по времето на социализма. От друга страна, голяма част от обществото просто не вярва на служителите в униформи и счита, че те нямат капацитета или желанието да се борят ефективно с престъпността. Трета група хора пък се притесняват от процедурите на евентуалния наказателен процес, това, че ще ги викат за разпити или ще ги разкарват по съдилища. Към това се добавя и страхът, че могат да станат обект на отмъщение от страна на лицата, срещу които са свидетелствали.
“Наказателният процес върви по определен ред и такива процедури няма как да се избегнат. Те са разписани в законите на станата. Но специално за работата на оперативните служби на МВР не е непременно нужно хората да се привличат като свидетели, да се призовават за разпити и да се разхождат по дела. За нас като един първи етап ни е достатъчно едно негласно сътрудничество от страна на гражданите, а в последствие ангажиментът си е наш как ще си документираме дейността по доказване на престъплението. Например, когато гражданите забележат подозрителни лица да се навъртат около входа на блока им, нека незабавно да се обадят на 112. Ако имат телефоните на техните инспектори по район – да уведомят тях. Така ще може да бъде изпратен служител или екип с патрулен автомобил, за да се провери самоличността на лицата, да се изясни какво търсят там, дали подготвят престъпление и реално ние да си свършим работата. Не е необходимо да се знае кой точно се е обадил в полицията, не е нужно тези хора да се привличат в качеството на свидетели. Уверявам гражданите, че наистина сме в състояние да запазим тяхната анонимност”, категоричен е Личев.
По думите му има много начини, по които обществото може да помогне на органите на реда. Един от тях е със своевременна информация за подозрителни лица. Гражданите могат да се обаждат на тел. 112 и с данни за лица, употребили алкохол, които сядат зад волана на автомобил. Личев подчертава, че едно такова обаждане може да спаси човешки животи. Също така повечето хора разполагат с мобилни телефони с вградена камера, с които могат да заснемат на снимка или видео това, на което са станали свидетели – било престъпление или нарушение на обществения ред, било съмнителни хора и автомобили и т.н. Подобен материал може и да не послужи като доказателство пред съда, но би бил безценен в оперативната работа на криминалистите.
“Например това може да се използва при тези прословути автогонки. След като толкова граждани твърдят, че стават постоянни свидетели на такива, могат да запишат с телефоните каквото са видели, да ни предоставят материала и вече ние да вземем отношение”, твърди Личев.
Той допълва, че много престъпления могат да се предотвратят и при едно по-отговорно поведение на гражданите по отношение на собствеността им. “Тук дори не става дума за сътрудничеството с полицията. 80 % от домовите кражби се извършват чрез счупване на стърчаща част на секретен патрон на входната врата. Подмяната му струва по-малко от 20 лева. Срещу тази сума гражданите могат да си спестят огромни главоболия. По отношение на измамите – нека по-младите да говорят повече с възрастните си родители, да им разясняват тези схеми. Би било добре, ако могат да ги убедят да не държат големи суми пари в себе си. При обаждане от непознат, който иска пари – нека да запишат телефонния номер, от който се звъни. Впоследствие това елементарно действие може да ни помогне неимоверно при разследването”, пояснява криминалистът.
Според Личев взаимодействието между гражданите и полицията е значително по-добро в малките населени места. “Хората в селата и малките градове все още имат изградени навици от минали времена и когато забележат нещо нередно, дали непознато МПС, дали хора със странно поведение – те веднага сигнализират органите на реда. Нашата цел е това да се пренесе и в града. И вече изграждащото се сътрудничество между полиция, местна власт и охранителни фирми да прерасне в едно съдействие на самото общество в борбата с престъпността. В тази посока би следвало да се разсъждава и хората да започнат да си помагат един на друг и като следствие и на нас. Така ще имаме резултати, престъпленията ще намалеят, а в крайна сметка всичко това е в полза именно на обществото. Смятам, че служителите в дирекцията имат силна мотивация и възможности, но имаме нужда и от помощта на гражданите. Всеки има своята роля в борбата с престъпността и можем да успеем само ако бъдем отговорни и си помагаме взаимно”, убеден е Личев.
Пламен КАРАИВАНОВ
сн. личен архив