За дългия и мъчителен път в битката с алкохола, за своите загуби и падения, за надеждата и спасението разказаха във В. Търново част от членовете на “Анонимни алкохолици”. Повече от час те споделяха за проблемите си на открита среща, за да дадат кураж и увереност на други зависими да потърсят помощ. Поводът за срещата беше 30-годишнината от създаването на Сдружението на анонимните алкохолици (АА) в България и 4-тия рожден ден от разкриването на клуба във В. Търново.
“По природа докачлив и подозрителен, алкохоликът обича да бъде оставян сам, за да разреши затрудненията си. Той винаги има удобен и подходящ начин да игнорира трагедията, която междувременно нанася на близките си. Той вярва и е убеден, че макар да не е успял да се справи с алкохола в миналото, в крайна сметка ще успее да пие контролирано. Той е едно от най-странните животни за медицината, като по правило е много умен и интелигентен човек. Обграждан от професионалисти и роднини, които се опитват да му помогнат, той получава извратено удовлетворение от това, че може винаги да ги оспорва аргументирано. Няма никакво разумно извинение за пиене, което анонимни алкохолици да не сме чували или използвали сами”, разказа Марина (б.ред. името е променено).
Тя е един от членовете на многобройната армия от хора с алкохолна зависимост, успяла да пребори болестта благодарение на АА. Казва, че все още няма точна статистика за броя на алкохолиците в България, но по неофициална информация те са над 200 000 души. Безспорно е, че алкохолизмът е хронично, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване. Според медицината алкохолиците са генетично предразположени, като заболяването е болест на мозъка, която засяга психичното и телесното състояние, социалното функциониране и ценностната система.
“Бях 15-годишен, когато за първи път опитах алкохол и спрях на 50 г. В началото това ми даваше удоволствие, самочувстие и решителност, които ми липсваха през останалото време. Чувствах също постоянно чувство за вина, което изчезваше след първата чаша. Почти винаги срещите ми с алкохола стигаха до напиване, а накрая се превърнаха в безпаметно пиянство, за което на всеки следващ ден съжалявах и се заричах, че никога повече няма да пия”, разказва Илиян. Стигнал дотам, че започвал да пие още от сутринта, след това на обяд и вечер. Всека негова мисъл била, че отново трябва да вземе своята доза. Осъзнавайки, че вече няма никакъв контрол над това, се обръща към своя лекар. Въпросите към него били само два – “Искаш ли да спреш да пиеш?” и “Искаш ли да се лекуваш?”. След като се съгласява, постъпва в болница, където за първи път среща един от членовете на АА и решава да се включи в техните сбирки. Участието в тези срещи е безплатно, задължителна е
само волята
да се откажеш от порока
В тях анонимността е задължителна, поверителността също. Затова всички участници представят себе си само с първото си име, към което добавят “Аз съм алкохолик”. Това е може би най-трудното нещо, но и първата крачка към промяната. За себе си Илиян казва, че на третия месец вече не усещал потребност от алкохол. А днес вече е трезвен от 8 г.
Даниела се присъединява към АА преди близо 7 г. Това е времето, през което не е пила и капка алкохол. “Трезва съм и съм жива благодарение на АА. Разбрах за тези групи от едно телевизионно предаване, в което чух историята на един алкохолик от неговата дъщеря. Отне ми още 3 месеца, за да прекрача прага на клуба в моя град. Там срещнах друга жена като мен, която беше трезва от година и половина. Това беше първото същество със заболяване като моето, което, разказвайки живота си, сякаш пресъздаваше моята история. Житейският ни път беше различен, но моделът на поведение и това, което правех през всички тези години беше същото. Алкохолът се беше превърнал в най-важната част от живота ми – как да пия, как да го крия и т.н.”, разказва Даниела.
Признава, че добрата професия, семейството и децата ѝ не могли да я накарат да спре. В последните дни, преди да отиде в АА, изпада в абсолютно състояние на безнадежност, не знаейки какво ще се случи с живота ѝ оттук нататък. Казва, че се чувствала толкова отчаяна, че пожелала да си отиде от този свят. Само 20 дни по-късно се присъединява към АА и отива на първата им сбирка. “Това, което чух и видях, е, че тези хора ми предлагаха решение. Това, което трябваше да направя, е да започна да работя по тази 12-стъпкова програма. Трябваше да призная поражението си, че съм безсилна към алкохола. Беше жизнено необходимо да се обърна към миналото си и да преразгледам всички онези причини и условия, които ме караха да пия. Да разбера, че пия не защото имам причини, а защото съм алкохоличка и нося тази болест в себе си”, признава Даниела.
Подобна е историята и на Наталия, която след последния си запой попаднала в АА и там разбрала, че в тялото ѝ няма фермент, който да преработва алкохола правилно. Нейното тяло позволявало на алкохола да се разгради до ацетон, който има нужда от още алкохол. “Така кръгът се затваря, а аз свиквам с мисълта, че алкохолът е единственото нещо, което ме вдъхновява и ме кара да се чувствам жива. Сега нямам нужда да пия и се чувствам щастлива”, усмихва се Наталия.
Често
алкохолиците
прекрачват
закона
Своята тъжна история разказва и Георги, който добавя познатото изречение “Никой не беше в състояние да ме спре да пия”. Казва, че при него се е случвало неведнъж да попада в Районното полицейско управление. “Семейството ми водеше дела за домашно насилие срещу мен, но въпреки това никой не можеше да ме спре. Това се случи с помощта на АА, разбира се, и с моя помощ. Благодарение на тях разбрах, че съм алкохолик и съм стигнал дъното”, обяснява плахо Георги, който скоро ще направи своята първа година трезвеност.
Заради провинения като шофиране след употреба с алкохол, домашно насилие и др. от АА провеждат някои от сбирките си в местата за лишаване от свобода. Над 80 % от хората в Затворническото общежитие във В. Търново не са на свобода именно заради престъпления, свързани или под въздействие на алкохол, разказа на срещата Милчо Минчев – инспектор “Социални дейности” в структурата. Той обясни, че представители на АА от няколко години провеждат срещи с желаещите, които са много полезни за тях. Затова специалистът препоръчва на осъдените след излизане на свобода поне веднъж да посетят някоя от сбирките на сдружението.
“В АА всички сме равни, тъй като болестта няма лице и не избира дали си с висше образование и от какъв социален слой. Всеки човек може да дойде при нас и да му се помогне. Ние следваме опита на страните, в които АА е просъществувало по-дълго отколкото в България. Там самото движение е тясно обвързано с институциите и към много затвори има подобни програми за алкохолно- и наркозависими. Затова ние наистина се стремим да създадем добри взаимоотношения с институциите, защото те могат да ни помогнат. Ние сме тук, за да покажем, че има надежда за всеки. Можем да му помогнем, стига той самият да поиска да излезе от порочния кръг на алкохола”, добавя Наталия.
Весела БАЙЧЕВА
