С десетина гургулици и богата трапеза откриха лова на пернати в Миндя

Публикувано: нд, 13 Авг. 2017 | Прегледи: 669
Намали шрифта Увеличи шрифта
Сговорната дружина на ловците в Миндя откри сезона за пернати.
виж галерията

В събота още при изгрев слънце десетина най-нетърпеливи ловци от дружината в Миндя, в която членуват 25 авджии, се събраха на уреченото място, за да чуят последните наставления на председателя Ради Хаджирадев, който им раздава индивидуалните бележки за лов на пернати. От седмица авджиите живеят в трескава подготовка за старта на сезона, а суетнята около първия ден не ги оставя да мигнат. Вълнуваме се като спортисти преди началото на световно първенство, обяснява шеговито доайенът на групата, 90-годишният бай Иван Атанасов, когото всички наричат Войводата. Ловът е страст, като те хване, не те пуска, потвърждават мъжете.
Д-р Христо Манев е един от първите, който пристига. Той живее в Германия, но идва на лов в Миндя. Заедно с него по първи петли са гоначът Сашо Миндизов, с прозвището Радой Ралин, и Димитър Йоргов, основният майстор на бивака. Каквото има да се майстори в ловната база, Митко е първият. А тя е уширен стациониран фургон, на който се веят знамето на дружинката и трикольорът. Фургонът е обзаведен като семейна къща, в която има всичко – дълга маса, столове, хладилник, шкафове, легла, ток, вода, телевизор, прибори и какво ли не още, и най-вече разбирателство между всички. Всеки е донесъл по нещо, знае си задълженията, ловците се разбират само с поглед и малко думи.
Сред най-нетърпеливите за лов са още Александър Александров, секретар на дружината и вече бил два мандата председател, младите ловци Йордан и Мартин, кметът на Миндя – Иван Иванов, за който казват, че освен добър управник, е запален в лова и с точен мерник. Председателят Хаджирадев пожелава на групата наслука и с подробен инструктаж припомня какви лични документи трябва да носи всеки и кои са правилата за безопасност при боравене с оръжие и противопожарните мерки по време на излет, как да се пазят нивите от замърсяване, а също и нормите за отстрел на пернати. Строго забранен е и алкохолът по време на лов. Всеки ловец има право да отстреля на излет до 15 пъдпъдъци, до 10 гургулици, бекаси, бекасини и гривеци. Забранени са звукопроизвеждащи устройства, живи птици за примамка, ловни соколи и други грабливи птици. Ради казва, че наследил традицията от предишния председател – “много да се ловува и малко да се стреля”.
Имаме си един голям проблем, който все още не е решен, казва председателят и показва цяла папка с документация. Тази история за него и колегите му в дружината е скандална и срамна и започва от 2006 г. Група държавни горски служители решават да си направят своя дружинка с амбициозното име “Ловец” и за целта отнемат повече от половината от ловната площ на колегите си от Миндя. Така се възползват от вратичката тогава в Закона, който важи до 2009 г., да ползват за ловуване буферна зона до едродивечовото стопанство в района. Държавните чиновници получават 1555 ха апетитна ловна площ, а за ловците от Миндя остават 1497 ха. Още по-фрапантното е, че така се нарушава чл. 7, ал. 4 от сегашния Закон за лова, който забранява в землището на едно населено място да има повече от една ловна дружинка, отчита Ради. На практика на територията на Миндя ловуват две дружинки – едната от великотърновското сдружение,а другата, “Ловец”, в Златаришкото. Товава разпределение е опасно и създава риск за инциденти и е абсолютно недопустимо, смята Ради. Председателят обяснява, че процедурата по създаване на ловен район е трудна. Трябва да има най-малко 20 ловци да се сформира ловна дружинка. На един ловец се определя по 70 ха площ. След това тази ловна дружинка трябва да бъде приета от ловно сдружение, което пък членува в националната ловна организация. Именно ловните сдружения сключват договор за стопанисване на дивеча с държавните горски стопанства, а ловните райони и границите им се определят от министъра на земеделието. Много пъти предлагахме да се обединим с “Ловец”. Дори през 2011 г. имаме писмо от тогавашния шеф на агенцията по горите Бисер Дачев, който ни отговаря, че искането за обединение е основателно. Проведено е общо събрание и е приет дори проект за промяна на границите на ловностопанския район. Но на местно ниво процедурата е спряна, отчита Ради. Не искаме да ни третират като втора ръка ловци, ще се борим да си върнем ловното поле, което ни принадлежи, е категоричен Хаджирадев. Затова дружинката в Миндя не спира да търси правата си. Председателят допълва, че има съмнения, че държавните горски чиновници от “Ловец” развиват паралелен частен бизнес по лова в предоставената територия на Миндя, като водят частни бизнесмени да ловуват. Докато се разреши казусът, са се сменили 6 министри, но отнетата ловна територия на Миндя не е възстановена.
Тръгваме с бай Иван към стърнищата да търсим пъдпъдъци в местността Осеня, а в землището на дружинката има още един ловен район – Караорман, където е било лозето на Джапунови, герои от романа “Иван Кондарев” на Емилиян Станев. Доайенът обяснява, че 54 години ловува с една и съща пушка – ИЖ-54, като три пъти я чисти след стрелба, затова е толкова запазена. През това време виждаме сърнички да бягат през стърнищата, а също и много следи от стада диви прасета, ровили да търсят зърно. Търсим песента на пъдпъдъците, но нищо не се чува, няма и прелет на гургулици, само един гълъб се скрива във вековно дърво. Слънчогледът не е узрял още, казва Войводата, и навлизаме да се уверим в нивите със слънчоглед с 1,5 м човешки бой. И като не се чуват и виждат пернати на полето, бай Иван се впуска в пикантни ловни истории за диви прасета. На един от излетите му налетял глиган със счупен крак. Само точният мерник спасил Войводата. Друг път пък прасе се доближило до колега в лова, отишло до него и му казало “грух” и си заминало мирно пред изумените погледи на ловците. Веднъж излязъл елен шилар срещу същия авджия, гледали се продължително и животното си тръгнало миролюбиво. Трети път сюрия прасета прелетяла покрай ловците, тръгнали да мишкуват в царевичните ниви. Ловците от Миндя поддържат три хранилки за дивеча в гората, сега подготвят четвърта. 1,5 – 2 т царевица зареждаме годишно, цяла година храним дивеча, добавя Александър, бившият председател на дружинката.
Пикът за пернати при нас е в края на септември, казва Ради. След три часа из стърнищата и слънчогледа, групата се прибира с десетина гургулици на висулки, а младият Йордан се тюхка, че гръмнал три птици, но не могъл да ги намери после в тревата. Друг пък гръмнал 9 пъти, но не улучил нищо. Накрая всички сядат на богатата трапеза в лятната си резиденция край р. Веселина, където има и чешма, на която авджиите задължително изстудяват напитките. Навесът се намира в местността Ханда, а това е защитена местност. Кметът на Миндя гордо припомня, че по проект на екоминистерството тук е върнато старото корито на реката, което е зарибено и там бъка от риба. Мераклии вадят шарани по 3-4 кг и щуки по 7-8 кг. Авджиите в хор се оплакват, че на бивака се спират и туристи, които правят поразии и крадат. Откраднали дори трикольора на Ханда, похабили барбекюто….
На трапезата хитът е агнешкото печено, гъбената чорба, пържената риба от реката, дивечовите мезета за пенливата бира, богатите салати за ракийката и бухналите пити. Не минава и без домашните люти чушлета. Към това се добавят вкусотиите и виното от вкъщи, които почти всеки си носи. Мъжете от Миндя обаче смятат, че истинският ловец не само трябва да стреля точно, но и да умее да разказва хубаво. Не е важно кой какво е гърмял в гората, а какво ще каже на трапезата. Ако някой от ловците не е веселяк, поне да носи майтапи. А историите на ловците от Миндя край нямат. Бай Иван подхваща куриоза с патиците, за които мръзнал в реката. Студът страшен, дърветата замръзнали, а патиците плуват ли плуват в реката. Веднага грабнал пушката и нали има точен мерник на офицер, натръшкал няколко. Проблемът бил как да влезе в реката, но се намерил авер и после си разделили патиците.
Миндьовските авджии в дружинката си имат арендатор – Мартин Иванов, който много им помага. Той арендува нивите в ловния район. Мартин дори оправя горските пътища за негова сметка, предоставя селскостопанска техника. Няма друг такъв арендатор, хвалят го мъжете.
Наздравици, богата хапка, лакърдии, сладкодумни приказки и веселие продължиха до късно вечерта в събота.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката

Повече в Горещи новини
Затвори