На официална церемония вчера в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във В. Търново връчиха 7 статуетки “Звезди” на близките на починали пациенти, станали донори и с органите си са спасили тежко болни. Събитието бе част от инициативите в Европейската седмица по донорство и трансплантации, а статуетките поднесоха координаторите по донорство при МОБАЛ д-р Сибила Маринова и д-р Ваня Лъчезарова. “Звездите” това са Станислав Панев, Марияна Рачева, Христо Чолаков, Юлиян Йорданов, Асен Шаранков, Леса Брънкова и Николай Савов, за които лекарите от великотърновската болница са направили всичко възможно, за да ги спасят, но понякога смъртта е по-силна от всичко. Сега дарената частица от тях “свети” в друг живот, който продължава.
Събитието за благодарност към семействата на донорите събра много гости, приятели на каузата, медици, трансплантирани пациенти, директори на лечебни заведения и др. Д-р Сибила Маринова отбеляза, че българинът вече е отворен към донорството, но още много работа трябва да бъде свършена в тази насока. На първо място обществото трябва да бъде информирано за всичко, което се прави, за да бъдат спасявани пациентите, а също и след това какво се случва, когато те изпаднат в мозъчна смърт и близките решават да дарят органите.
През 2017 г. в МОБАЛ имахме 9 пациенти с доказана мозъчна смърт, но 7 реализирани ситуации, а болницата е на първо място по донорство в страната, отбеляза още д-р Маринова. Това е резултат от нашата работа и целта е хората, които чакат в листата за трансплантация, да намаляват. В момента в България има над 1100 чакащи за нови органи, а в Европа тази бройка е над 60 000, подчерта д-р Маринова. Тя допълни, че българинът трябва да има избор дали иска да стане донор, или не. В момента законодателството е такова, че човек приживе може писмено да декларира само, че не иска да бъде донор. Затова е необходима промяна на това законодателство, а докато това стане, много важна е информационната кампания.
По повод на търговията на органи в България д-р Маринова отрече да има такава. При нас всичко е прозрачно, всяка донорска ситуация се обявява веднага. Процедурата е регламентирана много строго. Ние, лекарите, няма да направим нищо нередно и в това близките на починали пациенти трябва да бъдат абсолютно сигурни. Тя допълни, че най-трудно е да се изправиш пред тях и да им кажеш, че животът на техния роднина вече е свършил, независимо че лекарите са се борили до последния дъх да го спасят.
На срещата в болницата близки на донорите споделиха със сълзи, че са взели трудно решението да дарят органите. Не е лесно, сподели Сашо Ганев, съпругата ми беше на 62 г., но нейните бъбреци и сърцето вече са частица живот за още трима души. Илияна Данева разказа, че бъбреците на баща ѝ са присадени на млади хора и много би искала да се запознае с тях. Но доста е трудно да дадеш съвет на други хора как да постъпят в подобен случай. Нашата надежда вече е отнета, но пък я дадохме на други хора, отбеляза дъщерята.
Един от щастливците с трансплантирано сърце беше Атанас Атанасов от Лясковец. Вече повече от 3 г. той живее с чуждо сърце и е много благодарен на своя донор, макар още да не знае кой е той.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ