Логопедичната помощ е не само за деца, но и за възрастни
Вредните орални навици в ранна детска възраст са сред основните причини за появата на затруднения в правилния говор, обяснява логопедът Десислава Николова от В. Търново.
“Смукането на пръст, използването на биберон за залъгалка или за хранене след определен възрастов период, спането с отворена уста, гризането на нокти – всичко това оказва влияние върху артикулационния апарат, т.е. горните или долните зъбки се изместват и се променя захапката. Това води и до промени в дишането на детето, което започва да диша през устата. Така че колкото по-рано бъде преборен вредният навик, толкова по-малка е вероятността детето да има проблеми със захапката или с правилното изговаряне на звуковете и думите”, обяснява Десислава Николова.
Късното захранване и пасирането на храната на деца, които могат да дъвчат, също са част от вредните навици, които родителите на практика сами въвеждат в живота на детето. Пасираната храна трябва да се използва до определен момент, след който малчуганът трябва да премине към такава, която да дъвче, за да развие мускулите на езиково-говорния си апарат, обяснява логопедът.
Десислава Николова е сред доброволците, които се включват в кампанията “Логопед с добро сърце” 2023 за предоставяне на безплатна логопедична помощ. Работи като логопед в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица над 18 г., които са с различни увреждания. В практиката си Деси се среща не само с възрастни, но и с деца, които срещат затруднения. Специалистът посочва и други вредни навици, с които се сблъсква в работата си като логопед и много от родителите не си дават ясна сметка, че впоследствие ще създадат проблеми в речевото развитие на техните деца.
Големи вреди например оказват
електронните устройства,
които стават част от живота на децата от съвсем ранна възраст. С натовареното ежедневие все повече малчугани и по-големи деца прекарват прекалено дълго време пред компютъра, телефона или телевизора, което не им позволява да имат реален контакт и комуникация с околните. С електронните устройства започват да приемат, че нещата се случват в игрите или на компютъра, губят интерес към заобикалящата ги среда и дори желание за общуване.
“Тези деца нямат потребност да говорят и когато започнем работа с някое дете и трябва да направи дадени упражнения, това не му харесва, защото се изисква нещо от него, а то е свикнало да седи пред екрана и да наблюдава“, обяснява логопедът. Макар да няма как да се избегне използването на съвременните устройства, специалистите съветват да се въвеждат възможно най-късно. До 3-годишна възраст не трябва да се дават телефони или таблети за забавления, а след тази възраст трябва да присъстват за кратко и задължително под родителски контрол.
Съветът на Десислава Николова е родителите да общуват възможно най-много със своите деца. Още докато са бебетата, трябва да се следи за тяхното правилно развитие – дали детето реагира на гласа на майката и бащата, дали създава зрителен контакт с околните. Макар всяко дете да е с индивидуално развитие има етапи, за които трябва да се следи – гукане, изправяне и задържане на главата, поява на нови звукове и др. На два месеца бебетата трябва да могат да гукат, а през третия месец започват да отварят уста, когато човек говори срещу тях, т.е. появява се т.нар. „първично подражание“. В следващите месеци започва произнасянето на срички, появяват се нови звуци и думички – „ма-ма“, „ба-ба“, та-та“ и др.
Около годинката се появяват
и първите смислени думи,
а малко по-късно и съчетания от две думи. На около 3-годишна възраст малчуганите трябва да говорят с прости изречения. През периодите на развитие на бебето се появяват различните звукове, като най-трудни за произнасяне са “р” и “л”, също така “ч”, “ш, “ж”, “ц” и др. Някои деца могат да казват определени букви неправилно, да ги заменят с по-лесени или да ги пропускат. При подобни затруднения е добре да се потърси професионална помощ, за да се започне работа в ранен етап като терапията преминава под формата на игра.
“Никога не е късно човек да потърси помощ,
дори възрастните, макар че трудно се престрашават,
обяснява логопедът. Правят го обикновено хора, на които им се налага да имат по-ясен изказ в работата. При тях този процес изисква повече усилия, защото, ако цял живот буквата “р” е заменяна с френското “р”, преодоляването на това е по-трудно, отколкото при едно дете”, обяснява Десислава Николова. Обикновено се приема, че логопедичната помощ е насочена към децата, но всъщност при подобни говорни смущения при възрастни също трябва да се потърси професионално мнение и помощ за преодоляването им. При тях подобни проблеми влияят не само на социалните умения, но и върху тяхното самочувствие. От помощ се нуждаят и хора, чийто изказ е нарушен вследствие на стрес или прекаран инсулт. За това Десислава Николова се включва в кампанията “Логопед с добро сърце” с идеята да е полезна не само за деца, но и за възрастни. Консултациите, които предлагар ще се провеждат от 1 до 9 март в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на ул. “Бойчо войвода” 1 във В. Търново, след предварително записване на телефони 062/65 13 58 или 0876 185 280.
Кампанията за безплатни консултации се организира за пета поредна година от Логопедия.БГ, като инициативата се реализира през месец март. Времето на провеждане на кампанията не е случайно, тъй като тогава се отбелязва Европейският ден на логопедичната помощ – 6 март, който българските логопеди разпознават като свой професионален празник.
Тази година кампанията се провежда под надслов “Провери, за да знаеш!” и се фокусира върху създаването на навици за регулярни консултации с логопед. Целта на организаторите е да осигурят достъп до консултация със специалисти в цялата страна и да популяризират работата на езиково-говорните терапевти. Логопедите, които се включват, работят изцяло на доброволен принцип, водени от желанието да помогнат. Кампанията ще завърши с връчването на първите награди “Логопед на годината” на специална церемония, която ще се проведе на 11 март, посочват организаторите от Логопедия.БГ.
Весела БАЙЧЕВА
